Решение № 2744 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15404/2010 г.

Решение № 2744 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15404/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ренар" ЕООД гр. Силистра, против Решение № 84/2.11.2010 г. по адм. д. № 168/2010 г. на Силистренския административен съд. Твърденията н жалбата са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните твърдения са, че решението е постановено при отсъствие на материалноправните предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в нарушение на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и 3 и чл. 35 от АПК относно изискванията за отпочване на административното производство по издаване на оспорения пред административния съд административен акт. Прави се искане за отмяната му, като вместо него ВАС постанови решение по съществото на спора, с което отмени заповедта на Директора на Областна дирекция "Земеделие и гори" Силистра и му се присъдят сторените деловодни разноски. Ответника по делото Директора на Областна дирекция "Земеделие и гори" Силистра, не взема становище по касационната жалба. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в противоречие с разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от АПК относно изискванията за отпочване на административното производство и за изясняване на всички факти и обстоятелства имащи значение за случая. Касационната жалба е подадена от страна участник в производството пред административния съд, за което обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Производството пред Силистренския административен съд е образувано по повод оспорването на Заповед № РД-09- 97-12/13.09.2010 г., с която Директора на Областна Дирекция "Земеделие и гори" гр. Силистра на основание чл. 34, ал. 1, във връзка с ал. 8 от ЗСПЗЗ е разпоредил да се изземат от "Ренар" ЕООД гр. Силистра имот № 042030, пасище, мера с площ от 28,776 дка, от който се обработват 12,200 дка; имот № 042038, пасище, мера с площ от 11,000 дка, от който се обработват 3,500 дка и имот № 042074, пасище, мера с площ от 10,000 дка, от който се обработват 5,400 дка, всички находящи се в землището на с. Ветрен. Административния съд е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че са налице кумулативните предпоставки за административно изземване на имота - земеделската земя предмет на заповедта е частна-държавна собственост, придобита въз основа на договор за замяна на земеделска земя от ДПФ със земя на граждани и юридически лица, след заповед на министъра на земеделието и горите, надлежно вписани в Службата по вписванията гр. Силистра за съответните имоти през 2002, 2005 и 2002 г. и се ползва без правно основание от търговското дружество. Съдът е преценил за неоснователни доводите за постановяване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при нейното издаване. От представените писмени доказателства е стигнал до извода, че търговското дружество е уведомено за започналото административно производство и му е дадена възможност да представи възраженията си и доказателства, но това не е сторено. Като неоснователен е преценен и довода, че в административното производство не е било установен факта, че този имот да се ползва от адресата на административния акт - "Ренар" ЕООД. Преценявайки събраните косвени доказателства е стигнал до извода, че за стопанската година, в която е издадена заповедта, това търговско дружество е обработвало тези възстановен земеделски имот без да има за това правно основание. По довода на жалбоподателя, че имотите предмет на заповедта се ползват частично а не изцяло в съответствие с цитирана от него съдебна практика е приел, че предмет на изземване може да бъде само частта от имотите, която се ползва без правно основание. По тези доводи е потвърдил оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. В съответствие разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд, заповедта за изземване по ал. 1 се издава от Директора на областна дирекция "Земеделие". При тази законова регламентация следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези предпоставки са: 1. да е възстановено право на собственост върху земеделска земя; 2. имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците, и 3. това ползване да е без правно основание. В случая касационния жалбоподател в производството пред Силистренския административен съд, не е оспорил факта че имотите, който са предмет на административното разпореждане за изземване са възстановени на държавата по реда на земеделския закон и към момента на ползването са частна държавна собственост. От друга страна, обстоятелство че имотите са частна държавна собственост е установено от приложените по делото извлечения от регистрите за земеделските земи, гори и земи в ГФ към Общинската служба по земеделие Силистра, които не са оспорени по надлежния ред. Същевременно ползването на имотите без правно основание от жалбоподателя, не е опровергано от приложеното по делото споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, в което същия е участник. Според цитираната разпоредба на чл. 37в от ЗСПЗЗ, в редакцията й към издаване на заповедта - ДВ бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. По делото липсват доказателства жалбоподателя да е собственик или ползвател на правно основание на имотите предмет на заповедта. Освен това, приложеното споразумение не отговаря на изискванията по чл. 37в, ал. 2 и 3 закона - да е подписано от председателя на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ и да е представено в ОСЗ, областната дирекция "Земеделие" и в общината. Върховния административен съд намира за неоснователни и доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващият съд при преценка за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. Обосновано и законосъобразно административния съд е приел, че "Ренар" ЕООД Силистра е уведомено за започналото производство по издаване на оспорената заповед по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, в подкрепа на което е и приложеното на л. 7 делото писмо изх. № 797/2.09.2010 г. на областната дирекция "Земеделие" Силистра до него. С уведомяването е индивидуализиран както заявителя, така и земеделската земя, за която се отнася искането. Дадена е възможност на жалбоподателя в срок до 7.09.2010 г. да представи писмени искания или възражения по реда на чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК, за да бъдат те обсъдени от административния орган при издаването на заповедта. С изпращането на горното писмо е гарантирано правото на адресата да участва в производството по издаване на административния акт. От този момент насетне правото му за участие е обусловено единствено от неговата воля. При горните доказателства законосъобразно и обосновано решаващият съд е приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна на оспорената заповед. С оглед на тези доводи настоящият състав счита, че обжалваното решение на Силистренския административен съд не страда от пороците наведени с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,