Решение № 6224 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2018 г.

Решение № 6224 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1393 от 23.07.2018 г., постановено по адм. д. № 328/18 г. Административен съд – Благоевград, е отхвърлил жалбата на Г. Бусаров от [населено място], [област], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01 – 013 – 6500/146 от 28.02.2018 г. /уникален номер 01/112/08292/3/01/04/01/, издаден от директора на ДФ"Земеделие" Благоевград, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ"Земеделие" разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Бусаров от [населено място], [община], [област], чрез пълномощника му адв. З. Иванова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Областна дирекция Благоевград, ДФ"Земеделие", чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на Г. Бусаров от [населено място], [област], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01 – 013 – 6500/146 от 28.02.2018 г. /уникален номер 01/112/08292/3/01/04/01/, издаден от директора на ДФ"Земеделие" Благоевград, с който на Г. Бусаров, бенефициент по мярка 112 от ПРСР 2007 – 2013 г. с договор № 01/112/08292 от 08.11.2012 г. са определени задължения в размер на 24 446, 00 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-агротехническа експертиза, показанията на двамата разпитани свидетели П. Бусарова, майка на жалбоподателя и Х. Джинали. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с относимите материално-правни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата валидност. Изложени са мотиви защо Държавен фонд "Земеделие" се явява единствената разплащателна агенция за Република България за прилагането на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и защо има правомощия да издава акт за установяване на публично държавно вземане, който следва да бъде издаден по правилата на АПК. Посочено е, че нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква административният акт да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, като в случая такива мотиви са налице, като подробно е посочено на кое правно основание е дължимата процесната сума. Изложени са мотиви, че съгласно сключеният договор между страните Фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на извършеното първо плащане със законната лихва към него в случаите, когато ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. до годината, избрана за проверка на бизнес плана, като при извършена проверка на място преди второто плащане е установено, че ползвателя не поддържа минималния икономически размер на земеделското стопанство, което съгласно цитираната разпоредба е 4 единици. Отбелязано е още, че във връзка с тези констатации е определен размер на задължението от 24 446 лв., който съответства на размера на сумата, получена като първо плащане по сключения между страните договор № 01/112/08292 от 08.11.2012 г. Административният съд е изложил аргументи защо приема, че при издаването на оспорения акт са спазени административно-производствените правила и материалния закон/стр. 3 – 6 от решението, л. 342 – 345 от първоинстанционното дело/. Мотивите в тази насока са твърди обширни, като по същество е акцентирано на следните основни моменти: - при извършените проверки е установено, че жалбоподателят не поддържа първоначалния размер на стопанството; възприета е тезата на издателя на акта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си съгласно одобрения бизнес план да увеличи стопанството си до 12, 19 икономически единици към годината, избрана за извършване на проверка за изпълнение на бизнес плана; съдът е описал посоченото в бизнес плана и правната рамка за начина на определяне на икономическия размер на стопанството, като въз основа на това е изложил мотиви защо не възприема заключението на вещото лице по агротехническата експертиза, според което площта на стопанството възлиза на 1 295 кв. м., или 14, 35 икономически единици; като неоснователни са определени възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че извършените проверки са несвоевременни и отразените в тях констатации не могат да се отнесат към неизпълнението на бизнес-плана; като неоснователни са определени и твърденията, че лицето, което е извършило проверките на място, не е имало правомощия да извършва такива, като е посочено, че представените по делото заповеди в тази насока удостоверяват неговите правомощия да извършва проверки на място. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Благоевград е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че ползвателят не е поддържал минималния размер на земеделското стопанство, съответно не е увеличил обема на същото към годината, избрана за извършване на проверка за изпълнение на бизнес плана. Изразява се несъгласие и с изводите на административния съд, че проверките на място в стопанството са били извършени своевременно, съответно, че лицето които ги е извършило, е имало такава компетентност. Правят се и оплаквания, че решаващият съд не е съобразил показанията на разпитаната свидетелка П. Бусарова и заключението на вещото лице по назначената агротехническа експертиза, както и другите доказателства по делото, които установяват достигнати параметри на земеделското стопанство за съответната година съгласно посоченото в одобрения бизнес план. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства е видно, че между ДФ"Земеделие" и жалбоподателя Г. Бусаров има сключен договор № 01/112/08292 от 08.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., като в качеството си на ползвател е получила първо плащане съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони в размер на 24 446, 00 лв. Съгласно договора и приложенията към него, към момента на сключването му общата обработваема площ на стопанството е 0, 570 дка, като от тях площта на стелажите, на които се отглеждат гъби е 390 кв., или 4, 32 икономически единици. Съгласно одобрения бизнес план, като неразделна част от договора, към третата година на договора лицето следва да увеличи площта до 1, 100 дка, или 12, 19 икономически единици. Извършените проверки през 2015 г. /описани подробно в първоинстанционното решение/ са установили както неподдържане на първоначалния обем на стопанството, така и не достигане на обема, заложен в бизнес плана за достигане към третата година, което е дало основание за образуване на производството, приключило с издаването на процесния АУПДВ. С него е прието, че е налице хипотеза по чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от цитираната Наредба и с е приложена санкцията по т. 4. 4., б. "б" и б. "й" от сключения между страните договор. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издаденият АУПД е законосъобразен, в това число издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. На практика основните спорни въпроси между страните се свеждат до това налице ли е неизпълнение на договорените параметри за увеличен обем на стопанството съгласно одобрения бизнес-план и това обстоятелство установено ли е по надлежен начин от административния орган. Даденият положителен отговор на посочените въпроси от страна на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите и доказателства по делото и се споделя изцяло от настоящата съдебна инстанция. Решаващият съд е положил старание и подробно е очертал на първо място правната рамка, свързана с издаването на оспорения АУПД. Оплаквания относно изводите му в тази насока не се поддържат в жалбата. Основното възражение на касатора е за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, изразяващо се в това, че по делото не е установено намаляване на икономическите единици на стопанството, поради което не е налице хипотеза по чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 за прилагане на санкция. Същото е неоснователно. Посочените обстоятелства са изложени в мотивната част на оспорения акт. С оглед на обстоятелствата по делото административният съд правилно е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не оборват констатациите в тази насока, което е довело и до последващия обоснован извод, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Решаващият съд е изложил съответни мотиви защо не приема заключението на вещото лице по назначената агротехническа експертиза, според което е налице увеличение на стопанството. Това е негово правомощие съгласно изискванията на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и § 2 ДР ДОПК, който задължава съда да не възприема заключението на вещото лице, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В тази насока съдът е посочил кой е правно регламентирания способ за извършване на измервания на подобен род земеделски стопанства, като мотивите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. Не намират подкрепа в закона и оплакванията на касатора, че в противоречие с материалния закон административният съд е приел за неоснователно възражението му, че проверките на място от администрацията не са своевременни. Съгласно сключения договор между жалбоподателя и ДФ"Земеделие", ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в приложение 1 в срок до три години от датата на подписване на договора /договорът е подписан на 08.11.2012 г., т. е. дейностите следва да се извършат до 08.11.2015 г. /. Вярно е, че втората проверка на място е извършена на място на 02.11.2015 г., т. е. няколко дни преди изтичането на третата година, но това обстоятелството правилно е определено от административния съд като несъществено, предвид разликата от една седмица. От друга страна, жалбоподателят не е доказал че за тази една седмица е довършил всички основни дейности съгласно договора. Нещо повече, оспореният АУПДВ е издаден през месец февруари 2018 г. и законосъобразността му се преценява съобразно фактите към момента на издаването му, като по делото не са ангажирани доказателства, че към момента на издаване на акта задълженията по договора са били изпълнени. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПД и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Благоевград е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв., дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,