Решение № 1404 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5931/2019 г.

Решение № 1404 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5931/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Александров, чрез процесуален представител, против решение № 1380 от 5.03.2019 г., постановено по адм. дело № 6714/2018 г. по описа на Административен съд София–град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 3286 з-2262/5.06.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация № 41796/21.05.2014 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба, в СЗ и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът- Директора на главна дирекция "Национална полиция", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Съображения излага в писмен отговор, в СЗ и в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Правилни са изводите на АССГ, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, а при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се кредитират пространните възражения на касатора за липса на мотиви в оспорения акт. Законосъобразен е извода на съда за мотивиране на акта, включително предвид подробните съображения в предложение рег. № 369-7639/16.04.2019 г. -част от административната преписка по издаване на отказа. Предложението е посочено като основание в оспорения акт, а изложеното в него е изцяло възприето като мотив от административния орган. При прочит на подаденото заявление за заличаване на полицейска регистрация рег. № 369000-4109/27.03.2018 г. се установява, че заявителя е посочил като основание единствено "изтърпяно наказание Обществено порицание на 28.08.2014 г.". Въпреки това административния орган в проведеното производство е извършил цялостна проверка съобразно данните за наличие на всяко от основанията по ал. 6 на чл. 68 ЗМВР, като е извел заключение, че не е изпълнено нито едно от условията по т. 1-5 от цитираната разпоредба. Видно е, че в случая противно на изложеното от касатора, директора на ГДНП не само че е разгледал заявлението в цялост, но е съобразил известните му факти и обстоятелства, които е изложил в мотивната част на процесната заповед. Споделя се заключението на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимите правни норми, като в настоящия случай по отношение на касатора не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация. От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че А. Александров има извършена полицейска регистрация № 41796/21.05.2014 г. за престъпление по чл. 216 НК по д. п. № 1981/2013 г. по описа на РУ-Враца. С определение № 143/7.08.2014 г. по н. о. х. д. № 1064/2014 г. на РС-Враца, на осн. чл. 381 и сл. НПК е одобрено споразумение между РП-Враца и А. Александров/ непълнолетен към този момент/, според което Александров се признава за виновен за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и му се налага наказание "обществено порицание", което да бъде прочетено по радиоточка в гр. Враца. Наказанието е изтърпяно на 28.08.2014 г. Не се спори по делото, че касатора към момента на подаване заявление от 26.06.2018 г. за заличаване полицейска регистрация, е реабилитиран на осн. чл. 86 НК. Това основание за снемане е заявено от касатора пред директора на "ОДМВР" Враца, макар и формулирано като "изтърпяно наказание Обществено порицание на 28.08.2014 г.". Относно настъпилата реабилитация по право по отношение на касатора във вр. с предвидените основания в приложимия закон за снемане на полицейска регистрация, първостепенния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в допълнение се отбележи, че фактът на извършено деяние а не осъждането е предпоставка за обработване на този вид лични данни, като при надделяващ обществен интерес е законодателната преценка, че реабилитацията/заличаваща осъждането и отменяща за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане/ не следва да е основание за заличаването на полицейската регистрация. Относно сочения от касатора за спорен по делото въпрос за наличието спрямо него на основанието по чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР, настоящия състав споделя крайния извод на АССГ, че в процесния случай тази предпоставка не е налице. Както се отбеляза по-горе, Александров не е завил пред АО, че полицейската регистрация е извършена в нарушение на закона, съответно не е посочил каквито и да са факти в тази насока. Такова възражение е направено за пръв път в жалбата пред първоинстанционния съд, с твърдения за извършване на полицейската регистрация в нарушение на чл. 3 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация/Наредбата/, а именно около обяд на дата 21.05.2014 г. - преди привличането на касатора като обвиняем в досъдебното производство и преди неговото предявяване на Александров и на защитника му в 16: 00 ч. Видно от съдържанието на чл. 6 и сл. от Раздел II вр. чл. 3 от Наредбата, полицейската регистрация като дейност по обработване на лични данни, представлява поредица от фактически действия спрямо лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. От приетите по делото доказателства се установява, че административния орган към момента на издаване на оспорения акт не е разполагал с данни, че фактическите действия по регистрацията са извършени без спрямо лицето да е извършено предвиденото в чл. 3 от Наредбата привличане като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Този факт се установява от съпоставка на процесното постановление от 21.05.2014 г., и представената справка за регистрация в централния полицейски регистър на лице, от които е видно, че датата на полицейската регистрация съвпада с датата на привличане на лицето като обвиняем. Доводите за различни времеви моменти на извършване на полицейската регистрация и привличането като обвиняем не се кредитират, защото същите са основани на часа на предявяване постановлението за привличане- факт, който Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, не определя като меродавен за започване на фактическите действия по чл. 6 от същата, а правното действие по привличането на лице като обвиняем се извършва с факта на съставяне на съответно постановление, а не с момента на предявяване му – арг. от чл. 219, ал. 1, вр. ал. 4 НПК. Не се кредитират доводите в касационната жалба за противоречия на оспорения акт с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). В цитирания Регламент относно правилата за защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. "г" от цитирания регламент, поради което не е нарушен и визирания от касатора принцип на законосъобразност и добросъвестност при обработване на данните. Не се споделят доводите в касационната жалба за нарушение изискването за специална защита на личните данни на децата по см. на § 38 от Преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679. Такова нарушение се свърза от касатора с фактите, че същия е бил непълнолетен към момента на извършване на полицейската регистрация и с настъпилата реабилитация по право, но реабилитацията не е основание по чл. 68, ал. 1, т. 1-5 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, а предвидената специална защита Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се прилага по-специално за използването на лични данни на деца за целите на маркетинга или за създаване на личностни или потребителски профили и събирането на лични данни по отношение на деца при ползване на услуги, предоставяни пряко на деца, какъвто не е процесния случай. В настоящия казус касатора е упражнил правото си да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне/ чл. 17 Регламент (ЕС) 2016/679/, но спрямо него не е приложимо нито едно от посочените в чл. 17, § 1, б. "а"- б. "е" от Регламента, а именно: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1. За касатора не е отпаднала необходимостта, основанието или легитимната цел на обработване на личните му данни, поради което не може да се приеме, че за него е възникнало Правото на изтриване (право "да бъдеш забравен") по см. на чл. 17 Регламент (ЕС) 2016/679/. Не се установи от настоящата инстанция при постановяване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните, включително съобразно относимостта показанията на свидетелите Х. Атанасова и Г. Николова. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение