Решение № 167 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7506/2023 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Илвея ЕООД, с адрес на управление гр. Тръстеник, [улица], с управител И. Калчева, чрез адвокат Р. Диев от Адвокатска колегия- гр. Бургас, против решение 282 от 29.05.2023 г., постановено по адм. дело 55/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящето дружество против решение 04/311/00598/3/01/04/02, с изх. 01-2600/6704#19 от 20.12.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие-гр.София, и е осъдена да заплати на ДФЗ деловодни разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира неговата отмяна. Направените възражения в касационната жалба са идентични в първоинстанционното производство. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие в представен по делото становище иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователна на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По отношение за искането за спиране на производството по делото, настоящият съдебен състав счита за неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В съдено заседание на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК касационният жалбоподател е направил искане за спиране на съдебното производство до произнасяне с окончателен акт на Върховния административен съд по адм. д. 2014/2023 г., в което е обжалвана Наредба 30 от 11.08.2008 г. Настоящият съдебен състав, счита, че следва да оставил без уважение искането за спиране на адм. д. 7506/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с мотиви, че предмет на производството по адм. д. 2014/2023 г. е оспорване на подзаконов нормативен акт, а по силата на чл. 195, ал. 1 АПК действието на съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт, е занапред след обнародване на съдебното решение в Държавен вестник и поради това не е налице преюдициалност по отношение на образуваното административно дело по оспорване на подзаконов нормативен акт и спорът по настоящото дело. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Илвея ЕООД против решение 04/311/00598/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-2600/6704#19 от 20.12.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е наложена финансова корекция в размер на 100 % от получената финансова помощ. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона разходване на средствата за насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Обосновал е извод, че не е налице основанието по чл. 177, ал. 2 от АПК. Приел е, че силата на пресъдено нещо на решение 6913 от 11.07.2022 г. на ВАС по адм. дело 12484/2021 г., не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Съдът е установил, че фактическото основание за издаване на оспореното решение е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на приходи от дейността за 2016, 2017 и 2018 години. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че задълженията му по договора за отпускане на финансова помощ не включват постигане на заявените в бизнес плана цели. Конкретно е посочил, че процентът на изпълнение на бизнес плана за трите години, изчислено средноаритметично е в размер на 17,74%. Приел, че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри безспорно представлява нарушение на поетите задължения, разписани в т. 4, 12 и т. 4. 18 от договора и има за последица съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. и т. 8. 1 от договора връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Счел, че безспорно показателите на бизнес-плана са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Съдът е приел, че определената за нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., изм./(Правилата). Възраженията за неприложимост на правилата е прието за неоснователно. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Плевен е извел правилни правни изводи. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, при преценка на събраните доказателства по делото. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК относно мотивиране на съдебния акт. Дори и да се приеме, че административният съд не е обсъдил всички възражения на дружеството, каквито твърдения се правят от касатора, това не значи априори неизпълнение на процесуалните задължения на съда, защото задължението му е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено. Неоснователен е довода на касатора и за незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Възраженията, свързани с материалната законосъобразност на акта, изложени в жалбата пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд. Същите са разгледани от Административен съд Плевен и при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Видно е, а и по делото не се спори, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от нощувки и консумация на бюфет, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години е 17,74% от заложените приходи. Съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения" от горепосочените Правила, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, тежестта на нарушението се квалифицира като голяма, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане. В този случай нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост. Когато времетраенето на нарушението е над една финансова година, съответно при посочените условия е продължило повече от две пълни финансови години следва да се наложи санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си по т. 4. 12 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно посочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от дружеството в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4. 12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008 г. Съобразявайки се с константната практика на ВАС, настоящият съдебен състав приема, че неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, като основа за допускане на процесното подпомагане, е одобрен индикатор за изпълнение на проекта, поради което направените възражения от касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. При извършената в рамките на периода на мониторинг проверка на място е констатирано неизпълнение на поети по договора задължения, включително на заложените в бизнес плана финансови параметри. Изпълнението на бизнес плана е индикатор за постигане на целите на проекта, респективно ефективността на предоставяне на безвъзмездната помощ. Бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. Фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на търговеца приходи. В мотивите на административния акт установеното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на заложените в одобрения бизнес-план индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. След като получателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Правилата предвиждат диференциран подход на санкция в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора за нарушение на принципа на пропорционалността по чл. 6 от АПК. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора е неоснователно искането на Илвея ЕООД за присъждане на разноски за производството. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП съдът, счита, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,