Решение № 7428 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2013 г.

Решение № 7428 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 16/04.02.2013 г. по адм. д. № 1078/2010 г. на Административен съд Велико Търново. Първият касатор - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър оспорва процесното решение в частта, с която заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е частично отменена, а вторият касатор Петър Христов Петров оспорва решението в частта, с която жалбата му срещу заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. е частично отхвърлена. Считат обжалваното решение в за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационните жалби Мария Симеонова Павлова счита първоинстанционното решение за правилно, а касационните жалби- за неоснователни. Ответниците Маринка Марева, Йорданка Йорданова, Валери Иванов и кметът на община Габрово не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Петър Христов Петров срещу заповед № РД 18-64/26.10.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на гр. Габрово в частта относно имоти с идентификатори 14218.517.419, 14218.136.500 и 14218.517.494. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в частта относно северната граница на имот с идентификатор 14218.517.419 и отразяването на община Габрово като собственик на имот с идентификатор 14218.136.500 и е отхвърлил оспорването в останалата част на обжалваната заповед, както и по отношение на имот с идентификатор 14218.517.494. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че отразената в кадастралната карта северна граница на имот с идентификатор 14218.517.419 представлява регулационната линия на приложена регулация, а не материализирана на място полумасивна ограда, поради което е невярно отразена с обжалваната заповед. Що се касае до имот с идентификатор 14218.136.500, с площ от 2063 км. м., записан на община Габрово, съдът е отменил обжалваната заповед с мотива, че без одобрен план на новообразуваните имоти земите по § 4, ал. 1 ЗСПЗЗ се нанасят в кадастралната карта като един обособен самостоятелен район, без да се нанасят отделните имоти- в случая общинския и този на жалбоподателя. За имот с идентификатор 14218.517.494 е прието, че същият не е земеделска земя по смисъла на § 4 ЗСПЗЗ и по отношение на него жалбоподателят не е доказал свои права. Решението е недопустимо в частта досежно постановеното по отношение на имоти с идентификатори 14218.136.500 и 14218.517.494 поради липса на правен за жалбоподателя интерес от обжалване при следните съображения: Обжалваното решение е второ по съществото на спора след отменително такова на Върховния административен съд. Настоящата инстанция не споделя изразеното от първоинстанционния съд становище, че въпросът за допустимостта е бил предмет на инстанционен контрол, включително и за валидност и правилност на съдебното решение и при евентуална недопустимост на съдебното решение в определена част, то същото би било обезсилено от първата касационна инстанция. Според мотивите на отменителното касационно решение твърдението на жалбоподателя, че е собственик на поземлени имоти с идентификатори 14218.136.500 и 14218.517.494 не е достатъчно, за да се приеме наличието на активна процесуална легитимация, поради което първоинстанционният съд при второто разглеждане на делото е следвало да се произнесе по оспорената допустимост на жалбата. Такава не е налице поради липса на правен интерес за жалбоподателя Петър Христов Петров по отношение на имоти с идентификатори 14218.136.500 и 14218.517.494. Правен интерес от обжалване имат собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта. В случая жалбоподателят се легитимира като собственик на друг имот, но не и като собственик или носител на вещни права върху посочените имоти с идентификатори 14218.136.500 и 14218.517.494. Легитимацията на жалбоподателя като собственик на земеделска земя по § 4, ал. 1 ЗСПЗЗ от 600 кв. м, на която е бил ползвател, не сочи, че същият е собственик на 600 кв. м., по падащи в имот с идентификатор идентификатори 14218.136.500, записан в кадастралният регистър на община Габрово, целият от 2063 кв. м. Дали за тази земя има изработена карта на възстановената собственост или не, е въпрос по съществото на спора при наличие на активна процесуална легитимация за жалбоподателя. Такава не е налице поради неустановени вещни права, поради липса на документи и доказателства, установяващи такива права на жалбоподателя върху тези имоти, както и поради липсата на доказана идентичност между имота по нот. акт. 176/1999 г., и имот 14218.136.500, записан на общината. В тази част решението следва да бъде обезсилено. Обжалваното решение е законосъобразно в частта, с която е отменена оспорената заповед по отношение на северната граница на имот 14218.517.419. В случая административният орган не е спазил установената съобразно чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в редакцията му към момента на постановяване на обжалваната заповед приоритетност. Съобразно цитираната разпоредба материализираните на място граници /чл. 14, т. 2/ имат предимство при заснемането пред регулационните такива- чл. 14, т. 4 от Наредбата / ДВ бр. 16, 2006 г./ В случая на място има полумасивна ограда и именно нейното местоположение следва да бъде отразената като законосъобразна северна граница на имота. Поради това това решението в тази му част е съответно на материалния закон. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани на касаторите, тъй като с оглед техните твърдения касационните жалби са неоснователни, а приетата недопустимост е при служебното изпълнение от касационната инстанция на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение