Решение № 1683 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11902/2011 г.

Решение № 1683 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11902/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Елит Трейд" ООД, с. Цалапица, община - Родопи, област - Пловдив, представлявано от управителя - Иван Стоянов Дачев, против Решение № 1284/21.07.2011 г. по адм. дело № 2048/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на "Елит Трейд" ООД против РА № 241001375/12.07.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен в обжалваната част с Решение № 652/24.08.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 12.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 7 190.24 лв., ведно с лихви за забава в размер на 319.55 лв.; за д. п. месец 01.2010 г. е начислен за внасяне допълнително ДДС, в размер на 13 338.40 лв.; и за д. п. м. 01.2010 г. не е признат данъчен кредит в размер на 1 036.80 лв., като неоснователна. Отказаният данъчен кредит за д. п. м. 12.2009 г. и за д. п. м. 01.2010 г., в общ размер на 8 687.84 лв., е по 8 бр. фактури с предмет перилни и почистващи препарати, с издател "Ес Ти Ди Груп" ЕООД. Съдът е установил, че предходни доставчици на тези стоки са "Уинди - 2" ЕООД (по 8 бр. фактури) и "Енрол" ЕООД по фактура № 302 от 29.05.2009 г. От извършените насрещни проверки на последните дружества органа по приходите е установил, че за разлика от доставките извършени от "Уинди - 2" ЕООД, доставките от "Енрол" ЕООД, отразени в опис, придружаващ ф-ра № 302/29.05.2009 г., не са реални, поради липса на стоките. "Енрол" ЕООД е декларирал издаването на ф-ра № 302, на основание договор от 20.04.2009 г. за доставка на селскостопанска продукция - череши, сливи, ябълки и грозде, реколта 2009 г. с прекия доставчик, за който ревизиращите органи са установили, че не е изпълнен, на основание анекс към този договор от 25.11.2009 г. Поради липса на реално изпълнение по този договор и несъответствието му с предмета по процесните фактури, органът по приходите е приел частична нереалност на обективираните с тях доставки. Съдът е възприел изцяло констатациите на органа по приходите, като е потвърдил РА, в тази му част. По отношение начисления за внасяне ДДС, в размер на 13 338.40 лева, за д. п. м. 01.2010 г., от извършени вътреобщностни доставки (ВОД) за Румъния, по издадени от жалбоподателя 2 бр. инвойс фактури, с получател "Trabeco" S. R. L. с VIN RO 22551272, съдът е приел, че такива не са извършвани, поради липсата на доказателства за транспортиране на стоките до получателя в Румъния. Така постановеното решение е частично правилно, по отношение отказания данъчен кредит, в общ размер на 8 687.84 лв. и неправилно в останалата му част, относно начисления допълнително ДДС в размер на 13 338.40 лева. По оплакването в касационната жалба за нищожност на оспорения РА, поради некомпетентност на органа издал заповедта за възлагане на ревизия, настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, въз основа на което го намира за неоснователно. В случая не е налице нищожност на оспорения РА, на посоченото основание, тъй като влезлите в сила АПВ от 05.02.2010 г. и от 29.03.2010 г. са издадени след влизане в сила на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108/2007 г.), поради което и независимо от извършеното прихващане или възстановяване с тези АПВ, няма пречка задълженията за този вид данък да бъдат установени с ревизия по общия ред при действието на тази разпоредба. Неоснователно е и оплакването срещу отказания данъчен кредит, за сумата 8 687.84 лв., с доводи за реалност на непризнатите от съда доставки на стоки от прекия доставчик "Ес Ти Ди Груп" ЕООД. В тази част настоящият състав намира обжалваното решение за правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи за недоказаност реалността на доставките, осъществени от прекия доставчик, с предходен доставчик "Енрол" ЕООД, по издадена от последния фактура № 302/29.05.2009 г. От данните по делото е установено, че фактурата обективира нереални доставки на перилни и почистващи препарати (по съставения към нея опис), към прекия доставчик, тъй като е издадена въз основа на неизпълнен договор от 20.04.2009 г. и анекс към него от 25.11.2009 г. спрямо същия доставчик, който освен това е и с различен предмет спрямо предмета на процесните доставки. Поради това законосъобразно е прието, че съпътстващите тази фактура стоки не са реално доставени на прекия доставчик, а от него и на "Елит трейд" ООД, поради което и последното не разполага с правото на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Това разбиране на съда следва да бъде споделено, независимо, че в разпоредбите на ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), относно данъчния кредит, няма изискване да бъде установен произхода на стоката. В случая обаче установяване произхода на стоките по съставения опис към ф-ра № 303/2009 г. е било необходимо, предвид оспорването на тези доставки, извършени от "Ес Ти Ди груп" ЕООД, с предходен доставчик "Енрол" ЕООД. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. В останалата обжалвана част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В тази част съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу РА, с който е начислен допълнително ДДС за внасяне в размер на 13 338.40 лева по издадени 2 бр. фактури за извършени ВОД в Румъния, които не са признати. По делото е установено, че по декларираните от касатора ВОД, същият е издал два броя инвойс фактури № 217/19.01.2010 г. и № 219/21.01.2010 г., с предмет доставка на прах за пране м. "Дуру" и м. "Бинго OV" и получател румънско дружество. За да обоснове извода си за липса на ВОД, което е довело до начисляване на ДДС при ставка 20 %, като при доставки осъществени на територията на страната (предвид изписването им от счетоводството на доставчика), съдът, е приел че не е доказано действителното транспортиране на стоките от България до Румъния и получаването на стоките в Румъния, като е взел предвид, че извън двете международни товарителници липсват доказателства за чия сметка е извършена транспортната услуга, т. е. липсват доказателства за извършено плащане на превозвача - "Пивот Интернешънъл груп" ООД, от страна на доставчика или от получателя - румънското дружество, липсват данни за номера и вида на МПС, с което е извършен превоза, както и името на шофьора. Настоящият състав не споделя тези изводи. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, с всички реквизити, вкл. и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката, с каквито в случая касатора, като доставчик разполага и е представил. Касаторът е представил документи и от втората група, а именно 2 броя международни товарителници (CMR), установяващи транспортирането на стоките от РБългария до територията на РРумъния. Тези документи отговарят на описаните в чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС (ред. ДВ, бр. 6/2010 г.), а именно транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка-когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В случая разпоредбата е приложима, тъй като по делото е установено и не се спори, че транспорта е осъществен от трето лице-"Пивот Интернешънъл груп" ООД за сметка на доставчика. Представените товарителници от 19.01.2010 г и от 21.01.2010 г., макар и да са частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити - номер и дата на транспортиране на стоките от България до Румъния, като изпращач на стоките е вписан касатора -"Елит трейд" ООД, като получател - румънското дружество "Трабеко СРЛ", с посочен адрес в гр. Крайова и като превозвач е посочен -"Пивот Интернешънъл груп" ООД, гр. София. Същите са подписани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, както и са положени печатите им, като същите не са оспорени от органа по приходите, като това не е направено и пред съда. С оглед изискването на чл. 45 от ППЗДДС доставчика да представи тези документи, чиято истинност не е оспорена и не е опровергана, с представянето им, съдът е следвало да приеме, че са налице достатъчно доказателства удостоверяващи извършването на ВОД. Аргументите на съда за отказ, а именно липсата на доказателства за извършено плащане на превоза от доставчика, чрез издадена от превозвача данъчна фактура, е правно ирелевантно за признаване на извършените ВОД, тъй като тези обстоятелства не са посочени от закона като изисквания за доказването им. Фактът, че доставчика не е представил фактури за платения превоз не означава, че такива не са съставени, а само факта, че той не ги е представил. В подкрепа на този извод са и данните от представения АПВ от 29.03.2010 г., от който се установява наличието на издадени 2 бр. ф-ри № 309 и № 310 от 1.02.2010 г. от "Пивот Интернешънъл груп" ООД на "Елит трейд" ООД с предмет - транспортни услуги, с начислено по тях ДДС. От изложеното и по аргумент от чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози, следва, че международните товарителници, до доказване на противното, удостоверяват условията на договорите за доставка и получаването на стоката по тях. Ето защо настоящия състав намира, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД се дължи нулев данък. Като е направил обратни изводи и е потвърдил РА в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде пререшен, като оспорения РА в тази му част, с която е начислен допълнително ДДС от непризнати ВОД за д. п. м. 01.2010 г. в размер на 13 338.40 лева, бъде отменен, като незаконосъобразен. Съобразно този резултат по касационната жалба и искането за разноски, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото в размер на 532.93 лева, съобразно уважения материален интерес, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение,