Решение № 11776 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Артиком ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Л. Карамитева, против Решение 2614/19.03.2025 г., постановено по адм. дело 2880/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неправилна преценка на всички представени по делото доказателства, несъобразяване на клаузите на сключения между страните индивидуален договор, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени наложената на дружеството санкция. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски, представляващи държавна такса за касационната инстанция. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса Велико Търново, чрез представителя по пълномощие ст. юрисконсулт Р. Антонов, оспорва основателността на касационната жалба. Представя подробни писмени бележки, в които поддържа становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК Велико Търново и Артиком ЕООД Пловдив е сключен Договор 041168/30.06.2022 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. На 10.07.2023 г. е подписано допълнително споразумение 1 към договора, с което са направени изменения и допълнения в глава първа Предмет на договора и в глава шеста Контрол на дейностите по предоставяне, в т. ч. изработване или ремонт на ПСПСМИ за хора с увреждания. В глава шеста от цитираното допълнително споразумение е създаден нов раздел трети Санкции при неизпълнение на договора. Видове санкции, с който се въвежда санкция финансова неустойка, в определен размер, като институт приложим за изпълнителите, които предоставят помощни средства, нарушили клаузи от договора при упражняване на дейността си. Административното производство по издаване на оспорвания акт е започнало със Заповед РД-09-1874/20.11.2024 г. на Директора на РЗОК Велико Търново, издадена на основание чл. 72, ал. 2, и чл. 18, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 19, ал. 1 от ИД 041168/30.06.2022 г., с която Директорът на РЗОК- Велико Търново е наредил да бъде извършена пълна проверка на Артиком ЕООД, по изпълнение на договор 041168/30.06.2022 г., със задача: спазване разпоредбите на сключения индивидуален договор. Съставен е Протокол за извършена проверка 51/20.11.2024 г. по изпълнение на договора, сключени с лица по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, с който е констатирано, че за лице с увреждания М. А. С. на 30.10.2024 г. по одобрение 2426300295/24.09.2024 г. е отпуснато ПСПСМИ 2 чифта ортопедични обувки. В заявлението няма посочено упълномощено лице за получаване на помощното средство. Съставен е приемо-предавателен протокол подписан от предаваща и приемаща страна. В приемо-предавателния протокол е посочено, че помощното средство е получено от лице, посочено, като пълномощник - С. П. Г.. Към протокола не е приложено нотариално заверено пълномощно от лицето с увреждания. При проверката е установена липса на задължителната нотариална заверка на изричното писмено пълномощно от лицето с увреждания, което било в нарушение на разпоредбите на чл. 16, ал. 3, т. 2 от индивидуалния договор. На 10.12.2024 г. от Директора на РЗОК Велико Търново област е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкция РД-09-2042, с която на АРТИКОМ ЕООД гр. Пловдив е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 1000 лева на основание чл. 24б, т. 25, б "а" от индивидуалния договор. В съдебно заседание, в качеството на свидетели е разпитана С. П. Г., която в показанията си е посочила подробности по подаването на заявлението на С., като е заявила, че то е подадено лично от правоимащото лице, както и че отпуснатите ПСПСМИ са получени от С. в приемната на Артиком ЕООД, но протокола е подписан от свидетелката. Съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни и съответни на останалите писмени доказателства. При извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт на посочените в чл. 146 АПК основания, първоинстанционният съд намерил, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 73, ал. 1, т. 13 ЗЗО. Развити са съображения, че установената от закона форма е спазена оспореният акт е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Изложени са мотиви относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е формиран извод, че актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приел за обосновани изводите на административния орган, че търговецът не е спазил нормативно установените условия и ред за предоставяне и заплащане на ПСПСМИ, тъй като същите не са предоставени от изпълнителя Артиком ЕООД на лицето с увреждания или на упълномощено от него лице с нотариално заверено изрично пълномощно. Помощните средства били предоставени на С. П. Г., като същата не е представила пред изпълнителя нотариално заверено изрично пълномощно да получава помощните средства от името на нуждаещото се лице М. А. С.. Представеното към възражението пълномощно, заверено от кмет на кметство било за представителство пред ДСП Павликени и не било изрично. Освен това същото било представено впоследствие, с възражението на дружеството против протокола за извършената проверка и не било приложено към приемо - предавателния протокол. Самото заявление било подадено лично от М. А. С., като в него не било вписано, че помощните средства ще бъдат получени от пълномощник, за да се обсъжда хипотезата на чл. 2 ал.7 от Договора. Но дори и да бил посочен пълномощник, към приемо - предавателния протокол следвало да е приложено изрично писмено пълномощно, каквото липсвало. Обоснован е извод, че констатираното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 16, ал. 3, т. 2 от горепосочения договор, за което в чл. 24б, т.25, б. "а" от същия, изрично било предвидено налагането на "финансова неустойка" в размер на 1000 лв.. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно и допустимо, но неправилно. При постановяване на процесния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 12 ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. От съдържанието на решението се установява, че съдът е възприел напълно фактическите и правни съображения, доводите и направените изводи, които са изложени в обжалвания административен акт на директора на РЗОК Велико Търново. В съдебното решение по отношение на показанията на разпитаната свидетелка Г. съдът е посочил, че кредитира показанията и, но не е извършил преценка с оглед останалите доказателства по делото, с които тези показания са в противоречие. Посоченото налага извода, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по вътрешно убеждение на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. От процесуална страна не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, но това може да бъде направено само при спазване процесуалните изисквания за обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Изложените в жалбата до съда възражения, доводи и съображения се отнасят до фактическите и правните изводи на административния орган, които според жалбоподателя обуславят незаконосъобразността на издадената заповед. Съдът е следвало да се произнесе по тази възражения и доводи, независимо дали ги приема за основателни или не и независимо от това дали са представени нови доказателства от оспорващия. В случая ако бъде дадена вяра на показанията на св.Г., то би било констатирано липса на нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 2 от сключения между НЗОК и касатора договор, тъй като помощните средства са получени лично от правоимащото лице. В този случай нарушението би се състояло в неправилно документиране на предоставянето на помощните средства съгласно изисквания на чл.2 ал.5 или ал.7 от договора, за което е предвидена санкция в чл.24б т.3 или т.6 от същия договор. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пловдив. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка на събраните по делото доказателства, съобразно доказателствената им тежест и с оглед твърденията и възраженията на страните. Въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,