Решение № 10082 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение 5256 от 14.02.2025 г. по адм. д. 122/2022 г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата ЕРА 6 ООД, ЕИК 204519304, със седалище в гр. София, [улица], 3, [адрес], представлявано от управителя А. Н., срещу Ревизионен акт Р-22221420005259-091-001/ 06.08.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, потвърден с решение 1730/11.11.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта за установените допълнителни задължения на основание чл. 26, т. 2 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка е чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО за 2018 г. за корпоративен данък в размер на 72 478,40 лв. и лихви за просрочие в размер на 18 728,80 лв., както и за 2019 г. за корпоративен данък в размер на 3 313,48 лв. и лихви за просрочие в размер на 370,03 лв. Срещу съдебния акт на АССГ е подадена касационна жалба от ЕРА 6 ООД, ЕИК 204519304, със седалище в гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя А. Н., чрез адв. Койкова от САК. В жалбата подробно се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. Алтернативно се претендира отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на РА Р-22221420005259-091-001/ 06.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1730/11.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София ЦУ на НАП, в частта на извършеното увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат от дружеството за 2018 г. със сумата от 724 784,00 лв. представляваща непризнати разходи за закупуване на живи диви охлюви по фактури издадени през м. 05.2028 г. и м. 06.2018 г. от "Шарк Мобиле БГ ЕООД, Транс - Строй 2011 ЕООД, Ес Кей Транс ЕООД, Релакс строй ООД, Тротор голд груп ЕООД, Лоджистикс груп БГ ЕООД, Енерджи конструкшън ЕООД Спийд логистик ЕООД, Я. 63 ЕООД, Щал метал ЕООД, Ай ди дизайн студио ЕООД, П. консулт 64 ЕООД, Вла Нед ЕООД, Ан ком дизайн ООД, Елтех инженеринг ООД, Би еф ди ЕООД и Билд строй 88 ЕООД., в резултат на което са установени допълнителни задължения за 2018 г. за корпоративен данък в размер на 72 478,40 лв. и лихви за просрочие в размер на 18 728,80 лв., както и извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2019 г. със сумата от 33 132,40 лв. представляваща непризнати за данъчни цели отчетени от дружеството разходи за фири при износ на живи охлюви, в резултат на което след извършено преобразуване и приспадане на внесени суми е установено задължение за корпоративен данък за довнасяне в размер на 3 313,48 лв. и лихви за просрочие в размер на 370,03 лв., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка е чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО. По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство са разпитани, като свидетели лицата А. П. и Р. Н.. С цел изясняване на факти и обстоятелства по делото е допуснато провеждане на съдебно техническа експертиза (СТЕ) от експерт биолог, която е приета без оспорване от страните. В хода на първоинстанционното производство е допуснато и провеждане на съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните и подробно пресъздадено в съдебния акт. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването изцяло. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. По материалната законосъобразност на оспорения РА, съдът е приел за установено от фактическа и правна страна следното: По отношение на извършеното с РА увеличение на финансовия резултат на ЕРА 6 ООД за 2018 г., в хода на ревизията е установено, че предмета по фактурите издадени от дружествата доставчици на ЕРА 6 ООД са живи охлюви, които са продадени извън територията на страната износ към Босна и Херцеговина. За осъществяване на дейността си ревизираното лице е разполагало със сезонно наети хладилни камери и складови площи, имало е назначени служители - 2 лица общ работник, административен секретар и ръководител търговска експлоатация. През м. 05 и м. 06 в счетоводството на ЕРА 6 ООД са отразени фактури за покупки на диви охлюви по сметка 302 Материали , за които в хода на ревизията от ЕРА 6 ООД са представени фактури издадени от горепосочените доставчици, придружени с фискални бонове за разплащане в брой и кантарни бележки. Всички фактури са с предмет на доставка живи диви охлюви, на обща стойност (данъчна основа) 724 784,00лв. При ревизията е прието, че по отношение на тези разходи не е на лице документална обоснованост и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2018 г. Органите по приходите са приели, че сочените във фактурите доставчици не са реалните извършители на фактурираните доставки към ревизираното лице. В съдебния акт подробно са пресъздадени и анализирани отговорите на заключението на експерта по назначената ССчЕ. Въз основа на експертизата е прието за установено, че по фактури издадени от Енерджи Конструкшън ЕООД е извършено частично плащане, по фактура 50..0873/08.06.2018 г. е извършено плащане с 1000 лв. по-малко; по фактура 0..1023/30.06.2018 г. издадена от "Релакс Строй" ООД на стойност 5 275,20 лв. няма приложен касов бон или платежно нареждане за плащане от жалбоподателя; по фактура 20...1341/10.05.2018 г. на стойност 3 195,00 лв. няма приложен касов бон или платежно нареждане за плащане. Общият размер на издадените фактури за покупки от всички 17 доставчици е в размер на 7 24 784,00 лв., а общият размер на констатираните плащания по фактурите е 715 313,80 лв. По отношение на останалите фактури експерта е установил, че към всяка от фактурите има издадена кантарна бележка с номер и дата на издаване, количеството на стоките по кантарната бележка, съответства на количеството по фактурата - данните между двата документа си кореспондират. Изключение правят само две фактури, към които няма издадена кантарна бележка. Издадените фактури са с нулева ставка на ДДС на основание чл. 113, ал. 9 ЗДДС. Всяка фактура е платена изцяло от "ЕРА -6" ООД в брой, за което са издадени касови бонове. Въз основа на приети в хода на делото доказателства от досиетата на 17-те доставчици от ТД на НАП - София, съдът е заключил, че се потвърждават констатираните от приходните органи обстоятелства при извършените насрещни проверки и тези от информационната система на НАП относно данните за подадена или не ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2018 г., за регистрирани фискални устройства, данни за действащи или не трудови договори. В продължение съдът е описал по отделно установените обстоятелства за всеки един от доставчиците на ЕРА 6 ООД. Отбелязано е, че в хода на ревизията при насрещните проверки ИПДПОЗЛ на всички доставчици са връчени по реда на чл. 32 ДОПК - поради неоткриване на лице на декларирания адрес, като никой от тях не е представил изисканите му документи, многократно са издирвани бюлетин за издирваните от НАП лица по чл. 32 ДОПК в архив за свалени съобщения, публикувани след 2016 г. В съдебния акт е посочено, че от управителя на ЕРА 6 ООД не са посочени телефони за контакт с доставчиците, електронни адреси, адреси на обекти - магазини, складове, офиси, лица за контакт или такива участвали в изпълнението на доставките, не е представена информация за проучване на доставчиците и доказателства за коректност. Прието е за установено, че фискалните бонове към фактурите са от датата на фактурите, но никой от доставчиците не е издал фискален бон от регистрирано в НАП фискално устройство, което подава данни към НАП за реализирани обороти. На всички регистрирани фискални устройства, дистанционната им връзка с НАП е прекратена преди 01.01.2018 г. При тези данни е направен извод, че към момента на издаване на фактурите, фискалните устройства на доставчиците не са регистрирани в НАП съгласно изискванията на закона, тъй като нямат изградена дистанционна връзка с НАП. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че липсата на фискален бон при нормативно установено задължение за издаването му от фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП е самостоятелно основание за непризнаване на счетоводен разход на основание чл. 10, ал. 4 ЗКПО. Съобразявайки наличието на данните в бюлетина на лицата по чл. 32 ДОПК, както и на данните в Търговския регистър към 2018 г., първоинстанционният съд е стигнал до извод, че ревизираното дружество не е положило добросъвестно дължимата грижа при избора си на доставчици и не е установило по делото, че именно посочените доставчици са издали фактурите във връзка с действителни договорености и осъществяване на икономическа дейност. Според съда фискалните бонове и кантарните бележки ценени по отделно и в тяхната съвкупност с останалите доказателства, както и предвид данните от Търговския регистър за непубликувани въобще или значително преди 2018 г. Годишен финансов отчет за икономическата дейност на всеки от доставчиците не са достатъчни да обосноват извод за реално осъществени сделки именно от посочените доставчици. Прието е, че към 05.06.2018 г. ревизираното дружество не може да се позове на сигурни данни за икономическата дейност на нито един от сочените доставчици, като липсват доказателства за търговска кореспонденция, договори, протоколи, спецификации свидетелстващи за действително осъществени търговски взаимоотношения. Отбелязано е също, че липсват данни за срока, мястото, транспорта, както и за ценообразуването по процесните доставки. Първостепенният съд е възприел за правилен извода на приходните органи, че кантарните бележки приложени към фактурите не отразяват предаване на стоките, същите са съставени за измерване, но не става ясно къде, кое лице е предало стоката, както и за други обстоятелства от съществено значение при такъв вид сделки. Според съда по делото изобщо липсват данни, от които би могло да се установи, че именно посочените доставчици, макар разполагащи с работници, в действителност са предали фактурираните по вид и количество охлюви. Административният съд е приел, че последващата реализация на стоките в количествата по спорните фактури чрез износ и осъществения в тази връзка митнически контрол също не обосновават извод за действително осъществени стопански операции именно от посочените във фактурите доставчици. Съдът отново е акцентирал, че събраните доказателства не опровергават установеното в хода на ревизията, че придружаващите фактурите фискални бонове не са издадени от фискално устройство, регистрирано и функциониращо съгласно нормативноустановените изисквания. В подкрепа на този извод е изтъкнато установеното в хода на ревизията обстоятелство, че за нито една от процесните продажби не е подаден Z-отчет към НАП. Възприет е краен извод, че изискването за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство, регистрирано и функциониращо съобразно изискванията на приложимата Наредба, е необходимо условие за признаване на счетоводен разход за данъчни цели, което е императивно предвидено в чл. 10, ал. 4 от ЗКПО. Според съда липсва изключение от това изискване, като нямат значение причините поради които изискването не е спазено. Обоснован е извод, че законосъобразно с РА на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2018 г. със сумата от 724 784,00 лв. и е определено съответстващото на увеличението допълнително задължение за корпоративен данък и лихви за просрочие за 2018 г. По отношение на извършеното с РА увеличение на финансовия резултат на ЕРА 6 ООД за 2019 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. във връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО, отчетените от дружеството разходи за фири при износ на живи охлюви в размер на 33 132,40 лв. не са признати за данъчни цели, в резултат на което със същата сума е увеличен декларирания от ЕРА 6 ООД финансов резултат. Така след извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2019 г. и след приспадане на внесения данък е установено задължение за корпоративен данък за довнасяне 3 313,48 лв. и лихви за просрочие в размер на 370,03 лв. В хода на ревизията е установено, че от ЕРА 6 ООД през 2019 г. по сметка 609 Други разходи са отчетени разходи за фири при износ на живи охлюви в размер на 33 132,40 лв. и общо 27 371 кг. до 31.07.2019 г., в която връзка са представени протоколи от 01.05.2019 г. и от 01.07.2019 г. При ревизията и в съдебното производство от дружеството не е представено искане за изписване на материални запаси 02 от 31.07.2019 г., във връзка с което е отчетен разхода по дебита на сметка 609. В първоинстанционното решение съдът е обсъдил заключението на вещото лице по приетата СТЕ, което е работило по справки представени от дружеството за движението на стоките - счетоводни в количествено и стойностно изражение и по протоколи за установена фира от 01.05.2019 г. и от 01.07.2019 г. Съдът е установил, че във втория протокол се съдържа писмено изявление за разлика в замерване на охлювите на 01.05.2019 г. и на 09.05.2019 г. в идентичен смисъл на посоченото от експерта. Протоколите са подписани само от А. Н. И. и Е. Н. И. - управител и наето лице в ЕРА 6 ООД. Експерта е проследил представената документация и е констатирал, че през 2019 г. са закупени бели охлюви 52,232 х.кг, изнесени 44, 245 х.кг, установената окончателна фира е 7,987 х.кг или 15,3%. През 2019 г. са изкупени черни охлюви 137,478 х. кг и изнесени 118,094 х.кг, като установената фира е в размер на 19,384 кг или 14,10%. Вещото лице е констатирало, че средните фири при изкупуване на диви охлюви, свързани с процеса на тяхното събиране, обработка и съхранение, продажба, отговарят на фира 15,65% за белите охлюви и 14,5% за черните охлюви. Експерта е установил съответствие на фирите, посочени в материалите по делото и декларираните за 2019 г. и 2020 г. Съдът е констатирал, че от ЕРА 6 ООД не са утвърдени технологични правила за процеса на подготовка на охлювите за износ, като няма данни за начина на съхранение, за мястото и уредите, с които се извършва замерването на фирите. Липсва информация за отговорните лица, които следва да спазват приетите правила за работа. Отбелязано е още, че при задължение по силата на чл. 11, а.1, т. 6 от Закона за счетоводството, ревизираното лице не е включило в счетоводната си политика методика за определяне и счетоводно отразяване на фири. В индивидуалния сметкоплан на дружеството, утвърден от ръководството, няма сметка за отчитане на липси/ фири. Решаващия съд е обосновал извод, че по делото не са представени писмени доказателства за промяна в количествата, която да е обоснована само с промяна във физико-химичните свойства в изпълнение на изискванията на чл. 28, ал. 3 , т. 2 ЗКПО, дружеството не се е позовало на стандарти, които установяват обичаен размер на промяната. Прието е, че информацията обективирана в протоколите за фира представени от ЕРА 6 ООД от 01.05.2019 г. и 01.07.2019 г. не отразява вярно стопанската операция, за да бъдат признати като съставени при спазване на принципа за документална обоснованост по чл. 10, ал. 1 ЗКПО, тъй като в тях липсват данни за измерване на действителните количества. Съдът се е позовал на чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството и е приел, че за да бъдат признати разходите за фири за данъчни цели протоколите следва да съдържат изискуемите реквизити - факти и обстоятелства, които недвусмислено доказват основанието за признаване на естествени фири, които в процесния случай не са налице. Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредби от приложимата към случая Наредба 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им и е приел, че разходи за фири на бели и черни охлюви, не са обосновани документално, тъй като няма данни, че отразяват действителни количества на естествени фири, установени чрез претегляне на всеки етап от процесите от изкупуване до продажбата, в съответствие с изискванията за признаване на такъв разход по Наредба 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им и по чл. 28, ал. 3, т. 2 ЗКПО. Направен е краен извод, че по делото не е доказано предвиденото в закона основание за признаване на отчетените през 2019 г. по сметка 609 разходи за фири при продажбата на живи диви охлюви, доколкото двата протокола от 01.05.2019 г. и 01.07.2019 г. не отговарят на изискванията за документ, който вярно отразява такъв вид стопанска операция по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и законосъобразно на основание чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗКПО отчетените от ЕРА 6 ООД разходи в размер на 33 132,40 лв. не са признати за данъчни цели, като със същата сума е увеличен декларирания счетоводен финансов резултат и след преобразуване и приспадане на внесени суми е определено допълнително задължение за корпоративен данък за довнасяне 3 313,48 лв. и лихви за просрочие в размер на 370,03 лв. Решението е правилно. На първо място настоящата съдебна инстанция констатира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка в диспозитива на решението при изписване на задълженията за корпоративен данък - 2019 за корпоративен данък в размер на 33 132,40 лв. и лихви за просрочие в размер на 370,03 лв. , като тази сума представлява размера на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019 г., вместо определените с РА задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 3 313,48 лв. и лихви за просрочие в размер на 370,03 лв. в резултат на извършеното увеличение. Тази грешка не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт, доколкото в мотивите си съдът е коментирал вярно определените с РА задължения. Констатираната техническа грешка може да бъде отстранена неограничено във времето, служебно от първоинстанционния съд или по искане на страна по делото. При преценката на материална законосъобразност на РА административният съд подробно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото, които да съставляват касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящия касационен състав намира изводите на Административен съд София-град за наличие на основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството ЕРА 6 ООД за 2018 г. и 2019 г., както и за начисляване на корпоративен данък за ревизираните периоди за обосновани и законосъобразни. По делото не е спорно, че ЕРА 6 ООД има за предмет на основна дейност търговия с живи диви охлюви, като за ревизираните периоди продажбите са осъществявани извън територията на страната, основно износ към Босна и Херцеговина. Във връзка с извършеното с РА увеличение на счетоводния финансов резултат на ЕРА 6 ООД по ЗКПО за 2018 г. и установените в тази връзка задължения за корпоративен данък по делото са приложени процесните фактури придружени с фискални бонове за извършено плащане в брой и кантарни бележки. От съществено значение в конкретния случай е обстоятелството, че за всички доставчици на ЕРА 6 ООД при извършените им насрещни проверки в хода на ревизията ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 ДОПК - поради неоткриването им на декларирания адрес, като никой от тях не е представил изисканите му документи. Установено е още, че по голямата част от доставчиците не са публикувани въобще, а за някои в значителен период преди 2018 г. ГФО за икономическата си дейност, като не са подавали и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. (с изключение на Ес Кей Транс ЕООД). От доказателствата по делото не може да се установи наличието на действителни икономически отношения между страните посочени във фактурите. Не става ясно как е осъществяван контакта с дружествата доставчици, липсват договори уреждащи облигационните взаимоотношения между страните, не се установява как е формирана цената на конкретните стоки, как се е осъществявал транспорта на стоките съобразявайки и особеностите на вида стоки живи диви охлюви в големи количества, не е уговорен срок на доставките, място на изпълнение на същите и др. Правилно е прието от съда, че тези фактически установявания, които не са оборени с надлежни доказателствени средства са индиция за липса на реално осъществени стопански операции между страните и невярност на обективираните данни в представените от ревизираното лице фактури, фискални бонове и кантарни бележки. Правилно решаващия съд е съобразил в мотивите на съдебния акт установеното в хода на ревизията, че нито един от доставчиците на ревизираното дружество не е издало документ за разплащане в брой от регистрирано фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, което регулярно подава данни за реализираните обороти. Съгласно разпоредбата чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Документалната обоснованост на разходите е регламентирана в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е налице друго основание за преобразуване на финансовия резултат на ЕРА 6 ООД, а именно съпътстващите всяка една от фактурите касови бонове за извършено плащане в брой са издадени от нерегистрирано по надлежния ред ЕКАФП. С оглед тези установявания се заключва обоснованият извод, че данъчнозадълженото лице не е разполагало с необходимите документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и ЗСч, с които да осчетоводи по надлежния ред счетоводен разход по процесните фактури. В нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО е предвидено, че данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. В конкретният случай е било установено още в хода на ревизионното производство, че издадените фискални бонове са нередовни, тъй като не са издадени от фискалните устройства на доставчиците. С оглед тези установявания правилен се явява изводът на административния съд, че ревизираното лице не разполага с разходооправдателни документи за извършените плащания по процесните фактури. Правилно съдът е съобразил, че при наличието на нормативно заложено изискване за притежаване на фискална касова бележка от фискално устройство като необходимо условие за признаване на счетоводния разход за данъчни цели - чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, са без значение причините поради които процесните фактури не са придружени с редовни касови бележки. Нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО има императивно съдържание и е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укриване на продажби и доходи от тях, както правилно е прието и от съда. Неспазването на изискването на посочената разпоредба е основание за приложението на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съответно за преобразуване на финансовия резултат на търговеца за ревизираната година в посока увеличение и определяне на допълнителни задължения за данък. Доводите в касационната жалба, че ЕРА 6 ООД е установило осъществяването на стопанските операции, предмет на спорните фактури, не се подкрепят от доказателствата по делото. Тези доводи са поддържани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и законосъобразно ги е отхвърлил като неоснователни. Доказателствената сила на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на заключението на ССчЕ, съдът е преценил в съответствие със съдопроизводствените правила на чл. 180, чл. 181, чл. 172 и чл. 202 от ГПК, приложими субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК. Правилно е прието от АССГ, че от ревизираното дружество не са ангажирани доказателства оборващи констатациите на ревизиращият орган. В касационната жалба не са изложени конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която РА е потвърден по отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат на ЕРА 6 ООД по ЗКПО за 2019 г. и установените задължения за корпоративен данък за 2019 г. Твърди се единствено, че по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на законосъобразността на извършените разходи за фири във връзка с продажбата на живи диви охлюви. Противно на тези твърдения на касатора, настоящата съдебна инстанция намира за правилен и обоснован на събраните доказателства по делото, изводът на АССГ за законосъобразност на РА в частта по ЗКПО за 2019 г. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Изключения от това правило са предвидени в разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, съгласно която ал. 2 не се прилага, когато разходите се дължат на: т. 1. непреодолима сила; т. 2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; т. 3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; т. 4. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0, 25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект. От данните по делото се установява, че от ЕРА 6 ООД през 2019 г. по сметка 609 Други разходи са отчетени разходи за фири при износ на живи охлюви в размер на 33 132,40 лв. и общо 27 371 кг. до 31.07.2019 г., съгласно искане за изписване на материални запаси 02 от 31.07.2019 г. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство цитираното искане не е представено от ревизираното лице. В случая спорен по делото е въпроса налице ли са изключенията чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО, за да се признаят за данъчни цели счетоводните разходи от фири на материални запаси. Следва да се съобрази обстоятелството, че фирата води до намаляване на количеството на дадена стока, като причината за това не е субективна, а обективна. Уредбата относно фири на различни по вид стоки е регламентирана в Наредба 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им, като в нея са посочени пределните размери на естествените фири за различните стоки. За да се признае за законосъобразен един разход за фири е необходимо по безспорен начин да се докаже, че е извършено и съответното претегляне на стоково-материалните ценности, като това обстоятелство следва да е надлежно документирано. За отчитане на разходите в рамките на пределните норми на фири в практиката се използва протокол за одобряване на естествени загуби фири. За да бъдат признати разходите за фири за данъчни цели, протоколът следва да съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч), допълнителна информация факти и обстоятелства, които недвусмислено доказват основанието за признаване на естествени фири, които обстоятелства в процесния случай не са налице. Правилно е прието от административния съд, че установените счетоводни разлики между закупените и продадените количества охлюви по представените протоколи не съответстват на изискванията на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО да са в резултат само на физико-химични процеси. Намалението на количеството на краткотрайните активи поради физико-химични процеси е в съответствие с понятието естествени фири, което правилно е съобразено в съдебния акт. Обосновани са изводите на административния съд, че в процесния случай доказателства в тази връзка не са представени. В чл. 1, б. а) до г) от Наредба 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им, изрично е разписано, че не се приема за естествена фира това количествено намаляване на теглото и обема на съответните стоково-материални ценности, когато то е поради разваляне, бракуване, амбалаж, отпадъци при почистването им и всякакъв род повреди и загуби, произлезли от неправилно и недобросъвестно манипулиране или от изкуствено предизвикани процеси - преработка, рандемани и др. Следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно чл. 7 от наредбата, нормите за естествените фири не се признават, когато приемането, превозването и продажбата на стоково-материалните ценности е станало без претегляне, т.е. само по документи. С оглед тази правна уредба, административният съд правилно е съобразил, че представените от ревизираното дружество протоколи липсва разграничение на липсите и фирите, респективно не е възможно конкретно и точно да се определи дали липсата/фирата са в рамките на нормативно установените показатели, които се признават за данъчни цели. Коментираните протоколи не съдържат точни данни за замервания на стоката живи диви охлюви при тяхното закупуване, като не се установява към кой момент е настъпила фирата и на какво точно се дължи тя. Ревизираното лице не е представило доказателства във връзка с утвърдени от него стандарти, въз основа на които би могло да се установи обичания размер на промяната в теглото на този вид стоки. В тази насока следа се съобрази и заключението на експерта по СТЕ, което констатира, че настъпват промени в теглото на стоката и тя намалява след почистване от кал, листа и др., като същата може да увеличи теглото си в резултат от размножаване. За да се приеме изключението по чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО - промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, ревизираното дружество следва да представи писмени доказателства за физико-химичните свойства на живите диви охлюви при закупуването им, измерване след почистване от примеси, измерване след престой в склад за съхранение при нормални условия, измерване след транспорт и да се позове на нормативен акт или фирмени стандарти, които установяват промяната. Такива доказателства, безспорно не са представени в хода на ревизията и при съдебното оспорване на РА. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 253 лв. на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК разноските следва да се присъдят в полза на Национална агенция за приходите, която е юридическото лице, в чиято структура се намира решаващият орган, страна по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение