Решение № 8780 от 01.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2009 г.

Решение № 8780 от 01.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Георги Тенев Костолов със съдебен адрес в гр. София против решение № 55 от 9.04.2009 год. по преписка № 70 от 2008 год. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че спрямо него не е извършено по-неблагоприятно третиране по признак "лично и обществено положение" от страна на "Банка Пиреос България" АД при кандидатстване за кредит. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му при съществени нарушения на производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора или връщане на преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне съобразно правилното тълкуване и прилагане на закона. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна "Банка Пиреос България" АД чрез изпълнителния директор Анастасиос Куцопулос, представлявана от юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Георги Костолов с вх. № 44-00-929 от 27.03.2008 год., с оплакване за допуснато спрямо него дискриминационно отношение от страна на "Банка Пиреос България" АД. Административният орган е установил фактическата обстановка в съответствие със събраните по преписката относими доказателства. В производството няма спор за факти. Костолов е кандидатствал за жилищен кредит в банката. Към момента на заявлението си той е бил в трудовоправни отношения с "Делойт България" ЕООД. Дружеството, съответно неговите служители, ползуват преференциални условия за получаване на кредит от "Банка Пиреос България" АД. На жалбоподателя е представен проект за договор при годишен лихвен процент 6, 6 %, еднократна такса от 0, 5 % и годишна такса в същия размер. В хода на преговорите по сделката Костолов е прекратил трудовия си договор с дружеството, за което е уведомил банката. Съобразявайки този факт, "Банка Пиреос България" АД предлага договор с промяна в условията, изразяващи се в по-висок годишен лихвен процент и по-високи такси. В хода на производството е установено, че условията по кредитите на тази банка са различни за групите на лица с доказани доходи и на лица с недоказани доходи. За съответните групи заявители са изработени общи критерии, които са залегнали в оповестените Общи условия на "Банка Пиреос България" АД. В съответствие с тях на всеки кандидат се изготвя рисков профил, който се съобразява при офериране на условията по конкретния договор. Безспорно е, че към момента на промяна на условията по предложения договор лицето не е било в трудово правоотношение, не е удостоверило и обстоятелството за получаване на постоянен доход и за изпълнение на задължението си да внася осигурителните си вноски по закон. Съобразно въведените от банката критерии Костолов е определен като лице с недоказан доход и съобразно условията за тази група кандидати му е предложен проектодоговор. За да отхвърли жалбата, Комисията за защита от дискриминация е приела, че спрямо жалбоподателя не е допусната дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., тъй като банката като търговско дружество е в правото си да определя условията за отпускане на кредит на физическите лица и да извършва самостоятелна преценка за удовлетворяване на искането или отказ на заявителя. Съдът споделя направените в решението изводи. По делото не са установени никакви факти и обстоятелства, сочещи на поставянето на Георги Костолов в по-неблагоприятно положение по признак на лично и обществено положение спрямо това на други лица. Административният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на производствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. По дефиниция дискриминацията представлява установено със закон неравенство, унижаване или подценяване на граждани според тяхната народност, раса, пол, религия и етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства; определяне на по-малко права за представители на държава, организация, индивид и др. от правата на други участници в общо дело. Твърденията на жалбоподателя за проява на пряка дискриминация в смисъл, че като упражняващ свободна професия са му предложени по-неизгодни условия в сравнение с условията по кредита, предложени му като лице по трудов договор, не изпълва признаците на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДиск. Дискриминацията се разглежда като различие, изключение, ограничение или предпочитание по някой от визираните в закона признаци, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. Комисията е спазила и формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. . В случая нито пред органа, нито пред съда жалбоподателят обосновава факти, сочещи на извод за проявено дискриминационно отношение спрямо него. Жалбоподателят е представил пред съда писмени доказателства, с които доказва качеството си на осигурено лице. Твърди, че след като е изряден платец за здравните и социалните си осигуровки, той е лице с доказан доход и поставените по-неблагоприятни условия от банката са проява на пряка дискриминация спрямо него. Тези доводи не намират опора в закона. Представените доказателства са неотносими към периода, за който се е произнесла Комисията за защита от дискриминация. Освен това, право на банката като самостоятелно юридическо лице е да определя условията за отпускане на кредит, които са част от гаранциите за защита интересите на банката. Безспорно е, че условията за получаване на кредит са диференцирани, като един от признаците е дали кандидатстващия има доказан или недоказан доход. А какви са критериите за това е право на самостоятелна преценка на дружеството. Тези условия са предварително оповестени и показателите са еднакви за всички лица от съответната група. В случая, въз основа анализа на цялостното поведение на банката спрямо Костолов се налага извод, че предложените условия, респективно правото на тяхната промяна, не е упражнявано субективно и целенасочено спрямо жалбоподателя. Тази промяна в предложението е обективно наложена, с оглед установените от банката критерии, прилагани еднакво спрямо всички лица, които изпълват тези условия. Предвид изложеното съдът счита жалбата на Георги Костолов за неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд