Решение № 7797 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15838/2011 г.

ВАСIV отделение01.06.2012 г.докладчик т Боян Магдалинчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 739/14.10.2011 г. по адм. д. № 728/2010 г. на Административен съд София област. ОСЪЖДА Асен Янакиев Андреев от гр. Божурище, ул. "В. Левски" № 47 и Марийка Атанасова Трайкова, от гр. София, ж. к. "Надежда-1", бл. 172, вх. "Б", ет. 9, ап. 40 солидарно да заплатят на Община Божурище сумата 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото на адв. Румяна Кирилова Николова от САК. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7797 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15838/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Асен Янакиев Андреев и Марийка Атанасова Трайкова, и двамата от София, против Решение № 739/14.10.2011 г. по адм. д. № 728/2010 г. на Административен съд София област, с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие на материалноправните разпоредби на § 31, ал. 1 и 2 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Конкретното твърдение на касаторите е, за неправилност на изводите на административния съд относно характера на сроковете по ал. 1 и 2 на цитираната разпоредба. Според касаторите, установените срокове със същите разпоредби са преклузивни а не инструктивни от което следва извод, че правото на Милчо Николов Гавазов и Цонка Христова Гавазова да поискат оценката на подобренията извършени в имот № 54.746 по ПНИ на с. Мала Раковица, м. "Витошица", общ. Божурище и изготвената въз основа на нея оценка е погасено по давност, което води до незаконосъобразност на Заповед № 215/27.08.2010 г. на Кмета на Община Божурище. Според тях, административния съд с обжалваното решение като е възприел обратното становище е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Ответника по делото Кмета на Община Божурище, чрез процесуалния си представител адв. Николова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни Милчо Николов Гавазов, Цонка Христова Гавазова, и двамата от София чрез процесуалният си представител адв. Петрова в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни Петър Атанасов Борисов, Ангелина Никифорома Димитрова, Костадин Никифоров Андреев, Даринка Бориславова Еленска, Елица Бориславова Милушева, Снежана Димитрова Ватрачка и Красимир Димитрова Янакиев, всички от София, не вземат становище по касационната жалба. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея касационни основания. Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 728/2010 г. на Административен съд София област е образувано по повод жалбата на Асен Янакиев Андреев и Марийка Атанасова Трайкова, и двамата от София, срещу Заповед № РД-215/27.08.2010 г. на Кмета на Община Божурище, с която на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 72 от ЗС е одобрена пазарната оценка на едноетажна вилна сграда в размер на 8060 лв. и трайните насаждения намиращи се в имот № 54.746 по Плана на новообразуваните имоти на с. Мала Раковица, м. "Витошица", общ. Божурище в размер на 2138.80 лв. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на обжалваната заповед като издадена след сроковете по § 31, ал. 1 и 2 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С решението предмет на касационната жалба административния съд е приел, че производството пред административния орган е отпочнало въз основа на молба вх. № ТС-641/04.05.2010 г. на Милчо Николов Гавазов и Цонка Христова Гавазова, и двамата от София, в качеството им на собственици на масивна едноетажна сграда с площ от около 40 кв. м, построена в имот № 54.746 по ПНИ, одобрен със Заповед № ОА-2208/13.06.2005 г. на областния управител на Софийска област, в землището на с. Мала Раковица, м. "Витошица", с която на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 72 от ЗС е поискано оценката на сградата и другите подобрения извършени в имота. Със Заповед № РД-175/20.07.2010 г. на Кмета на Община Божурище е разпоредено извършване оценката по пазарни цени на претендираните подобрения в имота. Въз основа заключението на експертната оценка пазарната оценка на сградата по пазарни цени е изчислена на 8060 лв. а подобренията на трайните насаждения в имота са изчислени на 2138.80 лв., или общо оценката за извършените в имота подобрения са оценени на 10 198.80 лв. С обжалваната пред административния съд София област заповед Кмета на Община Божурище е утвърдил горния размер на извършените в имота подобрения. С решението си административния съд е приел, че Милчо Николов Гавазов и Цонка Христова Гавазова са ползватели на парцел № 139, с площ от 1 дка въз основа на ПМС № 12/71 г., върху който в груб строеж са изградили масивна постройка със застроена площ от 40 кв. и са засадили трайни насаждения. Приел е още, че на наследниците на Янаки Андреев с влязло в сила Решение № 07/11.11.1998 г. на ПК Божурище е възстановено правото на собственост върху имот № 54.746 по ПНИ на с. Мала Раковица, м. "Митошка", общ. Божурище, целия с площ от 3779 кв. м. Планът на новообразуваните имоти е одобрен със Заповед № ОА-2208/13.06.2005 г. на областния управител на Област София, която е влязла в сила. Ползвателите върху имота не са поискали трансформиране правото им на ползване в право на собственост. В хода на съдебното производство съдът е назначил съдебно-техническа експертиза. със задача да се определи пазарната стойност на едноетажната сграда изградена в груб строеж в имот № 54.764 по ПНИ на с. Мала Раковица и пазарната оценка на трайните насаждения. Съдебно. техническата експертиза е определила пазарната оценка на сградата към изготвяне на заключението в размер на 6 598 лв. а на трайните насаждения в размер на 267.63 лв., или общо подобренията в имота са определени в размер на 6882.63 лв. С решението предмет на касационната жалба си административния съд е приел, че при наличието на влязъл в сила ПНИ са налице предпоставките на § 4в, във връзка с § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ по отношение на ползвателите да претендират за извършените от тях подобрения върху недвижимия имот като добросъвестни подобрители. Не е възприел като основателни доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на обжалваната заповед на Кмета на Община Божурище по съображения, че молбата за подобрение от ползвателите до кмета на Община Божурище е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по § 31, ал. 1 от ПМС № 234/1999 г. от влизането в сила на ПНИ, както и твърденията им, че пазарната оценка за подобренията върху имота е извършена след 3-месечния срок по ал. 2 на цитираната разпоредба. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е изменил Заповед № РД-215/27.08.2010 г. на Кмета на Община Божурище, като е намалил пазарната оценка на извършените от ползвателите в имота подобрения от 10 198.80 лв. на 6882.63 лв. С оглед доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, при съобразяване изискванията на разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд намира решението на Административен съд София област за постановеното при отсъствие на твърдяните в касационната жалба основания. Единственият довод на касаторите за неправилност на обжалваното решение е, че молбата на ползвателите Милчо Гавазов и Цонка Гавазова от 04.05.2010 г. до Кмета на Община Божурище за оценка на извършените от тях подобрения в имота е подадена след тримесечния срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., както и това, че пазарната оценка на имота извършена от лицензирания оценител е след изтичане на 3-месечния срок по ал. 2 на цитираната разпоредба. Твърденията им тази насока са, че срока по алинея първа е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на ползвателите да поискат оценката на извършените от тях подобрения върху имота. Безспорно в случая е обстоятелството, че ПНИ на с. Мала Раковица, м. "Витошица", общ. Божурище е одобрен със Заповед № ОА-2208/13.06.2005 г. на областния управител на Област София. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила. В съответствие с разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., срокът за подаване на молба до кмета на общината за оценка на подобренията извършени от правоимащите лица по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ е 3-месечен, считано от влизането в сила на ПНИ. В конкретния случай молбата е подадена на 04.05.2010 г., т. е. след установения в цитираната разпоредба срок. Независимо от това, правилни и непротиворечащи на закона са изводите на административния съд, че не е погасено правото на подобрителите да поискат оценка на извършените от тях подобрения върху недвижимия имот. Така е тъй като срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, не е преклузивен а е инструктивен. В хипотезата на §4в, във връзка с § 4а, ал. 3 от от ПЗР на ЗСПЗЗ, инициативата да се поиска оценката на извършените в имота подобрения и заплащане на обезщетение според § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. принадлежи както на собственика на земята, така и на правоимащите лица. По алинея 1 на § 31 от ПМС № 234/99 г. това право принадлежи на правоимащото лице а по § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на собственика на земята, когато след изтичане на сроковете по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ не му бъде заплатена стойността на земята от ползвателя. Следователно, изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, не погасява правата на ползвателя, а само поражда право за бившия собственик да инициира оценително производство при бездействието му. От горното следва извода, че пропускането на 30-дневния срок по ал. 1 на § 31 от ПМС № 234/99 г., не погасява правото да се иска оценка на извършените в имота подобрения в имота нито за собственикът на земята, нито от правоимащите. Срокът е въведен с цел да внесе дисциплина в административните правоотношения между страните, поради което не се възприема като преклузивен. Пропускането му обаче няма за последица погасяване правото на правоимащите да получат равностойността на извършените от тях подобрения. На още по-голямо основание, не могат да се приемат доводите на касаторите, че тримесечният срок по § 31, ал. 2 от ПМС № 234/99 г. след влизане в сила на ПНИ за оценка на подобренията от техническата служба на общината е преклузивен. Същият е типично инструктивен и е установен в тежест на администрацията. Неспазването му не води до нито до нищожност, нито до незаконосъобразност на извършената оценка. По тези съображения съдът като е приел, че срокът в ал. 1 на § 31 не преклузивен, не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. В съдебно заседание процесуалния представител на Община Божурище адв. Николова претендира юрисконсултско възнаграждение. Същата участва в производството въз основа на писмено пълномощно на Кмета на Община Божурище, приложено на л. 29 от делото. С оглед резултата от оспорването и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатската възнаграждения на Община Божурище следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 31