Решение № 1739 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7065/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 478/20.06.2023г., постановено по адм. д. 128/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в тяхната пълнота всички събрани доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Подчертава, че срокът за налагане на мярката е обстойно мотивиран с установените обстоятелства и неговата продължителност е съобразена с принципа на съразмерността. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност възразява, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ответникът по касационната жалба - "Мега Ве Пет" ЕООД, гр. Свиленград, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва основателността й. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-386- 0471516 от 29.11.2022 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преценил е, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, но същият не е съобразен с целта на закона. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви не кореспондират с конкретната фактическа установеност и не обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Функционалните изисквания към фискалните устройства са регламентирани в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите / Наредбата/, който препраща към Приложение 1 към същия подзаконов нормативен акт. В това приложение е конкретизиран образецът на фискалната касова бележка, чийто задължителен реквизит по аргумент от чл. 26, ал.1, т.16 от Наредбата е наличието на двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Цитираните разпоредби сочат, че при установено по съответния ред неспазване на горепосоченото задължение, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока същият действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредбата във връзка с чл.118, ал. 4, т.1 ЗДДС поради използването на фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип. Противно на доводите на касатора обаче, преценката на изложените в оспорения акт мотиви сочи, че същите не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. В тази връзка обосновано решаващият състав е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В този аспект обоснован е изводът, че след като търговецът е преустановил процесното нарушение в деня на неговото констатиране и липсват данни за системност на такива нарушения, то не би могло да се приеме, че от деянието са произлезли толкова определено вредни последици за фиска, за които налагането на ПАМ за срок от 14 дни да се явява съразмерно. Тази продължителност на мярката в случая засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава и е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение