Решение № 5360 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2015 г.

Решение № 5360 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Образувано е по жалба от Снежана Георгиева Узунова, Антоанета Георгиева Стоимчева, Живка Миланова Рангелова, Маргарита Йорданова Генова, Таня Пенчева Тошева, Даниела Димитрова Тошева и Венета Димитрова Тошева, всички от гр. София, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София (Решение № 438), в частта относно определения размер на паричното обезщетение за следните имоти:

• имот с идентификатор 68134.1324.15 с обща площ от 14,999 дка, от които се отчуждават 14,897 дка, находящ се в кв. Требич, район "Надежда" и представляващ селскостопанска територия с начин на трайно ползване нива, с определено парично обезщетение за отчуждаваната част в размер на 176 529 лв. и

• имот с идентификатор 68134.1362.4 с обща площ от 4,000 дка, от които се отчуждават 0,314 дка, находящ се в кв. Требич, район "Надежда" и представляващ селскостопанска територия с начин на трайно ползване нива, с определено парично обезщетение за отчуждаваната част в размер на 3 721 лв.

Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Тодорова оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата по подробно развити устно в хода по същество съображения.

Заинтересованите страни Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите чрез процесуалните си представители юриск. Белева и юрк. Манолова оспорват жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна, Агенция "Пътна инфраструктура", не изпраща представител.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представените в преписката доказателства, отчуждават се поземлен имот с идентификатор 68134.1324.15 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, кв. Требич, район "Надежда" / целият с площ от 14,999 дка, от които се отчуждават 14,897 дка / и ПИ с идентификатор 68134.1362.4 с обща площ от 4,000 дка, от които се отчуждават 0,314 дка, находящ се кв. Требич, район "Надежда"

Във връзка с оспорване размера на определеното от МС обезщетение, по делото е допусната, изслушана и приета основна и допълнителна съдебно-оценителни експертизи с вещо лице Александър Александров, в които експертът е обсъдил пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 02.04.2015 г. - 02.04.2014 г.

Съгласно приетата в с. з. от 22.02.2016 г. основна експертиза, вещото лице е заключило, че процесните имоти не попадат в урбанизирана територия, съставляват земеделска земя и имат начин на трайно ползване - нива, поради което е оценил същите като земеделска земя, ползвайки за случая общо 6 пазарни аналога. Определеното от вещото лице по тази експертиза равностойно парично обезщетение за имот № 68134.1324.15 възлиза на 92 464 лв., а за ПИ № 68134.1362.4 - 1 949 лв. Разликата между оценката на административния орган и тази, определена като обезщетение за отчуждаваните два имота от вещото лице, експертът Ал. Александов обяснява с обстоятелството, че в оценката на административния орган са използвани само първите три сделки от общо шестте сделки, ползвани от вещото лице. Във връзка с представени от процесуалния представил на жалбоподателите допълнителни доказателства за други сделки в относимия период, по делото е изготвена допълнителна съдебно-оценителна експертиза от същото вещо лице, съдържаща два варианта. Според първия вариант, с използвани 9 броя пазарни аналози, обезщетението за ПИ № 68134.1324.15 възлиза на 82 986 лева, а за ПИ № 68134.1362.4 - 1 749 лева. Във втория вариант на допълнителното заключение, вещото лице е използвало като пазарен аналог споразумение по адм. дело № 1050/2014 г. по описа на ВАС, трето отделение, съгласно което е изчислило стойност на обезщетението за ПИ № 68134.1324.15 в размер на 298 685 лв. и за ПИ № 68134.1362.4 - 6 296 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение не споделя втория вариант от допълнителното заключение на изготвената съдебно-оценителна експертиза, тъй като споразумението по адм. дело № 1050/2014 г. по описа на ВАС не съставлява годен пазарен аналог по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Касае се за споразумение в рамките на висящо съдебно производство по оспорване размера на определеното обезщетение за отчуждаван имот, надлежно одобрено от съда при условията на чл. 178 от АПК. В гражданскоправната си част това споразумение съставлява постигнато съгласие чрез взаимни отстъпки от страните, продиктувани не толкова от пазарната цена на имотите, а с с други цели- срочно прекратяване на спора с цел бързина при осъществяване на строителните работи и др., поради което не може да се третира като сделка - пазарен аналог по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. От друга страна и на основание чл. 178, ал. 6 от АПК потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение, а съдебните решения не попадат сред пазарните аналози по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

След като определеното от вещото лице обезщетение за отчуждаваните имоти е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, то жалбата срещу Решение на МС № 438 от 12.06.2015 г. в обжалваната му по това дело част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от спора във връзка с разпоредбата на чл. 143 АПК и при своевременно направено искане от ответника, съдът следва да му присъди съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение