Решение № 5903 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2010 г.

Решение № 5903 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Любомир Георгиев Бошнаков, Любов Георгиева Бошнакова, двамата от гр. София, Анна Стойчева Станева, Мадлена Йорданова Недева и Боримира Йорданова Недева-Мур, тримата със съдебен адрес в гр. Варна, срещу решение № 522/11.03.2010 г., постановено по адм. д. № 898/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответниците по касационната жалба не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Камен Петков Стефанов от гр. Варна, Заповед № КД-14-03-209/03.12.2008 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със Заповед № 300-100/2610.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, представляващо промяна на границата между поземлени имоти с идентификатори 10135.5545.333 и 10135.5545.204, съгласно представения проект. За да постанови решението си съдът приел, че в заповедта не са изложени фактически и правни основания за издаването, както и че не са спазени административнопроизводствените правила, че е одобрено изменение на кадастрална карта по заповед, с която това не е извършено, както и че с цитираните решения в заповедта не се установява точната граница между имотите, а са с друг правен предмет. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, съдебният акт е обоснован. Изложените правни изводи почиват на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно административният съд е приел, че заповедта не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в нея не са изложени фактически и правни основания за издаването й. Посоченото в нея, че се издава на основание на решение от 07.04.1988 г. и решение 624/29.04.1992 г. правилно е прието, че не са изпълнени задълженията относно формата на административния акт, с посочване на фактическите и правни основания, тъй като от тях не се установява, че са за установяване на границата между двата имота, имащи значение за издаване на процесната заповед. Представените пред касационната инстанция решение № 507/28.05.2007 г., по адм. д. № 1103/2006 г. на Варненския окръжен съд и оставилото го в сила решение № 4669/21.04.2008 г. по адм. д. № 9961/2007 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение не са основание за издаване на процесната заповед. С първото от тях е отменена заповед на областния управител и преписката е върната на същия за ново произнасяне за одобряване на план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползуване на граждани съгласно § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, относно границата между двата процесни имота. Липсват данни по делото, че е издадена нова заповед на областния управител по този ред, която, след като влезе в сила би била основание за изменение на кадастралната карта за границата, ако е определена на друго място, различно от нея. Останалите писмени доказателства /решения и др./ не променят правните изводи на административния съд, още повече че те са обсъждани от него в мотивите към решението. Като се има предвид изложеното решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК