Решение № 10419 от 25.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2014 г.
ВАСII отделение25.07.2014 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 747/11.02.2014 г., постановено по адм. д. № 10594/2012 г. по описа на Административен съд София град. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на Йорданка Стоянова Ставрева против заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с която, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена КК и КР на район "Студентски" в частта и за поземлен имот, възстановен с решение № 10063/20.06.2011 г. на ОСЗ "Овча купел", а именно - нива от 0.915 дка в землището на Драгалевци, м. Лаката (Прогоно), част от имот № 610 в кадастралния лист № 645 от Помощния кадастрален план от 2003 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 10419 от 25.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София, на "Аквамарининвест" ООД и на "Гама Електроникс" ООД против Решение № 747/11.02.2014 г., постановено по адм. д. № 10594/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Йорданка Стоянова Ставрева против заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с която, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена КК и КР на район "Студентски" в частта и за поземлен имот, възстановен с решение № 10063/20.06.2011 г. на ОСЗ "Овча купел", а именно - нива от 0.915 дка в землището на Драгалевци, м. Лаката (Прогоно), част от имот № 610 в кадастралния лист № 645 от Помощния кадастрален план от 2003 г. Съдът е уважил жалбата, като е отменил оспорената заповед в частта за процесния имот - в частта, с която се застъпва с имоти с идентификатори 68134.1607.2869; 68134.1607.7058 и 68134.1607.3819. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 11 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, контактна зона е участък от картата, в който при обединяване на данни от източниците по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР (карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения закон за единния кадастър на НРБ, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ), се получават несъответствия в границите и/или застъпвания на поземлени имоти. В тази връзка карта на контактна зона се изработва при наличието на припокриване на границите между имоти, нанесени в кадастрални планове на урбанизирани територии и такива, нанесени в планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ, което в конкретния казус не е налице по отношение на нивата от 0.915 дка на Ставрева. Тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 47, ал. 1-8 от Наредба № 3/28.04.2005 г. претенцията на жалбоподателката не е следвало да бъде уважавана от решаващия съд. Установено е по делото, че съсобственият имот на Йорданка Ставрева, възстановен с влязло в сила решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ не е нанесен в кадастъра и площта му попада върху части от посочените три имота, като неоснователно съдът е приел, че е налична "контактна зона" и административният орган е следвало да проведе предвидената процедура по чл. 47 от Наредба № 3/2005 г. преди одобряване на КККР. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи и съответно неправилно приложение на материални норми. Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав