Решение № 2023 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2009 г.

Решение № 2023 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от Кмета на Община Свиленград срещу Решение № 74 от 17.04.2009 г. по адм. дело № 360/2008 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № ХА-200-ПР/208 от 03.12.2008 г. на Директора на РИОСВ - Хасково. По съображения за незаконосъобразност, постановяване на решението в противоречие на чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда и чл. 93, ал. 4, т. 3, б."ж" от Закона за опазване на околната среда, се иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна и на оспорения административен акт. Ответната страна Директорът на РИОСВ - Хасково не е изразил становище по жалбата. Ответната страна "С - Груп 12" ЕООД не е изразило становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявеното касационно основание и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Хасково извършва проверка за законосъобразно провеждане на административното производство, образувано по искане на търговско дружество "С Груп-12" ЕООД, гр. Димитровград до Директора на РИОСВ - Хасково за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "Изграждане на площадка за извършване на дейности по управление на отпадъци от черни и цветни метали" в собствен на дружеството недвижим имот. Съдът намира, че при издаване на искания акт - Решение от 3.12.2008 г. на Директора на РИОСВ да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда са спазени процесуалните правила, обсъдени са всички релевантни факти и обстоятелства от значение за определяне на степента на значимост на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда. Според Административния съд оспореният административен акт е съобразен и с приложимия материален закон, като е изпълнено изискването на чл. 4 от Наредба № 7/1992 г. за съгласуване на намаляването на хигиенно - защитната зона и в конкретния случай тя е определена на 5 м. от компетентния орган Директора на РИОКОЗ, на основание Решение на Експертния съвет към ХЕИ - Хасково. Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Възможността на намаляване на хигиенно-защитната зона, определена с чл. 2 от Наредба № 7/1992 г., е допусната от разпоредбата на чл. 4 от същата наредба, при посочените в нея императивни изисквания за даване на изрично разрешение от Министерството на здравеопазването за обектите и дейностите по Приложение № 1, въз основа на становище на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция и изготвена оценка за въздействие върху околната среда, изясняваща здравно-хигиенните аспекти на местоположението на обекта. В случаите, когато за обекта не се изисква изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда, Министерството на здравеопазването разрешава увеличаването или намаляването на хигиенно-защитните зони въз основа на становище на съответната хигиенно - епидемиологична инспекция и изготвена от независим експерт комплексна екологична експертиза със здравна оценка. Съобразно ал. 3 на посочения чл. 4 от Наредба № 7/1992 г. разположението на обектите в жилищната зона се съгласува с регионалните хигиенно - епидемиологични инспекции след решение на експертния съвет по предварителния санитарен контрол на ХЕИ. Необходимостта от решение за намаляване на хигиенно- защитната зона за процесната дейност е безспорна в процеса, предвид категорично установеното отстояние на имота, в който се предвижда оформянето на площадката за управление на отпадъците - 68, 28 м. от жилищните имоти, при нормативно определено отстояние от 100 м. Представените по делото доказателства не установяват наличието на обстоятелства, които удовлетворяват изискванията на чл. 4 от Наредба № 7/1992 г. Решение на ЕС на ХЕИ - Хасково относно Отмяна на Приложение № 2 към чл. 2 от Наредба № 7 "за хигиенните изисквания за защита на селищната среда" ДВ бр. 101/1997 г., (л. 57 от делото), има за предмет хипотези, в които не попадат дейности от процесния вид, поради което е неотносимо към спора и не може да служи при изграждане на изводите на съда. Независимо от посоченото, то не е датирано и не съдържа данни за начина на вземането му, поради което не може да служи и като годно доказателствено средство. Съпроводителното писмо изх. № 970 от 09.03.2009 г. на Директора на РИОКОЗ до съда се позовава на Решение на Експертния съвет към РИОКОЗ -Хасково, с което е определена хигиенно - защитна зона "за пунктове за събиране на вторични суровини с площ до 50 куб. м. в покрити складове без допълнителна обработка" най - малко 5 м. от жилищни сгради или обекти посочени в чл. 2, ал. 2 на Наредба № 7 за ЗИЗЗСС на МС. Това решение на Експертния съвет не е представено по делото, поради което извършеното съгласуване от Директора на РИОКОЗ на хигиенно - защитна зона от 5 м. за пункт за събиране на вторични суровини в контейнер без допълнителна обработка от 08.10.2008 г. върху скицата на имота, не може да обоснове извод за изпълнена процедура по съгласуване на намаляването на хигиенно - защитната зона съобразно изискванията на чл. 4 на Наредба № 7/1992 г. Още повече, самото оспорено Решение на Директора на РИОСВ не указва на изпълнение на изискванията за съгласуване по чл. 4 от Наредба № 7/1992 г. Ето защо решението на административния съд, основано на съгласуването на Директора на РИОКОЗ от 08.10.2008 г., без да бъде представено решение на Експертния съвет касаещо процесната дейност е постановено в нарушение на закона. Това налага отмяна на съдебното решение, както и на решението на Директора на РИОСВ и връщане на преписката на административния орган за постановяване на ново решение, при изготвянето на което бъдат извършени разпоредените от чл. 4 на Наредба № 7/1992 г. действия за преценка на възможността за намаляване на хигиенно - защитната зона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд