Решение № 8471 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16329/2009 г.

Решение № 8471 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16329/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба подадена от адвокат Гаврил Благоев в качеството му на пълномощник на Владимир Атанасов Георгиев, със съдебен адрес гр. София, ул. "Света София" № 2, ет. 2, стая 11 срещу решение № 97 от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело № 4742 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила и на приложимия закон при постановяването му - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът председателя на ДАНС, чрез юрисконсулт Ганчева излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 115 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, образувано по жалба на Владимир Атанасов Георгиев от гр. София, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № ЧР-з-395 от 23.06.2009 г. на председателя на ДАНС за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от Държавна агенция "Национална сигурност", поради придобиване право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 3 от КСО. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че с обжалваната заповед на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 111 от ЗДАНС и предложение с рег. № ЧР-920 от 15.06.2009 г. е прекратено служебното правоотношение на старши агент III степен Владимир Атанасов Георгиев - главен експерт в Дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" /ДКИАД/ при Държавна агенция "Национална сигурност", поради придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване - по преценка на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В приложеното към административната преписка предложение относно прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от ДАНС, изготвено до председателя на ДАНС от директор на ДКИАД, е отразено назначаването на жалбоподателя на работа в МВР, длъжностите, които е заемал служителят от 1983 до 2008 г. включително, като е отразено също, че със заповед рег. № ЧР-2-з-47 от 01.04.2008 г. на председателя на ДАНС е преобразувано служебното му правоотношение и е назначен на длъжност "началник на сектор" в сектор "М-11 в отдел "М-1" на Дирекция "М" към Главна дирекция "Вътрешна сигурност" при ДАНС и му присъден ранг "главен експерт" в сектор "34" в отдел "3" на Дирекция "КИАД" при ДАНС и му е присъден ранг "старши агент III степен". Отразено е също, че не са му налагани дисциплинарни наказания. В предложението е отразено, че служителят към 01.05.2009 г. има общ осигурителен стаж 31 години и шест месеца, от които действително прослужени години на длъжности за държавен служител от ДАНС и МВР - 25 години и 8 месеца. Към административната преписка е приложена и справка за осигурителен стаж, изготвена от дирекция "Финансово-стопанска и управление на собствеността" на ДАНС към 31.05.2009 г., в която са отразени видовете осигурителен стаж на служителя и е изразено становище, че служителят отговаря на условията за прекратяване на служебното му правоотношение с ДАНС на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от Закона за ДАНС. Тези доказателства са събрани редовно в производството пред административния орган и на основание чл. 171, ал. 1 от АПК имат доказателствена сила и пред съда относно данните в предложението и в справката за общия осигурителен и специалния стаж на държавен служител на жалбоподателя (която справка не е оспорена от служителя). При установените обстоятелства по административния спор правният извод на съда, че административната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, е законосъобразен. Обоснован е изводът на съда, че административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в закона - в чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, като е изпълнил законовите изисквания за издаване на административната заповед. В предвид на така установеното обжалваното решение се явява правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени привила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за правния спор факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимите правни норми. Изводът за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗДАНС. С разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС е предоставена възможност на административния орган в условията на оперативна самостоятелност да прекрати служебното правоотношение при наличие на предпоставката - придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО от служителя, което не е обвързано от възраст. С доказателствата по делото е обективирано наличието на материалноправната предпоставка - стаж по чл. 69, ал. 3, вр. с ал. 1 от КСО за прилагане правното основание по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, на което се е позовал административния орган с оспорената заповед. Преценката да упражни предоставената му от закона възможност е упражнена при условията на оперативна самостоятелност. Съдебния контрол при оспорване на правилността на административната заповед за конкретния случай се основава на разпоредбата на чл. 169 от АПК и се свежда до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административната заповед. При липса на основания за отмяна по чл. 146 от АПК на заповедта съдебно решение се преценява за правилно. Не са налице касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,