Решение № 10580 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2011 г.

Решение № 10580 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационни жалби на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), срещу решение № 3833 от 17.03.2011 г. по адм. дело № 12868/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение по т. 14 от Протокол № 33 от 16.09.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело (д. д.) № 23/2008 г., с което на Руслан Николов Донев - съдия в Районен съд (РС) Търговище, на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание "Дисциплинарно освобождаване от длъжност съдия". Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят, че първоинстанционният състав не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и всички наведени от тях доводи и възражения. Излагат доводи за неправилна преценка на съда относно липсата на мотиви по релевантните за спора факти. Молят за отмяна на съдебното решение. Ответникът - Руслан Николов Донев, чрез процесуалните си представители оспорва касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ВСС. Счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Пледира за недопустимост на жалбата на ИВСС. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в законоустановения срок и от надлежни страни - участници в първоинстанционното производство, по отношение на които оспореното решение е неблагоприятно. Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касаторите оплаквания, съдът намира касационните жалби за основателни по същество. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК, вр. чл. 323, ал. 1 ЗСВ, е било решение по т. 14 от Протокол № 33 от 16.09.2010 г. на ВСС по д. д. № 23/2008 г., с което е прието, че Руслан Николов Донев от гр. Търговище е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 ЗСВ, поради което и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "Освобождаване от длъжност съдия", считано от датата на вземане на решението. За да отмени акта, тричленният състав е приел, че ВСС не е изложил мотиви по релевантните за отговорността на магистрата обстоятелства и по възприетата им правна квалификация, в т. ч. относно критериите по чл. 309 ЗСВ, чието спазване е въпрос на законосъобразност на акта. Въз основа на тези съображения е отменил решението и е върнал преписката на ВСС за ново произнасяне. Решението е неправилно. Производството за ангажиране дисциплинарната отговорност на Руслан Николов Донев - съдия в РС гр. Търговище и председател на същия съд, е образувано по предложение изх. № 2051/26.09.2008 г. на Инспектората към ВСС за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗСВ. Фактите, съставляващи основание на вменените в тежест на магистрата дисциплинарни нарушения и подлежали на пълно и главно доказване в производството са описани в 4 пункта, както следва: В пункт 1-ви от предложението е посочено ч. гр. д. № 1729/2007 г. по описа на РС Търговище, по отношение на което се поддържа, че Донев не е събрал дължимата държавна такса в размер на 70 000 лева - чл. 53 и чл. 63, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.); не е проверил наличието на изискуемата се процесуална предпоставка по чл. 242, ал. 4, изр. последно ГПК (отм.) относно местната подсъдност за разглеждане на молбата по чл. 237, б. "з" ГПК (отм.); като е постановил определение, без да провери дали актът е редовен от външна страна - чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 243 ГПК (отм.). Издаденият изпълнителен лист е за сумите 500 евро и 3 500 000 лева - частичен иск по договор за цесия. Цедираното вземане на стойност 11 772 121 лева съставлява уговорено адвокатско възнаграждение, дължимо от бивши акционери на "Тракиябанк" във връзка с водени съдебни дела срещу ДЗИбанк. Делото е разгледано от Донев в нарушение на принципа на чл. 9 ЗСВ (респ. чл. 12а ЗСВ, отм.), а определението за освобождаване от държавна такса не е мотивирано. Впоследствие определението за издаване на изпълнителния лист е било обезсилено от Окръжен съд Търговище като недопустимо поради нарушение на принципа на местна подсъдност. Актът е потвърден от ВКС. Сочи се, че изложените закононарушения са довели до неприемлив правен резултат, имащ за последица укоримо обществено обсъждане, включително чрез публикация във вестник "Труд": "Измама за 12 милиона още кръстосва страната", с упрек за зависима и корумпирана съдебна система. Твърди се, че по този начин е уронен престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. В предложението на ИВСС на второ място се поддържа, че в качеството на председател на РС - Търговище, Руслан Донев в противоречие с чл. 9 ЗСВ не е спазвал принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение на делата и преписките, съобразно поредността на постъпването им. Видно от направена разпечатка от програмата за електронно разпределение на делата за периода от 3.01.2007 г. - 17.12.2007 г. името на съдия Донев не фигурира. Т. е. за този период магистратът е изземвал и решавал дела по свое усмотрение. На трето място е изтъкнато, че по 11 броя частни граждански дела по чл. 237 ГПК (отм.), разгледани от съдия Донев за периода от 01.01.2006 г. до 01.03.2008 г. (конкретно изброени в предложението), молител е едно и също лице - "АГРОДИМЕКС" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, а произнасянето е в нарушение на принципа за случайния подбор при електронно разпределение на делата. На последно място е посочено, че към 20.08.2008 г. Руслан Донев в качеството си на председател на РС не е осъществил общо организационно и административно ръководство на съда - нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Излага се, че при проверката се е установило, че председателят е в отпуск, като неофициално и двамата му заместници също са били в отпуск, а в заповед № 250/30.07.2008 г. не е посочен поименно неговият заместник. Практически районният съд за времето, за което председателят е бил в отпуск е останал без административен ръководител. Така описаните нарушения на чл. 9 ЗСВ и чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗСВ са квалифицирани като дисциплинарни простъпки по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Въз основа на внесеното предложение ВСС е двукратно е постановил решения за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" - първоначално с решение по т. 37.1 от протокол № 5/4.02.2009 г., отменено от петчленен състав на ВАС с решение по адм. д. № 6615/2010 г. и впоследствие - с решение по т. 14 на Протокол № 33/16.09.2010 г. на ВСС, отменено със съдебния акт, предмет на проверка в настоящото производство. Водещият аргумент на предишния петчленен състав при отмяна на административния акт е, че ВСС е наложил за едни и същи нарушения две самостоятелни дисциплинарни наказания - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" като административен ръководител и като съдия в РС Търговище, съответно по чл. 308, ал. 1, т. 5 и 6 ЗСВ, поради което е нарушено императивното изискване на чл. 308, ал. 3 ЗСВ за едно и също дисциплинарно нарушение да се налага само едно дисциплинарно наказание. Със съдебното си решение петчленният състав на ВАС по адм. д. № 6615/2010 г. не е разрешил спора по същество, а е върнал преписката на административния орган. В диспозитива на съдебното решение не е формирана сила на пресъдено нещо (СПН) относно спорното право, поради което приетото ново решение от ВСС по протокол № 33/16.09.2010 г. не е в противоречие със СПН по влязлото в сила съдебно решение. Със СПН се ползва само съдебното решение, но не и неговите мотиви. В практиката е изоставено становището, че т. нар. решаващи или главни мотиви се ползват със СПН, а се приема, че с такава сила се ползва само констатацията относно спорното право. Правните изводи в мотивите не се ползват със СПН. Задължителните указания към органа не се извеждат в диспозита на решението и не следва към отделна извадка от мотивите на решението да се прикрепя СПН. Поради това при анализа на доказателствения материал тричленният състав неправилно е счел, че наказанието е наложено единствено за нарушение на принципа на случайно разпределение на делата по 8 броя частни граждански дела (за 3 от тях безспорно е изтекъл срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ и това е посочено още с решението на дисциплинарния състав (ДС) по д. д. № 23/2008 г., л. 9). При новото разглеждане на предложението на ДС, органът на практика се е съобразил с всички описани в предложението на ИВСС и обсъдени в решението на ДС факти, а не се е ограничил само с вмененото като провинение по смисъла на чл. 307, ал. 4 (стара ал. 3), т. 5 ЗСВ произнасяне по разпределени в нарушение на чл. 9 ЗСВ 8 броя ч. гр. дела, както необосновано приема решаващият състав в мотивите на своето решение. Това ясно личи от изказването на членовете на ВСС Гатев и Стоянов, които говорят за "вече установена при предходното произнасяне фактическа обстановка" (Сравн.: л. 75, 76), както и от становищата на Колев и Велев, обсъждали дисциплинарното нарушение по пункт 1-ви от предложението. Същият извод се налага и от аргументите, изложени в жалбата на Донев до ВАС. Анализът на безпротиворечиво установената по делото фактическа обстановка сочи, че Руслан Донев в нарушение на чл. 9 ЗСВ не е фигурирал в системата за случайно разпределение на делата в РС - Търговище за период от около една година (3.01.2007 г. - 17.12.2007 г.); като е изземвал и лично се е произнасял по различни казуси, между които и описаните в предложението на ИВСС частни граждански производства. Като председател на РС Търговище Донев отговаря за дейността на съда и е бил длъжен да осъществява общо организационно и административно ръководство. В неговите задължения е било да организира разпределението на делата и преписките в поверения му съд да се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им и съответно да контролира осъществяването на тази дейност. Очевидно в случая тези задължения не са изпълнени, т. к. Руслан Донев не е бил включен в електронното разпределение и същевременно е разглеждал и се е произнасял по дела. Издадените изпълнителни листове по посочени в предложението 8 ч. гр. дела са в полза на едно и също дружество - "АГРОДИМЕКС" ООД и касаят различни суми, като за две от тях (за които самият Донев не спори, че лично е иззел и решил), сумите са съответно: 100 000 лв. (срещу ЧПТК "Марен", с. Новачене, община Никопол - ч. гр. д. № 1355/2007 г.) и 36 000 лева (срещу ЧЗПК "15-ти септември", с. Глоджево, община Ветово - ч. гр. д. № 1356/2007 г.). Обясненията на Донев, че 6 от тези дела са разпределени от съдиите Ботева и Сярова са явно необосновани при условие, че името му не фигурира в програмата за електронно разпределение на делата и това обективно не би могло да се извърши. Начинът на процедиране във всички тези случаи обуславя извод на непренебрежима тежест на неизпълнението на служебните задължения и то за продължителен период от време (1.01.2006 г. - 1.03.2008 г.), което правилно е било квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 (преди ал. 3), т. 5, вр. с чл. 9 ЗСВ. Доколкото не е свързано с разрешаване на материалноправния спор по същество и не подлежи на инстанционен контрол, като нарушение на служебните задължения на Донев в качеството на председател на РС (Арг.: чл. 63, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 53 ГПК, отм.), правилно е квалифицирано и необоснованото освобождаване от ДТ в размер на 70 000 лева на Петър Спасов Атмаджов - молител по ч. гр. д. № 1729/2007 г. за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б. "з" ГПК (отм.). Администрирането на това дело е в нарушение на визирания в чл. 9 ЗСВ принцип на случайния подбор при разпределение на делата, като Донев без никакви мотиви е освободил молителя от държавна такса в значително големи размери. Конкретното произнасяне е в пряка връзка със скандален и широко обсъждан по това време опит на бивши акционери на фалиралата "Тракиябанк" за придобиване на контрол над ДЗИбанк. Така посочените действия по ч. гр. д. № 1729/2007 г. са станали достояние на обществото чрез поредица публикации в медиите, които са довели до уронване престижа на съдебната власт и негативна оценка за нейната дейност, поради което ВСС обосновно е приел за осъществен фактическият състав на чл. 307, ал. 4 (стара ал. 3), т. 4 ЗСВ. В същия смисъл е и съдебната практика - решение по адм. д. № 190/2010 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по идентичен случай. От приложените документи е видно още, че за цялата 2007 г. Донев е решил 27 броя дела, от които 11 частни граждански, а всеки от колегите му се е произнесъл по 273 до 285 казуса; за 2006 г. е решил 34 дела, от които 19 граждански, а останалите съдии между 226 и 527 (л. 55 и л. 58). Драстичният дисбаланс при разпределението на делата между съдиите в РС Търговище и конкретната натовареност на Донев са безпрецедентни. Вярно е, че това не съставлява дисциплинарно нарушение, най-малкото защото подобен факт не е бил предмет на предложението за налагане на дисциплинарното наказание и за него не е проведено дисциплинарно производство по предвидения ред. Но доколкото данните са установени с неоспорени писмени доказателства, те са пряко относими към извършената от ВСС преценка при индивидуализация на наложеното наказание по чл. 309 ЗСВ. Индиция за правилността на тази преценка е и приложеният сигнал от зам. председателя на РС Търговище с вх. № 11-07-1233/29.12.2008 г., в който е отразено, че случайното разпределение на делата се включва и изключва произволно с устни заповеди на председателя, който не желае да разглежда дела, приносът му в работата на съда е символичен и продиктуван преди всичко от личните му интереси. Всичко това е посочено в особеното мнение на члена на ДС Дундова, което ВСС е възприел при постановяване на оспореното решение. Следователно - при определяне на вида на дисциплинарното наказание е съобразена тежестта на извършените нарушения и негативния обществен резонанс, както и всички събрани данни относно цялостната дейност на магистрата. Предвид изложеното и противно на възприетото от решаващия състав, обжалваният акт на ВСС е постановен в съответствие с установените фактически обстоятелства по преписката, при точно приложение на материалния закон и не противоречи на целта му. Вменените на Руслан Донев дисциплинарни нарушения са установени по безспорен начин от обективна и субективна страна. Констатираните провинения, съотнесени с цялостното поведение на магистрата по служба формират несъмнения извод за допуснато виновно неизпълнение на задължения по чл. 307 ЗСВ. При установяване на дисциплинарните нарушения дисциплинарнонаказващият орган е съобразил всички факти и обстоятелства, обуславящи тежестта на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата при които са извършени и поведението на нарушителя, съгласно чл. 309 ЗСВ. Наказанието "дисциплинарно освобождаване от длъжност" е адекватно и справедливо, съответно е на тежестта на допуснатите дисциплинарни простъпки и настъпилите общественозначими последици. Фактът, че вмененото в пункт 4-ти от предложението на ИВСС нарушение макар и формално да е допуснато, е незначително и не може да се квалифицирана по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗСВ, е ирелевантен за крайния правен резултат. По аргумент от чл. 36, ал. 1 и чл. 320, ал. 5 ЗСВ решенията на ВСС подлежат на оспорване пред Върховния административен съд само досежно тяхната законосъобразност. Безспорно е, че са налице обективните изисквания, поставени от чл. 320, ал. 4 ЗСВ за приемане на оспореното решение. Видно от дебатите и разискванията на членовете на колективния орган в протокол № 33/16.09.2010 г., гласуването е предшествано от изказвания, съдържащи конкретна оценка на дисциплинарните нарушения, затова не може да се сподели доводът за отсъствието на мотиви към постановеното решение. При издаване на административния акт са подкрепени съображенията и правните аргументи, изложени в особеното мнение на чл. от ДС, в което са анализирани относимите към дисциплинарната отговорност на магистрата факти и обстоятелства и се предлага налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - "освобождаване от длъжност". Становищата на членовете на колегиалния орган съдържат мнения за вида и характера на деянията, вменени като дисциплинарни нарушения; обсъждани са съставомерността, последиците и цялостното им отражение върху престижа на съдебната власт, след което е проведено тайно гласуване. Резултатът от вота на ВСС е израз на свободната преценка на персоналния състав на колективния орган в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт, а протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол. В изпълнение на правомощията си, съгласно чл. 316, ал. 1 ЗСВ, ВСС като конституционно установен административен орган е взел решение за уволнението на Руслан Донев при спазване разпоредбата на чл. 320 ЗСВ. Въз основа на гореизложеното, тричленният състав неправилно е счел, че липсват мотиви за наложеното наказание, т. к. мотивите могат да се съдържат в съпътстващата документация по дисциплинарната преписка, като по аргумент от чл. 320, ал. 4 ЗСВ за мотиви на решението на ВСС се смятат и мотивите на ДС и изказаните съображения от членовете на ВСС. Предвид това са налице релевираните с жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК за касиране на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени и т. к. спорът е изяснен от фактическа страна, делото следва да се реши по същество с отхвърляне жалбата на Донев срещу акта на ВСС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,