Решение № 2606 от 13.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на С. Радева, чрез процесуалния й представител адв. Д. Марковски и на Я. Гигова, чрез процесуалния й представител адв. В. Йонев, против решение 3788/08 юни 2022 г., постановено по адм. д. 12062/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Я. Гигова и С. Радева, срещу решение 436 по протокол 36 от 22 юли 2021 г. на СОС, в частта относно разрешението да се изработи проект за ПУП - ИПР на имот с идентификатор 68134.1109.1321 от кв. 107г, район Красна поляна. Съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че издалият оспорения акт административен орган е компетентен, в рамките на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, вр. с чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, доколкото се разрешава да се изработи проект на ПУП ИПУР, ИПР и ПУР в териториален обхват над три квартала. Оспореното решение 436 по протокол 36 от 22 юли 2021 г. на СОС е издадено в законоустановената форма и при спазване на процедурата разписана в ЗУТ. Същото съдържа фактически и правни основания за издаването му, такива се съдържат и в други актове от административната преписка, издадени от помощни органи, компетентни да се произнасят в процедурата разрешение за изработване на проект за ПУП. В съответствие с трайната съдебна практика, отделното излагане на мотиви е допустимо и липсата на изрично препращане към всички документи, в които те се съдържат не опорочава установената форма за административен акт до степен, че да налага отмяната му. Правилно съдът приема, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, следва да се извършва при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Във всеки случай следва да не се нарушава принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, като предвижданията за имотите не следва да засягат и правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на атакувания съдебен акт ясно и категорично изразяват направената, по реда на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 145, ал. 1 АПК, проверка от решаващия съд. Нещо повече - касаторите не са заявявали или предлагали технически по-благоприятен вариант, а са изложили само бланкетни възражения в тази връзка. По делото не са събрани доказателства, относно друг вариант за възможното ситуиране на трасето на Западна тангента ([улица], в частта по о.т.407- о.т.406), както и на улицата- тупик по о.т.5-о.т.6, чрез която да се осигурява достъп до УПИ 1-604, 605 от кв.107г. Липсва друго градоустройствено решение по отношение проектирането на транспортно - комуникационния план и обезпечаване на трамвайното трасе от [улица]до [улица]. Остатъчната площ на ПИ 68134.1109.1321 е достатъчна за образуване на самостоятелен нов УПИ при спазване на изискванията на чл. 19, ал.1, т.1 ЗУТ. Отделно от това и съгласно ОУП на гр. София, част от процесния недвижим имот е предвиден за изграждането на първостепенна улица ([улица]), поради което не се констатира несъответствие между ПУП - ИПР и ОУП. Изработването на ПУП касае изграждане на общински обект от първостепенно значение по см. на § 5, т. 73 ДР ЗУТ. Не са установени и нарушения при проектирането по см. на чл.80 ЗУТ относно ширината на [улица], пътното платно и тротоарите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а жалбите - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав