Решение № 8891 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2010 г.

Решение № 8891 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по образувано по касационната жалба на Младен Богданов Карачанов от гр. Хасково против решение № 362 от 7.12.2009 г., постановено по адм. д. № 488 от 2009 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 193/21.01.2009 г. на директора на ОД на МВР - Хасково за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 (отм., ДВ, бр. 81/2009 г.) от Закона за българските лични документи (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.). Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения за противоречие на приложената правна норма с Директива 2004/38/ ЕО от 29.04.2004 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. Ответникът директорът на ОД на МВР - Хасково не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № 193/21.01.2009 г. на директора на ОД на МВР - Хасково за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на Младен Карачанов за срок до настъпване на реабилитацията, издадена на основание чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБДС (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.). За да постанови оспореното решение, Хасковският административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при точно приложение на материалноправните разпоредби. Установено е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на административния акт. Решението е правилно. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административния орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 предоставя правомощия на административния орган в условията на оперативна самостоятелност. Следователно административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи тази негова преценка, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в чл. 76, т. 2 (отм.), с оглед на което настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. Съдът правилно е приел, че заповедта е мотивирана, като са посочени законовите предпоставки за издаването й и същата е издадена в съответствие с процесуалните правила. Правилно е прието, че неуведомяването на адресата за започване на административното производство не нарушава правото му на защита. Това е процесуално нарушение, което обаче не е съществено и поради това не е самостоятелно основание за отмяна. Когато адресатът не е уведомен за издаването на административния акт, но въпреки това го е обжалвал, както е в процесният случай, тогава не може да става въпрос за нарушаване правото му на защита, тъй като то е реализирано в пълен обем. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебния акт поради неспазване на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки също са неоснователни. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Директивата предоставя правото на държавите-членки да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Мерките, предприети по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице, като личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. С разпоредбата на чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБДС (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.), действаща към момента на издаване на заповедта, българският законодател е въвел тази принудителна административна мярка именно по съображения, свързани с обществения ред. Ограничаването на правото на българските граждани да напускат страната в разглежданата хипотеза е установена от националния закон именно в публичен интерес и в този смисъл отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата. Преценката за наличие на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото по смисъла на директивата, е направена на законодателно ниво още с въвеждането на основанието по чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД. Тази преценка е с обективен характер, тъй като следва от извършването на деянието и характеристиката на лицето (осъждано за умишлено престъпление от общ характер и нереабилитирано), т. е. законодателят приема, че по отношение на всяко от тези лица е изпълнено изискването на чл. 27 от Директивата. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд