Решение № 5 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3046/2011 г.

Решение № 5 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3046/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият А. А. Ю. е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (наречено неточно - "молба") за възобновяване на наказателното дело, по което е бил осъден, от Поповския районен съд - в първата съдебна инстанция, от Търговищкия окръжен съд - във втората. Първоинстанционната присъда - 285 от 8 септември 2011 г. по нохд № 165/2011 г., е за извършеното на 29 март 2011 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК - управление на МПС (лек автомобил БМВ) без съответно свидетелство за управление, като не е била изтекла една година (по-малко от 5 м.) от наказването му по административен ред за такова деяние. Наложеното на Ю. наказание 5 месеца лишаване от свобода е при строг първоначален режим заради предишното му наказание 4 месеца лишаване от свобода условно, което трябва да бъде изтърпяно в затвор при същия режим (чл. 68, ал. 1 НК) Второинстанционното (въззивно) решение - 126 от 25 ноември 2011 г. по внохд № 220/2011 г., е постановено по жалба от същата страна (осъдения сега) и с него присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване на делото съдържа доводи на подателя му да оспори осъждането си, които са отнесени от него към основанията по чл. 421, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с нарушенията на материалния и процесуалния закони (във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК). Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането за възобновяване е неоснователно. Не са допуснати нито претендираните, нито някакви други нарушения, които да налагат уважаване на искането. Нарушението на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК липсва и без друго, доколкото за това основание би могло да се говори поначало без да се спори по доказаността на обвинението. Осъденият обаче смята материалният закон за нарушен, защото не било повярвано на свидетелите, които не потвърждавали той да е управлявал автомобила при проверката, от една страна, а, от друга - че съдилищата повярвали в обратното на свидетелите - полицаи, включително на единия от тях, с който били в неприязнени отношения. По-същественото, разбира се, е това, че при обсъждането на доказателствата не са допуснати и нарушения на процесуалните правила в тази насока - проблемът е бил всъщност за убедителността на обвинението и на защитната теза, и ВКС намира за правилни преценките в съдебните актове. Правилността на тези преценки не може да бъде разколебана и ако за тях се съди от гледна точка на правото на защита на обвиняемия - това право с нищо не е накърнено поради отхвърлянето на свидетелските показания, на които се позовава и сега осъденият, а правилността на отхвърлянето им не е засегната с нищо от липсващото към този момент обвинение за лъжесвидетелстване при отхвърлените показания. Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение