Решение № 10814 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4651/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Чолакова срещу решение 64/21.03.2023г., постановено по адм. д. 326/2022 г. по описа на Административен съд-Смолян (АС-Смолян). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената Заповед РД-01-11-507/27.10.2022 г. на областния управител на Област Смолян или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора, в които се акцентира върху твърденията, че в нарушения на процесуалните правила решаващият съд не е събрали всички относими към спора доказателства и не е обсъдил множество релевантни факти, за които по делото са събрани доказателства. Претендира се заплащане на разноски, включително адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът областният управител на Област Смолян оспорва касационната жалба по съображения в подробен писмен отговор. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 64/21.03.2023г., постановено по адм. д. 326/2022 г. по описа на АС-Смолян е отхвърлена жалбата на В. Чолакова против Заповед РД-01-11-507/27.10.2022 г. на областния управител на Област Смолян, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността юрисконсулт. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, упражнил правомощията си при условията на оперативна самостоятелност в предвидената от закона форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. В мотивите на обжалваното съдебно решение е направено обобщение за липса на основанията по чл. 146 от АПК и позоваване на Тълкувателно решение 2/25.06.2012 г. по тълкувателно дело 2/2011 г. на Върховния административен съд в подкрепа на съображението, че за органът по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретно служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Законосъобразно АС-Смолян е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В обжалваното съдебно решение липсват мотивите относно компетентността на органа, издал оспорената заповед, но този въпрос не е според между страните по делото и липсват касационни доводи в тази насока. Изводът по отношение спазването на изискването за форма се споделя от настоящия съдебен състав, независимо, че е обоснован от първата инстанция и с неправилното разбирането относно пределите на съдебния контрол, което оказва влияние по отношение изясняването на делото от фактическа страна и приложението на материалния закон, но не и на преценката му относно основанието по чл. 146, т. 2 от АПК. Мотивите на АС-Смолян относно спазването на административнопроизводствените правила са в съответствие със закона и установената съдебна практика, според която за издаването на този тип актове не е установена специфична процедура. Въз основа на част от събраните по делото доказателства АС-Смолян е приел за установено само, че В. Чолакова до 27.10.2022 г. е заемала длъжността юрисконсулт в администрацията на Областната управа Смолян, предвидена в поименното длъжностно разписание в сила от 03.10.2022 г., според което в Дирекция Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността има четирима юристи - главен юрисконсулт Гелова и юрисконсултите Хаджиева, Чолакова и Пеева. Допълнително е посочено, че от следващото поименно разписание на длъжностите е видно, че има съкращаване на едната длъжност за юрисконсулт, но от фактическа страна не е обсъждано съществуването на ново (от коя дата и утвърдено на какво основание) длъжностно разписание, на което да съответства това следващо поименно длъжностно разписание. При проверка спазването на материалния закон решаващият съд е посочил утвърждаване на ново длъжностно разписание, считано от 27.10.2022 г. като се позовава на длъжностни разписания от 03.10.2022 г. и от 27.10.222 г., от които се установявала намалената численост на дирекцията с една бройка, но на практика подобни установявания в съдебното решение липсват, защото преди това са обсъждани само поименни щатни разписания. Липсват фактически установявания относно общата численост на персонала в администрацията, в дирекцията и за длъжността юрисконсулт преди и след издаване на оспорената пред АС-Смолян заповед. В решението е спомената докладна записка, изготвена от директор на дирекция Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността и справка за изпълняваните дейности от юрисконсултите, от които съдът е приел за установено, че е извършена преценка и подбор. Съдът не е изложил подробни мотиви от кого, как и защо са извършени този подбор и преценка, а и в какво се изразяват тези дейности. Този подход към фактическите установявания вероятно се дължи на становището, че тези действия са недължими, респективно са възприети като ирелевантни за спора. Изводът за наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на В. Чолакова е напълно необоснован, защото е прието за достатъчно отпадането на името на този държавен служител от поименното щатно разписание като доказващо съкращаването на длъжността, която той е заемал. В случая не е доказано, че за длъжността юрисконсулт е предвидена само една единствена щатна бройка, която е заемана от В. Чолакова и заедно с премахването на тази позиция в ново длъжностно разписание е премахната длъжността и като система от функции, отговорности и изисквания. Не е изяснено от фактическа страна дали е налице другата възможност за съкращаване на длъжността, която се изразява в намаляване на броя на лицата, които да продължат да изпълняват продължилите да съществуват функции и отговорности (споменаването на няколко фамилни имена в мотивите на съдебния акт не е достатъчно за формиране на подобен извод). Липсва анализ на длъжностната характеристика за длъжността юрисконсулт, респективно идентична ли е за всички заемащи тази длъжност или са предвидени различни задачи, отговорности и изисквания. Липсва обсъждане на доводите на касационната жалбоподателка, които са поддържани и пред първата инстанция, че не е налице съкращаване на длъжността й, а промените в администрацията са насочени конкретно и поименно към прекратяване на нейното служебно правоотношение. Напълно отсъстват мотиви, както от фактическа, така и от правна страна относно съответствието на оспорената заповед с целта на закона доколкото съображението относно целесъобразността на съкращението не е възможно да бъдат възприети като относими към основанието по чл. 146, т. 5 от АПК. Позоваването на Тълкувателно решение 2/25.06.2012 г. по тълкувателно дело 2/2011 г. на Върховния административен съд е изцяло неточно с оглед диспозитива на този акт, с който се отхвърля искането на председателя на Върховния административен съд за тълкуване на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При неизяснена фактическа обстановка в резултат от допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъбиране на всички относими към спора доказателства и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, АС-Смолян е обосновал правен извод за правилно приложение на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл, който не е възможно да бъде проверен коректно от касационната инстанция с оглед ограниченията по чл. 220 от АПК. Съкращаването на длъжността изисква кумулативното наличие на две условия: заличаването на длъжността като наименование и отпадането й като система от функции, задължения и изисквания. Съкращение има и в случаите, когато броят длъжности с еднакви функции и задължения е намален. В случая съдът въобще не е разграничил двете възможни хипотези и не е обсъдил доводите съществуване на разлики в длъжностните характеристики на отделните юрисконсулти, както и относно извършването на съкращение на длъжността, заемана от В. Чолакова, а не на една щатна бройка за юрисконсулт. Липсват фактически установявания и правни съображения относно твърденията за наличие на свободни щатни бройки към датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. В мотивите на съдебното решение липсва не само обсъждане на всички доводи и твърдения, наведени от страните по делото, но и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АС-Смолян нарушенияса съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери законосъобразността на оспорената заповед, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно едно от основните оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателката относно основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК като бъдат съобразени мотивите на настоящото съдебно решение относно приложението на материалния закон. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение