Решение № 3257 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2020 г.

Решение № 3257 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. лично и като ЕТ "До-Ре-Си – С. Д." – гр. София чрез процесуалния си представител адв. В. Т. срещу решение № 4685/23.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4000/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-22220614002902-091-001/23.12.2015 г., изменен с решение № 562/05.04.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за установените задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5 669, 29 лв. и лихви 3 868 лв.; за 2009 г. в размер на 1 487, 32 лв. и лихви – 460, 51 лв. и за 2012 г. в размер на 992, 46 лв. и лихви – 267 лв. (допусната е грешка в касационната жалба като вместо 2012 г. е посочена 2013 г., която не е ревизирана година, както и такава грешка е допусната и в решението на дирекция "ОДОП" - София). Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е постановил решението си при неправилна и непълна преценка на събрания доказателствен материал, довела до погрешна фактическа обстановка, а също и до необоснованост на съдебния акт и до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че съдебният състав е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид неправилно приетото от съда, че разполагаемата парична сума на жалбоподателя към 01.01.2008 г. е 252, 88 лв.. Сочи, че до този неправилен и необоснован извод съдът е стигнал, след като безкритично се е доверил единствено на констатациите на предходен ревизионен акт от 06.08.2014 г. и е пренебрегнал събраните гласни доказателства категорично, установяващи твърдението на ревизираното лице, че към 01.01.2008 г. е разполагал с парични средства в размер на около 45 000 щатски долара, които са му били предоставени от неговия дядо С. Т. като дарение. Според касатора разпитаните свидетели са установили, че дядото на ревизираното лице е имал твърдените спестявания и му ги е дарил. Излага се оплакване, че съдът не бил ценил не само правилно събраните по делото гласни доказателства, но според касатора той не ги е обсъдил нито поотделно, нито в тяхната съвкупност с останалия доказателствен материал, но дори и не ги е констатирал в решението си. За неправилен се счита и извода на решаващия съд, че основателно е приложен от приходните органи особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за спорните периоди. Касационният жалбоподател излага и оплакване, че съдът не е проявил необходимата активност за всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, като не е ценил всички доказателства, необходими за изясняване на спора, както и е взел под внимание обстоятелства в противоречие с материалния закон, разместил е и доказателствената тежест, вследствие на което е потвърдил установени без всякакви доказателства задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. К., я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на С. Г. срещу посочения по-горе ревизионен акт в частта за определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ (макар жалбите да са предявени от С. Г. с ЕТ "До-Ре-Си- С. Д.", те са само по отношение определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, но не и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.), вследствие изменението му с решението на решаващия орган при административното обжалване по за 2008 г., 2009 г. и 2012 г., първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите са подходили максимално обективно, като началното салдо от 252, 88 лв. е определено на база относими данни, които са установени при извършена ревизия на лицето за предходния отчетен период на 2007 г., съгласно присъединения предходен РА № 2061402524/06.08.2014 г., както и че правилно ревизията е установили доходите и направените разходи от лицето. Съдът не е приел твърденията на жалбоподателя, че началното салдо е било 45 000 щатски долара (в решението е посочена сумата от 50 000 евро, но тази сума ревизираното лице е твърдял, че е начално салдо при предходната ревизия), дадени в дарение на ревизирания субект от неговия дядо С. Т., починал на 16.01.2002 г., както и че посочената сума е от продажба на недвижими имоти и спестявания. Според съда в предходното ревизионно производство не е установено лицето да е притежавало спестявания. Съдът е възприел посочените от ревизиращите органи, направени от жалбоподателя разходи за покупки на стоки и услуги, въз основа на данни за издадени фактури от регистрирани по ЗДДС лица, както и платените от лицето суми за данъци и застраховки. Установено е според съда и платените разходи от ревизирания за издръжка на неговия син и допълнителни разходи за издръжка по статистически данни от НСИ. Съдът е отразил в решението си, че при административното обжалване на ревизионния акт, директорът на дирекция "ОДОП" София е счел, че относно определените допълнителни разходи за издръжка по статистически данни от НСИ възприетия подход от приходните органи, е неправилен поради неправилна преценка на събраните доказателства, тъй като сумата на разходите освен установените реално извършени от него такива, съгласно приложени документи за платени суми, са били включени и разходи за издръжка само по статистически данни, както и че неправилно данъчните основи за облагане са определени на недостиг не на годишна база. За правилно съдът е приел, че с решението си директорът на дирекция "ОДОП" е приел неправилно определените с ревизионния акт разходи за пътуване в чужбина на жалбоподателя и неговия син единствено на база утвърдените по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 01.06.2004 г. размери на дневни и квартирни пари. Съдът е приел за правилно извършването на ревизията по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК и е възприел за правилно формирането от приходните органи за трите данъчни периоди, че направените разходи явно и съществени превишават размера на получените средства в съответствие с корекциите направени с решението на директора на дирекция "ОДОП" при определяне на данъчната основа за установяване задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Обжалваното решение е правилно. Няма спор по делото, че и за трите посочени ревизирани години С. Г. е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, като е декларирал доходи от "Първа осигурителна каса" – София и "Първа осигурителна каса" – Плевен. В хода на ревизията е установено е установено, че е налице недостиг в размер на 61 374 лв., като превишение на разходите, поради което правилно облагането е извършено с ревизия по особения ред при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. С решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК при административното обжалване на акта, същият е изменен, като е посочено, че неправилно приходните органи са изчислили недостига не в годишен аспект, а само са сборувани отрицателните стойности в паричните потоци в колона 5 – "Баланс". По отношение на началното салдо С. Г. е твърдял пред органите пор приходите, че към 01.01.2008 г. е разполагал с около 45 000 щатски долара, които са дарение от дядо му С. Т., а той е от своя страна бил ги спестил. Доказателства за това, че дядото на ревизираното лице е разполагал с посочената сума не са ангажирани. Свидетелските показания на Г. А. и В. Б. – приятели на касационния жалбоподател не доказват за наличието на 45 000 лв., собственост на дядото С. Т., както и че ги е предал на С. Г. предвид забраната за установяване на договори над 5 000 лв. със свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Наличие на доказателства, че дядото е притежавал такава сума не са представени, поради което обосновано съдът не е кредитирал показанията, респ. твърденията на жалбоподателя за дарение от дядо му на 45 000 щатски долара, поради което правилно е възприета посочената от приходните органи сума за начално салдо към 01.01.2008 г. от 252, 88 лв., която е определена съобразно данните от предходен ревизионен акт на жалбоподателя № 2061402524/06.08.2014 г. Относно доводите на ревизираното лице, че дядо му е имал достатъчно парични средства от продажби на имоти и спестявания, за да може да му дари процесната сума, по делото е представено само удостоверение за получените от него пенсии за периода от 01.06.1997 г. до 01.01.2002 г., но следва да се има предвид, че в България е извършена деноминация на лева, считано от 05.07.1999 г., поради което получените пенсии за посочения период не могат да обосноват извод, че дядото на касатора е имал достатъчно разполагаеми парични средства, за да може да дари на внука си 45 000 щатски долара. Други доказателства, че дядото С. Т. е притежавал посочената сума от 45 000 щатски долара, не са представени. В изготвените парични потоци в хода на ревизията за всяка една от посочените по-горе ревизирани години са определени доходите, съотв. разходите на лицето. Доходите са предимно от получени суми от получени възнаграждения от С. Г. от "Първа осигурителна каса" - София и "Първа осигурителна каса" – Плевен, с които е имал договори за управление. Другите установени доходи са тегления от банковата сметка. Разходите, които ревизирания е направил през ревизираните години са свързани с пътувания в чужбина, плащания към "БТК" АД, ЧЕЗ, за местни данъци и такси, вноски по банкови сметки, вноски по застраховки, както и погасявания на кредити във връзка с купуване на жилище, а също и за издръжка на непълнолетния му тогава син Д. Г. Първоинстанционният съд подробно е описал установените факти и обстоятелства в хода на ревизионното производство, както и установеното при административното обжалване на ревизионния акт и постановеното решение от решаващия орган, с което е изменен ревизионния акт. В тази връзка следва да се посочи, че правилно съдът е установил, че приходните органи в противоречие с актуалната съдебна практика са определили данъчните основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ без да се направи съпоставка на получените доходи и извършените разходи в годишен аспект. В тази връзка решаващият орган също е установил това противоречие в констатациите на ревизионния акт, поради което е извършил преизчисление на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на годишна база и въз основа на него е изменил ревизионния акт. В това изменение решаващият орган е включил и само разходите за издръжка, които ревизираното лице е направило, съгласно представените документи за изплатени суми и е приел, че не е следвало ревизиращите органи да включват в тези разходи статистическите данни от НСИ. Решаващият орган при административното обжалване е приел, че неправилно с ревизионния акт са определени разходите за пътуване в чужбина на жалбоподателя и сина му единствено на база Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 01.06.2004 г. размери на дневни и квартирни пари, тъй като в Наръчника за извършване на проверки и ревизии е прието, че при липса на представени доказателства във връзка с разходи за пътувания, те могат да се определят на база данни от други източници – от превозвачи и др, а в случая и при установеното, че жалбоподателят е дал само съгласието си за излизане в чужбина на сина си, както и е посочил адреса в Брюксел на приятелката му, при която е пребивавал, сочейки и данните от личната й белгийска карта. В тази връзка в решението си решаващият орган. е коригирал и тези разходи и правилно съдът се е съобразил с тях. Съдът правилно е съобразил установените факти и обстоятелства в ревизията, респ. при административното обжалване на акта и събраните по делото доказателства и въз основа на тях е постановил съдебния си акт. Неоснователно в касационната жалба се релевира оплакване, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, тъй като именно въз основа на тях и приетото в решението при административното обжалване изменение на ревизионния акт, съдът е приел, че в оспорената част жалбата е неоснователна, тъй като за трите данъчни периода е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради това, че направените разходи от жалбоподателя явно и съществено превишават размера на получените от него доходи, като последните подробно са посочени в изготвените от ревизорите парични потоци, респ. изменението на ревизионния акт при административното му обжалване и съответното направеното от решаващия орган преизчисление на данъчната основи, съотв. на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на годишна база, а не на моментни отрицателни салда. При този подход на решаващия орган и с оглед събраните по делото доказателства, правилно и обосновано съдът е приел, че жалбата срещу ревизионния акт, изменен с решението на директора на дирекция "ОДОП", е неоснователна и като я е отхвърлил, съдът не е допуснал сочените нарушения. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касационния жалбоподател, поради което не са налице и отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, на които същият се позовава. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. К., на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 906, 88 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение