Решение № 6009 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2010 г.

Решение № 6009 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Южен Индустриален парк" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез изпълнителния директор Йордан Атанасов Иванов срещу Решение № 1428/06.07.2010 г., поправено с решение за поправка на ОФГ № 1912/01.10.2010 г., постановено по адм. д. № 797/10 г., по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 045/1.12.2009 г., издаден от кмета на Община - Варна, потвърден с Решение № РД-10-0801-52/1/1.03.2010 г. на областен управител на Област Варна. В жалбата са наведени банкетни доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител -старши юрисконсулт Цанков, в писмен отговор излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за установяване на публично общинско вземане № 045/1.12.2009 г. издаден от кмета на Община - Варна, с който на "Южен индустриален парк" е определен такса битови отпадъци за периода 1.01.2004 г. - 8.06.2004 г. в размер на 1518,52 лв. и лихви към 23.11.2009 г. в размер на 1124,44 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че "Стоманени тръби" АД, с предишно наименование "Южен индустриален парк" АД е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ, с вх. № М8000048/1.02.2001 г. за имот подробно индивидуализиран в решението, с отчетна стойност в размер на 1012 350,00 лв. С Постановление за възлагане на недвижим имот № 001162-07-01/08.06.2004 г., процесният имот е продаден по изпълнително дело № 34571/2003 г. по описа на АДВ, РД-Пловдив. С обжалвания акт задълженията на дружеството са определени въз основа на данните по подадената декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 01.02.2001 г. за периода 01.01.2004 г. - 08.06.2004 г. и след съобразяване факта на промяната на собствеността. При така установеното съдът е приел, че Актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила на АПК. Спорният момент според съдът е обстоятелството дали жалбоподателят е задължено лице за плащането на такса битови отпадъци за процесния период. Подробно съдът е обсъдил приложимите в тази насока разпоредби на чл. 62 от ЗМДТ и 64, ал. 1 от ЗМДТ. Приел е, че размерът на таксата е определен по реда на чл. 66 от ЗМДТ, т. е. с решение на общинския съвет, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване са определени със заповед на кмета на общината и са обявени публично до 30 октомври на предходната година (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ), а за имоти, намиращи се извън тези райони, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване (чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ). Собствеността върху недвижимият имот, съдът е приел, че е преминала върху друго лице, на което е бил възложен с Постановлението, на датата на издаването му, по аргумент на чл. 253 от ДОПК. До тази дата собственик на имота е бил жалбоподателят, поради което същият е задължено лице на основание чл. 62 от ЗМДТ. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото не се спори, относно реалното предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период: 1.01.2004 г. - 8.06.2004 г. Не се спори и относно факта, че размерът на таксата установен с обжалваният АКТ е изчислен съобразно решенията на ОбС - гр. Варна за съответните периоди. Не е спорно и обстоятелството, че имотът попада в границите на района определен съгл. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Спорният момент, както пред първоинстанционния съд, така и в настоящото производство е касаторът дали е задължено лице за плащането на такса битови отпадъци за процесния период. Единственият довод в касационната жалба е свързан с факта, че за процесния период касаторът не е собственик на имота, тъй като същият е продаден по изп. д. № 34571/2003 г. по описа на АДВ, РД - Пловдив. Както правилно е приел АС, собствеността върху процесния недвижимият имот е преминала върху друго лице, на което е бил възложен с Постановление за възлагане на недвижим имот № 001162-07-01/8.06.2004 г., по изпълнително дело № 34571/2003 г., по описа на АДВ, РД - Пловдив. Именно на датата на издаването му, по аргумент от разпоредбата на чл. 253 от ДОПК, собствеността е променена, а до тази дата собственик на имота е бил касаторът, поради което същият е задължено лице на основание чл. 62 от ЗМДТ. Претенция на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, тъй като в съдебно заседание не се е явил представител на кмета на Община Варна Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,