Решение № 7356 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2016 г.

Решение № 7356 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Г. С. с адрес гр. К. срещу решение № 707 от 12.04.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 104/2016 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение за отказ № 15088885 от 13.10.2015 г. издадено от А. Я. П. на длъжност главен инспектор по приходите на ТД на НАП П., потвърдено с решение № 949 от 14.12.2015 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. В жалбата се оспорва и съдържанието на решението в началната му част, в която се описват факти в предметните предели на спора, като се сочи, че е въведен спор, неотносим към него - ревизия по чл. 122 ДОПК за парични потоци и заеми през 2008 г. в размер на 50000 лева, заеми от родители и други лица и възражения срещу непризнати от органа получени дарения от родителите му в периода 2007 - 2009 г. Ответникът, директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. П. при ЦУ на НАП взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение по жалбата му срещу решение за отказ № 949:14.12.2015 г. на директора на дирекция ОДОП гр. П. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и нарушение на правата му като данъкоплатец, като за времето от 01.01.2008 г. до 30.09.2008 г. в качеството му на самоосигуряващо се лице се е осигурявал върху максимален месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. През 2009 г. е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ както и справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2008 г., като в резултат на това органът по приходите е извършил съответната проверка без да му бъдат възстановени недължимо внесените осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване в размер съответно на 4039.20 лева и 1216.20 лева. Бездействието на органа го е заблудил, че осигурителните вноски са основателно внесени и същите биха послужили за основание за зачитане на осигурителен доход. Също така, че на 13.11.2009 г. подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в ТП на НОИ П., което е спряно поради образуваното друго производство в ТД на НАП П. във връзка с уточняване на осигурителния стаж и доход през периода 01.01.2004 г. - 30.09.2008 г. При отговор от ТД на НАП П. до ТП на НОИ П., че липсва основание за внасяне на осигурителни вноски върху максимален осигурителен доход и при неуведомяването му за действията на ТД на НАП П. жалбоподателят е пропуснал срока по чл. 129, ал. ДОПК да иска възстановяване на надвнесените суми за осигурителни вноски през 2008 г. което е предмета на обжалваното решение по делото. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил с обжалваното решение. Постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения: Видно от съдържанието на решението се съдържат в мотивите му изводи и констатации с така очертания по горе и в жалбата до административния съд спор. Видно от решението обаче, в началната му част е записано, че жалбоподателят счита, че неоснователно ревизията е проведена по чл. 122 ДОПК, като липсват основания за това. Също така, че неправилно не са включени в съставения паричен поток получените от ревизираното лице заемни средства от 8 физически лица и получените от родителите /й/настоящият жалбоподател е от мъжки пол/, дарения в общо в размер на 50 000 лева като лицето твърди, че за всички получени заеми са представени доказателства - договори за заем и разписки, от които е видно, че сумите действително са предадени на съответните дати. Също така, че лицето сочи, че извършените насрещни проверки на лицата заемодатели са потвърдили предоставянето на посочените в договорите средства, като заемодателите са представили доказателства за произхода на средствата, които за конкретния случай са продажба на имот и банкови заеми. Счита също, че към 01.01.2008 г. е определено нулево начално салдо за наличните средства като спорът е във връзка с непризнат от органа по приходите на получени дарения от родителите /й/ през периода 2007-2009 г. общо в размер на 50000 лева, независимо от представените писмени доказателства. След това описание съдът е започнал с описание на друга фактическа обстановка, която е в основата на правния спор, въведен с жалбата и го разрешил с решението с фактически и правни изводи в изложените по нататък мотиви на решението. Първоначалният спор повече не се споменава в мотивите и не се разрешава с решението. При така констатираното в повече съдържание на решението възникват следните въпроси: На първо място се поставя въпросът кой е действителният правен спор, който съдът е приел за разрешаване и кой спор е разрешен с решението. На този въпрос може да се даде отговор като се разгледат мотивите на съда и решението му съпоставени с фактическото и правно основание на подадената жалба. Следва другият въпрос какво става с въведения спор в началото на решението който, очевидно е неотносим към жалбоподателя като се има предвид жалбата му. Този спор не получава разрешение в мотивите на съда и решението, предмет на настоящата жалба и явно съдът е допуснал техническа грешка, която в случая се приравнява на правна грешка. Тази правна грешка следва да бъде отстранена, което следва да стане с отмяна на решението само на това основание и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Това е правилното разрешение, с което ще се постигне правното положение съдът да разглеждане само предявен пред него с жалбата спор и да не се разглежда непредявен спор - чл. 126, чл. 127 АПК. При наличие на такова смесване на предмета на спора се нарушават съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК ако в жалбата е налице позоваване на това нарушение. В случая е налице това основание и искане, изведено от смисъла на касационната жалба, поради което е налице касационно отменително основание. Спорът по останалите доводи в касационната жалба не могат да бъдат разгледани, тъй като е опорочена волята на съда и това определя изхода от настоящето обжалване само на описаното фактическо и правно основание. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение