Решение № 8676 от 7.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2022 г.

Решение № 8676 от 7.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2022 г., VIII о., докладчик съдията Мария Тодорова Производство по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Т. Александрова против Решение № 567/26.04.2022 г., постановено по адм. д. № 269/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на "СЛАВОВ ТРЕЙД" ДЗЗД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 1-ФК/04.01.2022 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на "СЛАВОВ ТРЕЙД" ДЗЗД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ щанд за плодове и зеленчуци, разположен на маси № 213 и 214, находящ се на "Колхозен пазар" в гр. Варна, за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона - чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че нарушението е безспорно установено, както е прието и от първоинстанционния съд, а при определяне срока на действие на ПАМ, издателя на акта действа при оперативна самостоятелност, като определената в случая продължителност на мярката съответства на извършеното нарушение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което жалбата бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Варна е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 1-ФК/04.01.2022 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на "СЛАВОВ ТРЕЙД" ДЗЗД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ щанд за плодове и зеленчуци, разположен на маси № 213 и 214, находящ се на "Колхозен пазар" в гр. Варна за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 18.12.2021 г. проверка на търговския обект, стопанисван от ответника, при която е установено, че при извършена контролна покупка на банани и мандарини на обща стойност 4.65 лв. не е издаден касов бон. От ФУ е изведен КЛЕН, от който е констатирано, че контролната покупка не е регистрирана чрез издаване на фискален бон от монтираното в обекта и работещо фискално устройство. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на материално правната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че актът е немотивиран по отношение продължителността на мярката. Според административният съд продължителността на наложената ПАМ определена с бланкетни мотиви, които не изпълняват изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност на срока на наложената мярка, а така също те не кореспондират и с конкретните фактически констатации, релевантни за определяне продължителността на наложената мярка. В тази връзка е прието, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Съдът е приел, още за немотивирано твърдението на административни орган за наличие на възможност от извършване на други нарушения в случай че мярката не бъде приложена с оглед постигане на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС /в относимата редакция/, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на плодове на стойност 4.65 лева. Действително в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", но същите са общи и лишени от конкретика. Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката е немотивиран, тъй като са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не са съобразени характерът на търговията и местоположението на обекта, нито е анализирана посочената в акта разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство. А що се отнася до цитираното в заповедта предупреждение за извършено от търговеца предходно нарушение, доказателства за издаването му, съответно за влизането му в сила не са представени нито пред първата инстанция, нито по настоящето дело. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение