Решение № 6632 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2014 г.

Решение № 6632 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2014 г., III о., докладчик председателят Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столична община, представлявана от адв. Диана Павлова, срещу решение № 7356/26.11.2013 г. по адм. д. № 5431/2013 г. на Административен съд - София-град, II отделение, 37 състав. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява относно активната легитимация на жалбоподателя. Не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на Столична община, като не е конкретизирано нарушението съгласно Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. За район Триадица, където се намира процесния имот, няма приет ПУП, както и предвидени от Общинския съвет средства за улична и тротоарна мрежа. Иска да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявения иск. Ответната страна - Васил Кирилов Андонов, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Богданова. Твърди, че решението съответства на закона, морала и справедливостта. В писмено становище по делото оспорва изложените в касационната жалба доводи. Твърди, че не е необходимо посочването на конкретно длъжностно лице, поради това че отговорността е на Столична община. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество-неоснователна. Съдът е взел предвид всички доказателства, установяващи твърденията за незаконосъобразността на бездействието на кмета на Столична община по отношение вменените му задължения да управлява общинските пътища. Столична община следва да проведе отчуждителните мероприятия, да изгради улици с асфалтово покритие, да ликвидира незаконните сметища. Тези задължения произтичат от Наредба № 4/1.07.2009 г., където са визирани дейностите и задълженията на кмета на Столична община. Бездействието на Столична администрация по повод извършването на административна дейност е причинило неимуществените вреди на гражданина, като това бездействие покрива фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението на съда следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Пред административния съд е предявен иск от Васил Кирилов Андонов от гр. София срещу Столична община за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лв. от незаконното бездействие на Столична община, изразяващо се в неизпълнение на законовите задължения на кмета на СО и на кмета на СО - район "Триадица" за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда, изразяващо се в неполагане на необходимите грижи за пешеходните пространства и улиците, замърсеност и недостатъчно осветление в гр. София, район "Триадица", изрично определени и описани в исковата молба. Излагат се твърдения, че бездействието се изразява в това, че не са приведени улиците в достъпен вид, липсват тротоари, улици, канализация, както и не е упражнен контрол върху изграждането им. Съдът е приел иска за допустим и основателен и е уважил изцяло претенцията, основана на незаконосъобразно бездействие на ответника. Позовал се е на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, съгласно която общинските пътища се управляват от кметовете на общини. Същото качество имат те и съгласно § 1, т. 1 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организация и движение по пътищата - стопанин на пътя е администрацията, която го управлява. Налице е бездействие на ответника по отношение създаването на достъпна архитектурна и жизнена среда относно изпълнение на задължението за поддържане на пътищата. Съдът е посочил и разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортна система за урбанизираните територии, елемент от които са улицата и тротоарът. Посоченото задължение по управление на пътищата включва всички онези дейности, които са необходими, за да бъдат улиците и тротоарите в добро състояние. Съдът се е позовал и на бездействие по отношение на задължения, произтичащи от Наредба № 4/1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. В обобщение съдът е приел, че е налице бездействие на кмета на СО по отношение задължението му да управлява общинските пътища, ведно с прилежащите им тротоари, като осигури същите да се намират в добро състояние. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С исковата молба е предявена претенция, която не е индивидуализирана. В петитума на исковата молба не е посочено за какъв период се твърди да е налице бездействие от страна на ответника, и съответно за какъв период се претендира обезщетението за претърпени вреди. Съдът не е констатирал тази нередовност на исковата молба и е присъдил обезщетение в искания размер. Не става ясно от изложените обстоятелства и в исковата молба, и в мотивите на решението, за какъв период се отнася присъденото обезщетение. Изводите на съда за осъществено от ответника по делото бездействие, от което са произлезли претендираните вреди, се основават на неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 256, респ. чл. 257 АПК има предвид неизвършването на фактически действия, които произтичат от закон. Поради това не само в производството по установяване и прекратяване на бездействие, но и в исковото производство по чл. 203, ал. 1 АПК е необходимо конкретното установяване на твърдяното бездействие. В исковата молба са изложени твърдения, че вредите са претърпени от ищеца поради незаконосъобразни бездействия на кмета на СО и на район Триадица, изразяващи се в неизпълнение на задълженията им за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда на населението. Искът се основава на липсата на улици, тротоари и канализация в района на гр. София, в който се намира ул. "Ген. Иван Колев". С оглед на изложените от ищеца факти, неоснователни са изводите на съда, че бездействието на ответника се основава на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Тя съдържа общо задължение за кмета на общината да управлява общинските пътища, което включва задължение по стопанисването на вече изградени улици и пътища в съответната община. В този смисъл са и задълженията на кмета за стопанисване на общинските пътища, произтичащи от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организация и движение по пътищата. Това задължение е съвсем различно от задълженията по изграждане на улици, тротоари и канализация, уредени в Закона за устройство на територията и в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Посочената от съда Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система за урбанизираните територии не урежда задължения за кмета на общината или на района. Наредбата регламентира вида, размерите и особеностите при планиране и проектиране на елементите на транспортната мрежа и конкретно-изискванията, които трябва да бъдат спазени при проектирането на тези елементи. Същите съображения могат да се посочат и за Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, която регламентира на кои изискванията трябва да отговарят строежите, за да бъде осигурена достъпна среда. Изводите на съда за установено бездействие на административния орган не съответстват на разпоредбата на чл. 256 и чл. 247 АПК. Законът предполага неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт. Дейността по изграждане на комуникационно-транспортна система на урбанизирана територия представлява комплексна стопанска дейност, осъществявана от органите на изпълнителната власт, съобразно уредените в законите правомощия на всеки един от тях. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ урежда, че елементите на транспортната техническа инфраструктура се изграждат въз основа на предвижданията на общите и подробните устройствени планове, обвързано със структурата на територията, като се спазва общия ред на този закон. Съгласно чл. 44, т. 13 ЗМСМА кметът на общината възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им. Одобряването на устройствен план, възлагането на инвестиционен проект, съгласуването на проекта, разрешаването на строителството, финансирането му, възлагането на строежа по реда на Закона за обществените поръчки са етапи от изграждането на елементите на транспортната инфраструктура. Преминаването през тези етапи е свързано с издаването на административни актове, всеки един от които има различни правни последици. Нито един от тези етапи не представлява изпълнение на фактически действия, произтичащи от закон. Поради това касационната инстанция счита, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Установената фактическа обстановка не води до извод за наличието на законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 256, чл. 257 АПК за ангажиране отговорността на Столична община за обезщетяване на вредите, изложени в исковата молба на Васил Кирилов Андонов. Поради това че делото е изяснено от фактическа страна, решението следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на предявения иск. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер и платена държавна такса в размер на 5 лв. Не са представени доказателства за реално заплатено възнаграждение за адвокат, поради което съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС, разноски за адвокат не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,