Решение № 8660 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2016 г.

Решение № 8660 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Столична община е подала касационна жалба срещу решението от 31.08.2015 г. по адм. дело № 4349/2015 г. по описа на Административния съд- С. град в частта, в която е осъдена да заплати на К. Г. Т. и Т. К. Т. обезщетение в размер на 4522 лева за всеки от тях, за имуществени вреди, причинени в периода 30.04.2008 г. - 30.10.2013 г. от незаконно завземане за изграждането на улица, на част от имот № 490, находящ се в С., квартал 29, местността "Витоша-ВЕЦ-С.", заедно със законната лихва върху главницата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част, като се присъдят направените разноски. О. К. Г. Т. и Т. К. Т. са поискали отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на К. Г. Т. и Т. К. Т. срещу Столична община, с която са предявени искове за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на общинската администрация, свързани със завземането на част от собствения им имот № 490, находящ се в С., квартал 29, местността "Витоша- ВЕЦ-С.", както следва: 12 000 лева общо на двамата ищци за това, че са били лишени от ползването на имота; 51 лева общо на двамата ищци за платени такси за издаване на данъчни оценки на имота и за вписване на несъстоял се договор за изкупуването му; 159,60 лева общо на двамата ищци за нотариални такси за издаване на изисквани от общината пълномощни и декларации; 26 лева общо на двамата ищци за издаване на удостоверение за тежести върху имота. В исковата молба се твърди, че част от имота на ищците бил завзет във връзка с прилагане на улично-регулационен план, одобрен с решение № 44 по протокол № 24 от 31.03.2001 г. на Столичния общинския съвет, без да се проведе отчуждителна процедура, поради което те били лишени от ползването му. Столична община открила процедура за закупуване на отнетата част от имота, във връзка с която ищците направили разходи за услуги и нотариални такси, но поради отмяната на улично-регулационния план, продажбата не се състояла. Административният съд е установил, че с покупко-продажба по нотариален акт № 184, том I, рег. № 3520, дело № 273 от 10.12.1999 г. К. Г. Т. и Т. К. Т. придобили собствеността на незастроено, неурегулирано място, находящо се в С., с площ от 883 кв м, съставляващо реална част от имот № 490 по неодобрения кадастрален план на С.. Впоследствие от имот № 490 били създадени урегулиран поземлен имот УПИ IX-490, с площ от 415 кв м, и урегулиран поземлен имот УПИ VI-490, с площ от 390 кв м. Остатъкът от 98 кв м бил отреден за улица. Решение № 44, т. 2 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичния общински съвет, с което бил одобрен планът за улична регулация, било оспорено по адм. дело № 2272/2003 г. по описа на Софийския градски съд. Въпреки че планът не бил влязъл в сила и не били проведени отчуждителни процедури, започнало прилагането на уличната регулация. Въз основа на разрешение за строеж № 24 от 25.01.2007 г. бил изграден уличен водопровод под улица "Ч. М.", о. т. 130 до о. т. 131 и по о. т. 131 до о. т. 257, пред УПИ VIII-491, 492, VII-1111, VI-490 и V-489 в квартал 29, местността "Витоша ВЕЦ С.". Строежът засегнал част от имота на ищците. След изграждането на водопровода Държавната приемателна комисия приела становище № 0363 ПН от 5.06.2007 г. за издаване на разрешение за ползване. Имотът на ищците бил завзет през 2008 г., което не било спорно между страните. С писмо от 26.03.2009 г. К. Т. и Т. Т. поканили Столична община да им заплати наем за ползване на имота по пазарни цени. Със заповед № РД-561-154 от 15.11.2012 г. кметът на Столична община наредил да се изкупи от собствениците реална част от поземлен имот № 490, кв. 29, местността "Витоша ВЕЦ С.", с площ по скица от 98 кв м, а по документ за собственост от 78 кв м, за сумата 18 453 лева без ДДС. З. извършване на покупко-продажбата ищците направили разходи за такси и услуги. С решение № 2174 от 14.02.2012 г. по адм. дело № 13829/2011 г. по описа на Върховния административен съд била отменена точка втора от решение № 44, по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичния общински съвет, с която бил одобрен плана за уличната регулация на местността "Витоша ВЕЦ С.". Поради отмяната на плана със заповед № СО-РД-561-133/09.09.2013 г. кметът на Столична община отменил предходно издадената своя заповед № РД-561-154/15.11.2012 г. След подаване на исковата молба спорът относно законосъобразността на точка 2 от решение № 44, по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичния общински съвет бил подновен след отмяна на влязлото в съдебно решение на Върховния административен съд. С решение № 6039 от 26.05.2015 г. по адм. дело № 8396/2014 г. по описа на Върховния административен съд жалбите, подадени срещу решението на Столичния общински съвет, били оставени без разглеждане. Уличната регулация, предвиждаща реализиране на улицата, за строителството на която е завзет имота на ищците, влязла в сила на 26.05.2015 г. Според заключението на оценителна експертиза, обезщетението, което се дължи за ползването на площ от 78 кв м от имота на ищците, възлиза на 9 044 лева, и на 1361 лева - при ползване на площ от 98 кв м. От правна страна административният съд намерил предявените искове са основателни. Част от имота на ищците бил завзет от Столична община и ползван за благоустройствено мероприятие, без да е има влязъл в сила подробен устройствен план или без да е допуснато предварително изпълнение на плана, както и без да е проведено отчуждително производство. Съдът характеризирал като незаконосъобразно действие завземането на имот, частна собственост, за изпълнението на мероприятие, предвидено по план, който не е влязъл в сила. В пряка причинна връзка със завземането на площ от 78 кв м ищците понесли имуществени вреди, тъй като били лишени от ползването й. Административният съд приел, че са налице нормативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответната страна и осъдил Столична община да заплати на К. Г. Т. и Т. К. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4522 лева за времето от 30.04.2008 г. - датата на завземане на имота, до 30.10.2013 г. - датата на внасяне на исковата молба. Съдът счел за неоснователни исковете за имуществени вреди, представляващи направени от ищците разходи във връзка с продажбата на имота, по съображения, че те не представлявали пряка и непосредствена последица от действията по незаконното му завземане. Разходите били направени във връзка със заповед № РД-561-154 от 15.11.2012 г. на кмета на Столична община, с която е наредено Столична община да закупи от ищците частта от имота, включена в прилежащата площ на изградената улица. Поради това исковете били отхвърлени за разликата над присъдения размер до предявения общ размер от 12 356, 60 лева. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част е недопустимо. Административният е дал неправилна квалификация на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Независимо че ищците са посочили тази правна квалификация, съдът е следвало да съобрази, че твърденията в исковата молба не покриват фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ищците не въвеждат твърдения, че вредите са настъпили като пряка и непосредствена последица от отменен незаконосъобразен акт, от действия или бездействия, регулирани от административното право, което изключва търсенето на имуществена отговорност на Столична община основание специалния закон. Лишаването на ищците от ползването на собствения им недвижим имот, което поражда правото им да търсят обезщетение за вреди, се явява последица от завземането на имота, без да е проведена административна процедура по отчуждаването му за обществена нужда. Административният съд правилно е отбелязал, че усвояването на част от имота за изграждането на улица е резултат от незаконни фактически действия, извършени при изпълнението на възложени от Столична община строителни работи. Съдът обаче не е направил правилна преценка на характера на извършените действия. Те не са предприети от административен орган или от длъжностни лица и не съставляват изпълнение на административна дейност, която се регулира от административното право. Спорните отношения произтичат от нарушаването на правото на собственост върху имота, който се държи без основание от друго лице и не може да се ползва по предназначение от неговите собственици. Засегнатото материално право е гражданско, поради което защитата му следва да се осъществи по общия исков ред. В подкрепа на направения извод са и мотивите по точка трета на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, където е записано: "Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право. " Неправилната квалификация на предявените искове е довела до произнасянето на административния съд по гражданскоправен спор, който той не е компетентен да реши. Поради това че е постановено в нарушение на възложената на административните съдилища специална компетентност, решението в обжалваната част следва да се обезсили като недопустимо. Исковата молба следва да се изпрати по подсъдност на Софийския районен съд, който е родово и местно компетентен да разгледа повдигнатия правен спор, и да се постанови прекратяване на производството по делото. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд