Решение № 3099 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2011 г.

Решение № 3099 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Силистра срещу решение № 60 от 11.07.2011 г. по адм. дело № 87/2011 г. по описа на Административен съд гр. Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "МБАЛ - Силистра" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Силистра, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 60 от 11.07.2011 г. по адм. дело № 87/2011 г. Административен съд гр. Силистра е отменил писмена покана № РД-1309-9 от 3.05.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Силистра, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО е поискано възстановяване на сумата 3696 лева. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В процесната писмена покана като фактическо основание за издаването й административният орган се е позовал на протокол за неоснователно получени суми № РД-1305-19 от 31.03.2011 г., изготвен от лекари контрольори. В този протокол е посочено, че по клинична пътека (КП) № 227 "Остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром при лица под 18 години", по фактура № 2222 от 28.02.2011 г. с обща стойност 460 490 лв., е получена без правно основание сумата 3696 лв., тъй като в направленията за хоспитализация в блок "Валидиране на документа" са положили подписи лекари, включени в частта "Лекари без специалност, осъществяващи дейност по КП". Клинична пътека № 227 съдържа изискване като необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години минимален брой лекари - 2-ма, един от които с придобита специалност "Инфекциозни болести". От приетите като доказателства по първоначалното дело осем направления за хоспитализация е видно, че те са подписани освен от доктор Чаушева, която видно от свидетелство за призната специалност от 25.06.2002 г. е специалист по детски болести, и от началника на отделението доктор Хинков. От диплома за призната специалност № 29956 от 3.05.1986 г. и диплома за призната специалност № 37036 от 12.03.1991 г. е видно, че той е специалист както по детски болести, така и по инфекциозни болести. От изложеното става ясно, че констатациите на органите на РЗОК Силистра относно валидирането на документа не намират подкрепа в писмените доказателства. В история на заболяването (ИЗ) № 1263 лекуващите лекари са доктор Чаушева и доктор Маринов, като наблюденията върху болния са осъществявани освен от доктор Чаушева, и от доктор Маринов и завеждащия отделението доктор Хинков. Казаното се отнася до ИЗ № 1245, ИЗ № 1346, ИЗ № 1801, ИЗ № 1805, ИЗ № 1824, ИЗ № 1984 и ИЗ № 2015. Видно от диплома за призната специалност № 22333 от 1.01.1981 г. и диплома за призната специалност № 33916 от 3.01.1989 г., доктор Любомир Маринов има специалности "Инфекциозни болести" и "Епидемиология". От изложеното става ясно, че КП № 227 е обслужвана от необходимите за изпълнението й специалисти. От приложените по първоначалното дело 8 броя направления за хоспитализация е видно, че в тях е отразена диагноза и извършени основни терапевтични процедури. По делото няма данни за неизпълнение на критериите за завършена клинична пътека - в протокола от 31.03.2011 г. не се съдържат подобни констатации. Всички пациенти са били изписани при изход от заболяването "оздравял". Следователно спорните медицински дейности са били извършени и на основание чл. 7 и чл. 16 от Постановление № 304 на Министерския съвет от 17.12.2010 г. за приемане на обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО правилно са били изплатени, и възстановяването на сумата 3696 лв. не се дължи. Стигайки до аналогични правни изводи първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формирането на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките по прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и други подобни. Грешки от посоченото естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,