Решение № 8947 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2018 г.

Решение № 8947 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2018 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест от С. Я. - прокурор при Окръжна прокуратура гр. П., срещу решение № 632/14.12.2017 г. постановено по адм. дело № 211/2017 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлен протестът на прокурора против решение № 36/23.02.2017 г. на Общински съвет - П.. Изложени са съображения за неправилността на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, както и присъждане на разноски за обявление в Д. вестник. Ответникът - Общински съвет - П. в представен писмен отговор чрез процесуалните си представители адвокат М. И. и адвокат П. К. оспорва касационния протест като неоснователен, по наведени доводи за правилността на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест. Върховният административен съд намира, че касационният протест е допустим, като подаден от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледан по същество - неоснователен, поради следното: Производството по адм. дело № 211/2017 г. по описа на Административен съд-П. е образувано по протест на прокурора при Окръжна прокуратура гр. П., срещу решение № 36/23.02.2017 г., взето с протокол № 2 на Общински съвет-П., с което на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 2 ЗМСМА и чл. 35, ал. 1 ЗОС е разрешено добиването и продажбата на стояща дървесина на корен (тополови насаждения), находяща се в ПИ № 026001 с площ 17.353 дка и ПИ № 026003 с площ 18.220 дка и двата имота по КВС в землището на с. И., местност "Кулински ливади", начин на трайно ползване - пасище с храсти, категория на земята - четвърта, актувани с актове за публична общинска собственост и е възложено на кмета на община П. да проведе публичен търг с тайно наддаване. С решението си административният съд е приел, че оспореното решение на О.-П. е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. От събраните по делото доказателства е счел, че предметът на оспореното решение не е горскодървесна растителност по смисъла на Закона за горите, поради което ОбС не е бил длъжен да следва разписаните в ЗГ процедури. Посочил е още, че не е налице и твърдяното в протеста второ нарушение, а именно неспазване на процедурата по чл. 32, ал. 3 ЗОСИ, тъй като издаване на разрешение за отсичане и изкореняване на дървесината от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация е вменено задължение на обявения за купувач на дървесината след провеждане на търга с тайно наддаване, а не на органа, с чието решение е разрешено стартиране на процедурата по отчуждаване, в резултат на което съдът е отхвърлил протеста. Така постановеното решение е правилно. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218 АПК не се установяват нарушения, съставляващи основания за касационна отмяна на решението. Неоснователни са оплакванията за допуснати от административния съд съществени нарушения на процесуални правила, а приетите за установени обстоятелства кореспондират изцяло с данните по делото, поради което са обосновани. От кмета на община П. е постъпило предложение до председателя на О.-П. за вземане на решение относно добиване и продажба чрез публичен търг на стояща дървесина на корен в землището на с. И.. С протестираното решение Общинският съвет като е обсъдил предложението на кмета на общината и след проведено гласуване на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 35, ал. 1 ЗОС е разрешил добиването и продажбата на дървесината. От приложените по делото актове за публична общинска собственост и скици е видно, че двата имота са с начин на трайно ползване - пасище с храсти. В тази връзка е неоснователно твърдението на прокурора, че Общинският съвет е следвало да спази ограниченията и процедурата по Закона за горите и Правилника за прилагането му. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ гора са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. С писмо до община П. директорът на Регионална дирекция по горите - П. е потвърдил, че тополовите насаждения не са инвентаризирани като горска територия, съгласно данните от инвентаризацията на всички горски територии в териториалния обхват на ТП ДГС-П., извършени през 2013 г. От друга страна в свое писмо изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите е посочил, че съгласно чл. 88, ал. 5, т. 2 и т. 4 ЗГ е предвидено плантации от дървесни или храстови видове, създадени с цел ускорено производство на биомаса и плантации от бързорастящи горскодървесни видове, създадени върху земеделски земи или урбанизирани територии, да не се стопанисват като гора. Посочено е още, че турнусът на сеч е достигнат и насажденията могат да бъдат усвоени и земята да се ползва отново като земеделска територия като добивът следва да се извърши по реда на ЗОСИ. От събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че дървесината, предмет на протестираното решение не е гора, поради което Общинският съвет не е бил длъжен да следва процедурата, разписана в Закона за горите и Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Неоснователно е твърдението в протеста, че при издаване на решението Общинският съвет не е спазил процедурата по чл. 32 ЗОСИ. Съгласно чл. 32, ал. 3 ЗОСИ разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета, и на лозя над 1 декар, се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Също така, в чл. 17 от правилника за неговото прилагане /ППЗОСИ/ е посочено, че в разрешението по ал. 2 и 3 на чл. 32 от закона се вписват обемът и видът на дървесината. Оттук следва извода, че разрешението за отсичане и изкореняване следва по време решението на Общинския съвет, с което само е стартирана процедурата по отчуждаване на стоящата дървесина на корен. Задължението за получаване на разрешение е вменено на дружеството, което е обявено за купувач след провеждане на търга, а именно "Б.-л." ЕООД, съгласно заповед № 986/27.04.2017 г. на кмета на община П.. Разрешението се издава за изкореняване и изсичане по писмена молба и при крайно уважителни причини. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗОСИ изисква наличието на две кумулативни условия, които са задължение на купувача при изпълнение на договора, а не на Общинския съвет при вземане на решението за добив и продажба на стояща дървесина на корен. Неоснователно е и твърдението за прекомерност на присъдените от административния съд разноски. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела възнаграждението е 500 лв. Определеният от съда размер от 400 лв. е под изискуемия минимум, поради което същият не се явява прекомерен. По тези съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че не са налице твърдените основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, четвърто отделение