Решение № 629 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2026 г.

Производството е по чл.303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх.№.91270/23.03.26 на А. Р. З. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1, т.2 и т.5 ГПК на влязло в сила решение №.22539/9.12.25 по г.д.№.33340/24 на СРС, с което е осъден да плати на „Топлофикация София“ЕАД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД 1/2 част от сумите: 1/ 269,64лв. цена за топлинна енергия за периода м.04.21-м.04.22 за ап.№.12, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва от 7.06.24 до окончателното изплащане, 2/ 41,38лв. обезщетение за забава за периода 15.09.21-5.09.23, 3/ 13,23лв. цена за услуга за дялово разпределение за периода м.06.21-м.04.22, 4/ 522,26лв. разноски. Поддържа се, че са налице: 1/ нови доказателства и/или нови обстоятелства, които не са били известни и не са могли да бъдат представени в хода на делото /нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №..., т...., д..../... от ... ... ...г., с който И. З. прехвърля 4/6ид.ч. от имота на внука си М. Р. З. срещу задължение за издръжка и гледане, и се сочи, че А. З. е собственик на 1/6ид.ч. от апартамента, а не както е прието в решението на 1/2ид.ч./; 2/ представен от ищеца неистински документ /с твърдения, че приложеният договор за закупуване на имота от бабата и дядото на молителя съставлява подправен документ/; 3/ нередовна процедура по уведомяване на молителя, препятстваща възможността му да узнае за делото и да се защити. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна „Топлофикация София“ЕАД оспорва молбата; претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Третото лице помагач „Техем сървисис“ЕООД не взема становище. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по г.д.№.33340/24 на СРС е образувано по предявени от „Топлофикация София“ЕАД срещу А. Р. З. и М. Р. З. като съсобственици на топлоснабден имот абонатен №.72841 искове за осъждането им да заплатят общо 558,77лв. – или всеки от тях по общо 279,38лв., от които по 228,27лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за абонатен №.72841 за периода м.05.20-м.04.22, по 35,03лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.21-5.09.23, по 13,23лв. сума за дялово разпределение за времето м.08.20-м.04.22, по 2,86лв. лихви за периода 16.10-20-5.09.22, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяването на иска до окончателното заплащане. Ответниците и адресите им са били уточнени след като в исковата молба е било първоначално посочено, че е насочена срещу И. З. и И. З., респективно срещу техните наследници - в случай, че се установи, че те са починали, и впоследствие е уточнено, че именно А. З. и М. З. се сочат като ответници, като е вписан и адрес за призоваването им – [населено място], [улица].... Видно от приложените справки в НБД, това е техния регистриран постоянен и настоящ адрес. Доколкото ответниците не са намерени на същия /призовките им са върнати с отбелязване, че той е посетен на 30.09.24, 16.10.24 и 2.11.24 и по данни на управителя на вход мениджъра, управляващ сградата, такива лица не живеят на адреса, като на 2.11.24 е било залепено и уведомление по чл.47 ГПК на входната врата на сградата/ и не са били налице данни за действащи трудови договори /предвид справка за трудови договори/, съдът е приел, че те са редовно призовани по реда на чл.47 ал.6 ГПК и им е назначил особен представител съобразно предвиденото в тази разпоредба /адв.К. Х. П. от САК/. Последният ги е представлявал в рамките на първоинстанционното производство, в това число е получавал адресираните до тях призовки, подал е отговор на исковата молба и е изразил становище по доказателствата. С решение №.22539/9.12.25 по г.д.№.33340/24 на СРС, при участието на трето лице помагач „Техем сървисиз“ЕООД, ответниците са осъдени да платят на „Топлофикация София“ЕАД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД разделно, по 1/2 част всеки от тях, от сумите: 1/ 269,64лв. цена за топлинна енергия за периода м.04.21-м.04.22 за ап.№.12, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва от 7.06.24 до окончателното изплащане, 2/ 41,38лв. обезщетение за забава за периода 15.09.21-5.09.23, 3/ 13,23лв. цена за услуга за дялово разпределение за периода м.06.21-м.04.22, 4/ 522,26лв. разноски. Съдът е приел, че А.З. и М.З. са съсобственици на процесния топлоснабден имот като наследници на техните дядо и баба И. З. Я. и И. С. З. /починали съответно на 22.02.88 и 8.07.96, наследени от техния син Р. Е. З. (разведен), починал на 22.02.16, чиито наследници – синове, са А. и М. З./, които са го закупили с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 12.06.85, който договор, ведно с удостоверенията за наследници, е бил приет като доказателство по делото. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №..., т..., д.№.../... от ... ... ...г. И. С. З. е прехвърлила 4/6ид.ч. от процесния апартамент на внука си М. Р. З. Отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхватът на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл.303-чл.304 ГПК /т.е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК - когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, на основанието чл.303 ал.1 т.1 ГПК - когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, и на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК - когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Доколкото молителят се оплаква в контекста на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, че е налице нередовна процедура по уведомяването му, тъй като от 10г. живее в Германия, където е трайно установен, и не са били правени опити да бъде призован там, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, довели до опорочаване на процедурата по връчването на съобщения на страната, респ. до препятстване на правото й на участие по делото. От една страна исковата молба, която е била нередовна, е била уточнена и съгласно чл.129 ал.5 ГПК се счита за редовна спрямо уточнените ответници от датата на подаването й. От друга страна СРС е разпоредил връчването на призовки да стане на посочения от ищеца адрес за ответника А. З. в съответствие с правилото на чл.38 ал.1 ГПК. Връчителят е спазил процедурата по чл.47 ал.1 ГПК, посетил е трикратно адреса, събрал е данни от управителя на фирмата вход мениджър, управляваща сградата /с посочване на конкретното му име/, че търсеният адресат не живее там, залепил е съобщението по надлежния начин, като видно от извършените справки за постоянен и настоящ адрес и регистрацията на трудови договори, адресът на А.З. по делото съвпада с постоянния му и настоящ адрес /той не е регистрирал като постоянен или настоящ адрес такъв в Германия/, а трудови договори не са регистрирани. Молителят не твърди ищецът да е знаел и укрил, че той живее в Германия, още по-малко липсват данни да е знаел точния му адрес там. На база наличните данни по делото и законовите изисквания на чл.47 ГПК – обезпечаващи както правото на участие и защита в процеса на ответника, така и правото на защита и процес в разумен срок на ищеца, съдът, в съответствие със законовите предпоставки, е приел, че ответникът е редовно призован при условията на чл.47 ГПК и е гарантирал процесуалните му права, като му е назначил особен представител. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. От текста на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т.е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Представеният договор във формата на нот. акт №... от ... ... ...г. за прехвърляне на идеални части от процесния имот от бабата на ответниците И.З. на М. З. /удостоверяващ промяна в квотите на съсобствеността между А.З. и М.З./ не удовлетворява горепосочените изисквания и поради това не съставлява ново доказателства, респективно ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Това е така, доколкото той е бил известен на молителя /не се излагат твърдения, данни и доказателства за противното-напротив, сочи се, че участието на А.З. по делото би му дало възможност да се защити и представи релевантни документи/ и последният би могъл да го представи, ако бе обезпечил участието си по делото чрез надлежно регистриране на постоянен или настоящ адрес, на който действително би било възможно да бъде намерен - в това число адрес, на който живее в Германия, и не е налице процесуално нарушение на съда, което да е лишило страната от възможност да представи доказателството и се позове на соченото обстоятелство. Не е налице и хипотеза на чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Молителят твърди, че решението е основано на неистински документ – договор, който легитимира баба му и дядо му като собственици на топлоснабдения имот, който бил подправен. Следва да се има предвид, обаче, че предоставената от разпоредбата на чл.303 ал.1 т.2 ГПК защита предпоставя установени по надлежен ред неистинност на документ и престъпни обстоятелства. Този ред е влязла в сила присъда, респективно споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл.124 ал.5 ГПК /когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по НПК/. Такива доказателства по делото не са представени от молителя /не се и твърди да има/ - и следователно основанието на чл.303 ал.1 т.2 ГПК също не е налице. С оглед всичко изложено по-горе молбата за отмяна е неоснователна и трябва да се отхвърли. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 85 евро на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.23 т.4 НПП; разноски не се присъждат, тъй като няма твърдения и доказателства такива да са направени. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,