Решение № 84 от 25.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 754/2008 г.

Решение № 84 от 25.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 754/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производството е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. Г. Г. против въззивно решение № 140/15.07.2008 г., постановено по в. н. о. х. д. № 142/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата е релевирано основанието по смисъла чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Отправено е искане - да бъде отменен атакувания съдебен акт и увеличен размера на определеното наказание лишаване от свобода. Въззивното решение е атакувано и гражданско-осъдителната му част, с оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност. Заявено е искане за неговото изменение, с увеличаване размера на гражданската обезвреда. Касационният жалбоподател, редовно уведомен не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Частният обвинител и граждански ищец Т. С. Я. не участва в касационното производство. Подсъдимият Й. Н. Т., лично и чрез защитника си оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните и провери решението в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С въззивното решение е потвърдена присъда № 45/28.01.2008 г., постановена по н. о. х. д. № 524/08 г. на Окръжен съд - гр. П., с която е признат за виновен подсъдимия Й осъден за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. II-ро, във вр. с чл. 129, ал. 2 НК, като му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - една година и шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. Подсъдимият е осъден да заплати сумата от по 25 000 лв. на Т. С. Я., лично и като законен представител на малолетните деца З. Б. Г., Н. Б. Г. и Д. Б. Г., а на К. Г. Г. - 40 000 лв., обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на деянието. Жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. е неоснователна. Съдебното производство е проведено по глава 27 НПК. Инстанциите по фактите са установили, че самопризнанието на Т. е подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства. Въззивната инстанция е изложила в достатъчен обем аргументи, относно материалната и процесуална законосъобразност на атакуваната пред нея присъда. Апелативният съд е взел решението по вътрешно убеждение, основано на обосновано, всестранно и пълно изследване на всички правно значими обстоятелства по делото. Извършен е обстоен анализ на гласните доказателства - показанията на свидетелите Й, съдебно-медицинските експертизи, относно вида и механизма на причиненото телесно увреждане и причините, довели до леталния изход. В резултат от ритници на Т. по главата на пострадалия, му е причинена тъпа травма, изразена в счупване на черепа, пряка последица от която е гнойното възпаление на мозъка, развило се от проникване на инфекция през счупените кости и комуникацията с челния синус. При установената фактическа обстановка, първоинстанционният и въззивният съд са извели законосъобразни изводи, относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, по смисъла на чл. 124, ал. 1, пр. II-ро, във вр. с чл. 129, ал. 2 НК. Правната оценка на установените по предвидения ред обстоятелства, е правилна. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Инстанциите по същество са преценили правилно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца. Приложението на чл. 55 НК, следва ex lege, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, поради което релевираните доводи за материална незаконосъобразност, свързана с отказ на Съдилищата при индивидуализиране на наказанието да съобразят разпоредбата на чл. 54 НК, са несъстоятелни. Не подлежи на преценка изтъкнатото възражение, че при нанесения на пострадалия побой са участвали по-вече лица, с което е аргументирана тезата за отегчаване наказателно правното положение на Т. На първо място, защото срещу кого бъде възбудено наказателно преследване е конституционно правомощие на прокуратурата и на второ, при събрания доказателствен материал, липсват данни за престъпно съучастие при извършване на инкриминираното деяние. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Макар и в лаконичен порядък, въззивната инстанция е изложила съображения, че за постигане целите на наказанието в личен и обществен план, не е необходимо Т. да бъде откъсван от естествената си социална, трудова и семейна среда. Не може да бъде удовлетворено искането на касатора за увеличаване размера на гражданската обезвреда. Присъденото на Г. обезщетение е в съответствие с принципа, залегнал в чл. 52 ЗЗД и в достатъчна степен репарира претърпените от него неимуществени вреди, доколкото загубата на син, има паричен еквивалент. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт - в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.