Решение № 2312 от 6.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ Софиямед ООД (Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД), [ЕИК], чрез пълномощника юрк. Джилджов, срещу решение 2755 от 21.04.2022 г., постановено по административно дело 11845/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед за налагане на санкции РД-253С-411/03.11.2021 г. на управителя на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса), и жалбоподателят е осъден да заплати на НЗОК сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено, да се отмени като незаконосъобразна и потвърдената с него заповед, като му се присъдят деловодните разноски. Ответникът по касация управителят на НЗОК, чрез пълномощника гл. юрк. Йорданова, в писмен отговор изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалност, за неоснователност на касационната жалба. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството да се прекрати, а ако същата бъде приета за допустима, да бъде оставена без уважение, като оспореното с нея решение на АССГ се потвърди. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, за който предлага да бъде потвърден. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 03.11.2021 г., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ по договор с НЗОК, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 422, ал. 1 и чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. (Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г.), при спазване на чл. 412, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г., са наложени двадесет и пет санкции финансова неустойка от по 500 лв., в общ размер 12 500 лв. 24 от санкциите са наложени за 24 идентични нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки (КП), в частност на чл. 292, т. 11 от НРД за МД за 2020-2022 г., състоящи се в непопълване на предоперативна епикриза, която е задължителна част от медицинската документация за всяка КП с оперативна дейност, вкл. и за КП 159 Артроскопски процедури в областта на скелетно-мускулната система. Една от санкциите е наложена за нарушение на чл. 30, т. 5 във връзка с чл. 267, ал. 1, т. 7 и чл. 278, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., състоящо се в изискано допълнително заплащане от ЗОЛ (здравноосигурено лице), хоспитализирано по КП 5.2 Раждане чрез цезарово сечение. Санкциониращата заповед е мотивирана от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от длъжностни лица - служители на НЗОК, резултатите от която са обективирани в съставения от тях констативен протокол, срещу който лечебното заведение не е възразило. За да не уважи сезиралата го жалба срещу заповедта първоинстанционният съд е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата форма, при стриктно спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Във връзка с наведените от касатора доводи следва да се акцентира върху това, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил материално законосъобразни изводи, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, за които е изложил подробни съображения. Посочените в санкционната заповед 25 нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването на всяко тях при спазване на чл. 412, ал. 2 и ал. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г. съответни по вид и размер финансови санкции са съобразени с вида и тежестта на извършените нарушения съгласно чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г., като размерът им е в максимума на нормативно определения диапазон, за което издателят на санкционната заповед надлежно се е обосновал. Направените от управителя на НЗОК фактически констатации и правни изводи, възприети и от съда, не са опровергани нито в административното, нито в съдебното производство. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед за налагане на санкции не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главното искане в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а ответникът, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал разноски, поради които такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение