Решение № 6773 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11039/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Д. Н., гражданка на Сирия, подадена чрез адв. Рангелов, против Решение 4088 от 11.10.2024г., постановено от Административния съд Хасково по адм. д. 718/2024 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. Д. Н. против Решение 7741/15.07.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му ведно със законните последици. Поддържаните касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон от съда. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Допустима е, тъй като е подадена в срока по чл.211 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване съдебно решение е неблагоприятно. Неоснователна е по следните съображения: От данните в административната преписка, приета от административния съд се установява, че жалбоподателката е гражданка на Сирия. Напуснала е страната си на произход нелегално за Турция, където останала за 27 дни, след което нелегално е влязла на територията на Република България. Напуснала е бежанския лагер в Харманли, за да отиде в Германия нелегално, но е хваната от полицаите на границата с Република Румъния и е арестувана заради опит да напусне страната без разрешение. Напуснала е Сирия заради войната и военните действия и заради лошото икономическо положение. Търси в Европа по-добро място за живеене, където и да се лекува, за да има деца. С решението на Председателя на ДАБ, на кандидатката е отказан, както бежански, така и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на бежански статут, както и че чужденката не е била изложена и за нея не съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган е приел за установени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на кандидатката по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Преценил е, че от анализа на обстановката в Сирия, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт, завръщането в Сирия в момента на преценката от административния орган, от кандидатката е неподходящо от гледна точка на физическата й безопасност. Въпреки тази преценка, административният орган е отказал предоставянето на хуманитарен статут на чужденката, приемайки, че е налице изключението по чл. 12, ал.2, т.2 ЗУБ и чл.4, ал.4 ЗУБ, тъй като има сериозни основания да се предполага, че чужденката е извършила тежко престъпление. Административният орган се е позовал на обвинителен акт от Районна прокуратураВидин, от който се установявало, че чужденката е привлечена за обвиняема за извършено престъпление по чл.279, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс. Административният съд е възприел съображенията на административния орган и е потвърдил оспореното решение. Съдът се е позовал на писмени доказателства, представени в съдебното производство, от които се установявало, че наказателното производство е приключило със споразумение и на чужденката е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години. Съдът се позовал на определението за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, приемайки, че извършеното престъпление от чужденката е тежко. Съдът е посочил, че критерий за определяне на престъплението като тежко е не наложеното от съда наказание , а предвиденото в НК. Съдът се е позовал и на съдебна практика на ВАС и на АС-Хасково по този въпрос. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Възраженията на касатора за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. Въз основа на обективно установената фактическа обстановка по делото, административният съд е формирал правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденката е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и тя не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателката не е твърдяла и не твърди за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната й по произход да е имала проблеми с официалните власти, да е бил задържана или преследвана или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо нея, за да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно, съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут, тъй като е налице изключващото основание на чл. 12, ал. 2, т. 2. ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Въз основа на събраните данни е направен обоснован извод от административния орган и от съда, за наличие на законовите предпоставки в случая. На касационния жалбоподател е наложено наказание за престъпление, което отговаря на определението в закона за "тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Съгласно чл. 17, § 1, т. б от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Съответно, съгласно т. 90 от Решение на Съда (първи състав) от 22 септември 2022 година по дело C-159/21 (GM срещу Orszбgos Idegenrendйszeti Fхigazgatуsбg и др.), употребата в тази разпоредба на израза се изключват" означава, че решаващият орган няма свобода на преценка, щом установи, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решаващият орган не е изпълнил задължението си да изложи мотиви относно приложението на законовата разпоредба в случая. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,