Решение № 4798 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 985/2013 г.

Решение № 4798 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 985/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диана Иванова Колева от гр. Добрич, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Милко Пенчев от същия град, срещу решение № 228 от 3.12.2012 г. по адм. дело № 670/2012 г. на Административен съд - гр. Добрич. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С посоченото решение Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № 51 от 31.08.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 6098 от 23.07.2012 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото ТП на НОИ, с което е започнато производство за възстановяване на сумата 1557,93 лв., представляваща недобросъвестно получено от жалбоподателката обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете за времето от 7.09.2009 г. до 23.03.2010 г., през което време детето е било настанено в детско заведение (Детска ясла № 3 "Слънчево детство", гр. Добрич). За да постанови този резултат съдът е приел, че с подписаната от нея молба - декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО жалбоподателката била заявила, че детето не е настанено в детско заведение и че при промяна на това обстоятелство своевременно ще заяви промяната. Въпреки поетото от нея задължение, жалбоподателката не била заявила, че детето е настанено в детската ясла, считано от 7.09.2009 г. и поради това за времето от тази дата до 23.03.2010 г. (на която детето е навършило 2 години) недобросъвестно е получавала парично обезщетение, правото на каквото е било отпаднало по силата на чл. 53, ал. 4 КСО. Решението е необосновано за периода м. октомври 2009 г. - м. февруари 2010 г. включително. В производството пред длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО са били приети като доказателство ведомости за пребиваване на децата в яслената група помесечно от м. септември 2009 г. до м. март 2010 г. включително. От тези ведомости се вижда, че детето, отглеждано от жалбоподателката (Мартин Мирчев) е посещавало детската ясла 11 дни на м. септември 2009 г. и 13 дни на м. март 2010 г. За времето от 1.10.2009 г. до 1.03.2010 г. детето Мартин не е било нито един ден в детската ясла. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че с оглед на това съществено обстоятелство - нито един ден в детската ясла през посочения период - възстановяването на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за този период не би съответствало на принципа на справедливостта, според който евентуална колизия на интереси се разрешава според целта на закона, а при липса на закон - според правилата на морала. В административния процес този принцип е включен в принципа за съразмерност - чл. 6, ал. 1 - 3 АПК - според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо и не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, ако и по този начин се постига целта на закона. Целта на чл. 53, ал. 4 КСО е майките да бъдат мотивирани сами да отглеждат децата си до навършване на 2-годишна възраст от тях, поради което, при настаняване на детето в детско заведение правото на обезщетение за неговото отглеждане се прекратява. Но когато детето няма нито един ден посещение в детското заведение, несъмнено то се отглежда от майката, поради което формалното настаняване (записване) на детето в детската ясла само по себе си не прекратява правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Друг е въпросът, ако поради някаква причина детето няма пълен месец, а само няколко дни от съответния месец е пребивавало в детското заведение - тогава обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО не се следва, защото детето е пребивавало в детското заведение, макар и не всичките дни от съответния месец. В настоящия случай обаче детето Мартин не е посещавало детската ясла нито един ден в периода 1.10.2009 г. - 1.03.2010 г. Поради това за този период обезщетението по чл. 53, ал. 1 КСО е получено добросъвестно и не следва да бъде възстановявано от майката. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - гр. Добрич следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка срещу решението на директора на ТП на НОИ в частта, с която е отхвърлил жалбата й срещу разпореждането за възстановяване на сумата 1014,40 лв. (главница и изтекли лихви за месеците октомври, ноември и декември 2009 г. и януари и февруари 2010 г., според данните в справката на л. 19 от делото на ДАС, изготвена от старши инспектор по осигуряването). Вместо него в тази му част следва да бъде постановено друго, с което решението на директора на ТП на НОИ да се отмени в посочената част и въпросът да бъде решен по същество - чл. 117, ал. 3, изр. 2-ро КСО и чл. 173, ал. 1 АПК във връзка с чл. 117, ал. 5 и чл. 118, ал. 3 КСО - като оспореното от Диана Иванова Колева разпореждане № 6098 от 23.07.2012 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО бъде отменено за сумата 1014,40 лв. В останалата част за сумата 543,53 лв. (194,29 лв. главница за м. септември 2009 г. и лихва 110,64 лв. върху тази сума и 163,64 лв. главница за м. март 2010 г. и лихва 74,96 лв. върху тази сума) разпореждането е законосъобразно и правилно е било потвърдено, поради което и решението на Добричкия административен съд в корелативната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,