Решение № 2261 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2008 г.

Решение № 2261 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Димитричка Ганчева Иванова от гр. Шумен, против решението от 12.08.2008 г. , постановено от Административен съд гр. Шумен по адм. д. № 50/2008 г. , с което е отхвърлено като неоснователно, искането на касационната жалбоподателка и Ганчо Димитров Желев, за спиране строителството на строеж "двуетажна сграда-офис и кафе", находящ се в УПИ-III-2181, кв. 76 по плана на гр. Шумен, ул. "Цар Освободител" № 165. В мотивите на оспорения съдебен акт, постановен по реда на чл. 176, ал. 1 АПК - с искане за допълване на решението, са изложени констатации за направено в първоначалната жалба алтернативно искане за спиране на строителните дейности - ако съдът приеме, че разрешението за строеж е изгубило действието си, както и с оглед компетентността на кмета на общината да го осъществи в случая. В касационната жалба се прави искане за отмяна на така постановеното решение и вместо него се претендира постановяване на друго, с което да се уважи молбата за спиране на строителството. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, чрез адв. Русев, поддържа жалбата, по съображенията, изложени в писмени бележки. Сочи се, че съдът не е отчел суспензивния ефект на жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 4 ЗУТ. Ответните страни - Венцислав Симеонов Венев и Красимир Симеонов Венев, не се явяват, представляват се от адв. Терзийски, а Началникът на РДНСК - Шумен - от юрк. Шалдупова, които оспорват жалбата. Шуменският административен съд правилно е отменил оспорената по съдебен ред заповед на началника на РДНСК - Шумен и е върнал преписка на административния орган, за да се произнесе съобразно дадените му указания, а искането за постановяване на допълнително решение с основание е било отхвърлено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съгласно чл. 216, ал. 4 ЗУТ, жалбите и протестите срещу актовете по ал. 1 между които са разрешенията за строеж, спират изпълнението им. Във връзка с това, подадената срещу процесното разрешение за строеж жалба до началника на РДНСК има суспензивен ефект по силата на закона (ех lege) и е спряла неговото изпълнение. С оглед на това, за съда липсва правно основание да постановява спиране на изпълнението. Ако се приеме, че с жалбата до съда е поискано спиране на фактическото изпълнение на строителството, същото е отправено до ненадлежен орган - съгласно чл. 224, ал. 1 и 3 ЗУТ, компетентен да нареди това е кметът на общината, съответно началникът на ДНСК, или упълномощено от него лице. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С жалбата си от 11.12.2007 г. , отправена чрез община - Шумен, до Началника на РДНСК-Шумен, жалбоподателите Иванова и Желев са оспорили разрешение за строеж № 47/17.03.2000 г. , като са поискали от посочения административен орган да отмени разрешението за строеж и да "спре строителството в имота". По тази жалба Началникът на РДНСК-Шумен се е произнесъл със заповед № ДК-10-37/29.12.2007 г. , като я е отхвърлил като недопустима поради липса на предмет - преценката му е, че с оглед срока по чл. 153, ал. 2 ЗУТ, поради незапочната реализация на строежа в тригодишния срок от издаването на разрешението и несвоевременното му презаверяване, утвърдените проекти са загубили правното си действие. С оплакването, че въпреки така направените констатации, Началникът на РДНСК не бил "реализирал правомощията си като последици" и не е изпратил жалбата по компетентност на кмета на общината, който да издаде заповед по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ - за спиране на строителството, осъществявано без строителни книжа, или Началникът на РДНСК да разпореди "спиране на строителството", Иванова и Желев са сезирали АС-Шумен с жалба срещу заповедта. В петитума й са поискали и от съда да се отменят заповед № ДК-10-37/29.12.2007 г. и разрешението за строеж № 47/17.03.2000 г. , както и "да се спре строителството в имота". По жалбата, с решение № 67/10.07.2008 г. , АС - Шумен е отменил като необоснована процесната заповед, приемайки за оборени констатациите за незапочнало фактическо строителство и след като не е налице произнасяне по съществото на претенцията досежно твърдяната незаконосъобразност на строителното разрешение, е върнал делото, като преписка за ново разглеждане. Така постановеното първоинстанционно решение е влязло в законна сила и не е предмет на обсъждане. С оглед неясните и объркани претенции на жалбоподателите следва само да се отбележи, че устройственият закон (ЗУТ), е предвидил специален ред за контрол над издадените разрешения за строеж - пред Началника на РДНСК, чието произнасяне е процесуална предпоставка за валидно сезиране на съда - затова и правилно преписката е върната с прецизни указания за ново разглеждане в тази й част. Касационната инстанция следва да се произнесе само по правилността на постановеното решение от 12.08.2008 г. , което ВАС намира недопустимо и като такова то следва да бъде обезсилено. Не случайно дотук бяха проследени дословно претенциите на жалбоподателите, свеждащи се до искането за издаване на нарочен акт, с който да се постанови спирането на фактическото строителство в имота. То по съществото си представлява сигнал, който не обвързва административния орган - ВАС многократно е изтъквал това в актовете си. Не съществува норма нито в ЗУТ, нито в друг закон, която да задължава органите на ДНСК, да се произнасят по искания за спиране на строителни дейности, или за премахване на строежи, преценени от искащия като незаконни. (Същото се отнася и да паралелно предвидените в чл. 224, ал. 1 ЗУТ компетенции на кмета на съответната община). В тези случаи в дискрецията на специализирания орган е преценката дали да издаде заповед по чл. 222 и сл. ЗУТ, при наличие на фактически основания за това или не, като отказът да приложи материалния закон по искане, с което е сигнализиран, не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Отказ за издаване на индивидуален административен акт ще е налице само когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти възникването (за администрацията) на задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание заявено искане, каквото задължение в случая няма. При упражняване на правомощията си по чл. 224, ал. 3 и сл. ЗУТ, органите на ДНСК не са обвързани от наличието, или липсата на сигнал за незаконно строителство - те действуват служебно, тъй като не са правораздавателен орган и нямат за непосредствена цел защитата на права на граждани или юридически лица, която чл. 117, ал. 1 КРБ възлага на съдебната власт. Затова органите на Дирекцията не са задължени да издават, при постъпило искане, актове за спиране или премахване на строежи, пречещи на молителя да упражнява правата си. А при липсата на възможност началникът на РДНСК да бъде правно задължен да спре строежа по искане на жалбоподателката, законосъобразното за първоинстанционният административен съд решение е било да счете, че не е налице подлежащо на обсъждане искане. Такова не е имало нито по критериите на общата клауза на чл. 2 ЗАП (отм.), нито по тези на специалната, на чл. 214 ЗУТ, който в т. 3 сочи като индивидуални административни актове само заповедите за спиране или премахване на строежи, но не и отказите (изрични или мълчаливи), за издаване на такива. Именно с оглед тези съображения се налага извода, че АС-Шумен се е произнесъл по недопустима жалба, независимо, че като краен резултат е отхвърлил искането за допълване на решението. В заключение, дори и да се приеме твърдението за спряно по закон, с оглед суспензивния ефект на жалбата, действие на разрешението за строеж, искането пак е недопустимо - жалбата е лишена от предмет, а правният интерес в случая е за възложителите. Това искане, впрочем, касаторът не разграничава от претендираното издаване на индивидуален административен акт - нито като характер (то действително е вид обезпечение с временно действие), нито като предпоставки и приложими правни норми. По така изложените съображения, решението като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а с оглед изхода на процеса, на физическите лица - ответници в касацията, следва да се присъдят направените по делото разноски, надлежно поискани и доказани с приложеното надлежно оформено пълномощно на адв. Терзийски, чийто размер не е оспорен за прекомерност. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 222, вр. чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК,