Решение № 5419 от 23.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на И. Пеевски, с [ЕГН], в качеството му на ЕТ Агрокнез И. Пеевски , притежаващ ЕИК 200535706, със седалище и адрес нса управление гр. Кнежа, обл. Плевен, [адрес] против Решение 696/19.02.2025 г. на Административен съд Плевен, VI състав, постановено по адм. д. 511 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение: е оставена без разглеждане жалбата на РЛ срещу Решение 52/28.05.2024 г. на Директора на Д ОДОП Велико Търново и е прекратено производството в тази част; отхвърлена жалбата на РЛ против РА Р 04001523004568 091 001/08.03.2024 г., издаден от И. Кунчев, на длъжност началник сектор Ревизии възложил ревизията и З. Златанова, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, към ТД на НАП Велико Търново, с който акт са определени задължения за внасяне за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2022 г. в размер на 19 998 лева и лихви в размер на 1847,25 лева и ДДС в размер 26 664, 42 лева за данъчен период м.032022 г. и начислените лихви в размер на 5 732,48 лева, за данъчни периоди м. 03. И м. 04.2022 година; В полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 4 989,37 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отделните оплаквания са конкретизирани в КЖ. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на процесния РА и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Директорът на Д ОДОП гр. Велико Търново е оспорил жалбата с доводи, конкретизирани в писмени бележки на процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение, включително в писмен вид, за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Със ЗВР Р - 04001523004568 020 001/01.08.2023 г., изменена впоследствие, е възложена ревизия на РЛ. За резултатите е съставен РД, връчен по електронен път. Срещу РД е депозирано възражение, но с Решение 52/28.05.2024 г. на Директора на Д ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърден РА. Констатирано е, че И. Пеевски ползва наети складови помещения, ведно с прилежащата част от стопански двор, находящ се в гр. Койнаре Зърнобаза, съгласно договор от 01.02.2012 година. И. Пеевски е съдружник в Про ленд ООД. През периода от 01.01.2022 г. до 30.09.2022 г. ЕТ Агрокнез И. Пеевски е осъществявал стопанска дейност, а именно: отглеждане на зърнени култури/пшеница, царевица, фуражни зеленчуци и други фуражи. Обработваемите площи са взети под наем или аренда. При ревизията са изискани обяснения от ЗЛ и от трети лица, посетен е счетоводния му офис, присъединени са доказателства, събрани при предходна проверка. Приходните органи са установили отчетените разходи за фири от слънчоглед в склад, находящ се в гр. Алтимир, както и тези от склад Бърдарски геран. Счетоводните записвания са направени въз основа на МО 11/319 от 31.03.2022 г., МО 11/320 от 31.03.2022 г., Докладна записка от 31.03.2022 г. на домакина М. К.. С нея е уведомено счетоводството, че след последните претеглени и предадени количества складовете са празни, почистени и дезинфекцирани. В МО е отбелязано, че фирите са резултат от изчерпване наличностите, но според приходните органи не са приложени документи, обосноваващи наличието на естествени фири на слънчоглед. След анализ на закупени и продадени количества слънчоглед и на стоковия поток, органите по приходите са счели, че липсва естествена фира, за което не е извършена инвентаризация, поради което е увеличена данъчната основа по ЗДДФЛ и е определен годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ. Начислен е и ДДС на базата на определената данъчна основа. В съдебното производство е изслушано заключение по комплексна съдебно агро икономическа експертиза. Административният съд е преценил жалбата за допустима, в частта й, с която се обжалва РА и за недопустима в частта, относно решението на директора на Д ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Съдът е приел, че процесния РА е валиден и материалнозаконосъобразен административен акт. Обсъдил е разпоредбите на чл.28, ал.2, ал.3 ЗКПО, в приложимата за периода редакция и Наредба 13а 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на СМЦ при съхраняването и транспортирането им (Загл. Изм. ДВ, бр.28 от 1980 г.), издадена от министъра на финансите, министъра на земеделието и горите и министъра на транспорта и съобщенията, обн. Изв., бр.61 от 31.07.1959 г., с последващи изменения и допълнения. Според съда не са спорни прехвърляне собствеността върху ЕТ и реалността на доставката, но липсата на претегляне осуетявала възможността на търговеца да отчете фири. Не са възприети съставените МО във връзка с твърдяните фири. Поради това съдът не е кредитирал експертното заключение в частта му, в която са изчислени фирите по методиката на наредбата, както и съгласно статистическите данни на МЗХГ за реколта 2020 г. влажност 8,3, примеси 2,9%; за реколта 2021 влажност 8,4% и примеси 3,2 %. С отчетените от ЕТ разходи, като естествени фири, е увеличен ФР, а въз основа анализ разпоредбите на чл.80, ал.2, т.3 вр. с чл.79 ЗДДС е счетено, че трябва да бъде начислен ДДС върху данъчната основа по отчетната стойност на фирите. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Основателно е оплакването на касатора за неправилна преценка на доказателствата от първоинстанционният съд поотделно и в тяхната съвкупност, което има за последица необосновани правни изводи във връзка със законосъобразността и обосноваността на оспорения РА. В жалбата си до Административен съд Плевен, РЛ изрично е посочило, че обжалва изцяло първоинстанционното решение, т.е. относно РА и потвърждаващото го решение на директора на Д ОДОП Велико Търново. Това означава, че жалбата е депозирана срещу индивидуалния административен акт, за който е проведено производство по административно обжалване, приключило с издаване решението на директора на Д "ОДОП" Велико Търново. Поради това съдът незаконосъобразно е счел, че предмет на самостоятелно обжалване е потвърдителното решение на горестоящия административен орган и е прекратил производството в тази му част. По съществото на спора касателно законосъобразността и обосноваността на РА е установено, че РЛ е сключило договор за покупко продажба на слънчоглед, съставени са приемо предавателни протоколи, съдържащи данни за количества зърно, установени въз основата на кантарни бележки. Приложени са декларации от продавача за произход на стоката, включително землищата на първичното й производство. Съгласно договора за влог, стоката е съхранявана в лицензирани складове, без зърното да е премествано, поради което й не е било специално измервано. Установено е, че ЕТ Агрокнез И. Пеевски е закупил количества зърно, находящи се в лицензирания склад, където то е съхранявано съобразно нормативните изисквания, до момента на неговото изтегляне. Практически зърното е било измервано към момента на неговото депониране в склада. През периода на влагане в склада са произтичали естествени физикохимически процеси, включително изпаряване на влагата, което е довело до промяна в теглото и количеството на слънчогледа. От заключението на в.л. по съдебната експертиза става ясно, че: 1. Към момента на сключване на сделките, не е можело да се премери количеството продадено зърно, т.к. обективно е било невъзможно 4708, 110 тона от склада в Алтимир и 1058,060 тона от склада в Бърдарски геран, да бъдат изнесени от складовете с цел претегляне, след което да бъдат върнати отново в складовете; 2. Докато съществуват наличности, липсва законова възможност за осчетоводяването на фири, т.к. фирите са установими накрая, след като бъде продадено последното зърно, респ. се съпостави закупеното с продаденото количество. Тогава разликата би била фира. При положение, че приемането, превозването и продажбата на СМР е станало без претегляне, то приложение в случаят трябва да намерят нормите на БДС 750 83, включващи преценка на обстоятелствата за влага, масленост, примеси. Слънчогледовото семе притежава обективните качества, като: траспортабилност, обработваемост, почистваемост, проветряемост, съхраняемост. След прибиране на реколтата протичат физико химичните процеси сипливост, саморазслояване, шупливост, сорбционна и десорбционна способност на пари и газове, топлинен капацитет, топлопроводимост, топлинна инерция, термовлагопроводност. Освен това, видно е по делото, че МО не са оспорени от приходните органи. Вещото лице Ангелова е обяснило пред съда във връзка със зададеният му въпрос за фирите, че първите шест месеца са най интензивни, а вещото лице Върбанова е допълнило, че зърното е вкарано един път, престояло е вътре година и половина, без да е установена липса. Фирата е за целия период на съхранение, до изпразване на склада. Заключениетио на вещите лица е прието без оспорване от страните, същото е обективно, добросъвестно изготвено, подкрепя се от писмените доказателства, поради което трябва да бъде кредитирано съгласно нормата на чл.202 ГПК. В този смисъл са необосновани първоинстанционните мотиви за законосъобразност на оспорения РА. Индивидуалният административен акт следва да бъде отменен. Разноски: В първоинстанционното производство ЕТ Агрокнез И. Пеевски е направил разноски в размер общо на 2850 лева, съгласно представения списък, а в касационното производство 3434 лева, за което също е приложен списък. Общо за двете съдебни призводства на търговеца следва да се присъдят разноски в размер на 6 284 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение