Решение № 15723 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8065/2013 г.

Решение № 15723 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8065/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Румен Тодоров Колев от гр. София против заповед № ЧР-03-10/19.04.2013 г., с която министърът на правосъдието прекратява служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 във вр. чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Ответникът - министърът на правосъдието, представляван от адв. Апостолова оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по същество, прие за установено следното: Жалбоподателят е назначен за пръв път на държавна служба със заповед № ЧР-01-63/24.02.2012 г. на министъра на правосъдието на основание чл. 16а, чл. 12, ал. 1, и чл. 74, ал. 2 от Закона за държавния служител на длъжност държавен експерт в дирекция "Българско гражданство", с ранг II младши и длъжностно ниво Б3 за неопределено време със срок за изпитване една година, считано от 01.03.2012 г. Към заявлението за назначаване на държавна служба Румен Колев представя изискващите се по Наредба за документите за заемане на държавна служба необходими документи включително и декларация по приложение № 3 към чл. 2, ал. 5 от цитираната наредба при постъпване за първи път на държавна служба. На 14.05.2012 г. служителят подава молба до министъра на правосъдието, в която заявява желанието си да му бъде прекратено служебното правоотношение по взаимно съгласие. Със заповед № ЧР-01-134/14.05.2012 г. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл министърът на правосъдието прекратява служебното правоотношение с Колев, считано от 15.05.2012 г. Със заповед № ЧР-01-136/14.05.2012 г., считано от 15.05.2012 г. Румен Тодоров Колев отново е назначен в Министерството на правосъдието на длъжност държавен експерт, в дирекция "Международно правно сътрудничество и международни въпроси", отдел "Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела". Служителят е назначен на основание чл. 15 от Закона за държавния служител, според която разпоредба държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца. В конкретния случай Колев е назначен до завръщане на титуляра на длъжността-Надежда Тодорова. С оспорената в настоящото производство заповед № ЧР-03-10/19.04.2013 г. издадена на основание чл. 12, ал. 1, предложение първо от ЗДСл министърът на правосъдието прекратява служебното правоотношение с Румен Тодоров Колев на длъжност държавен експерт в дирекция "Българско гражданство" в министерството, на която длъжност е преназначен на 01.06.2012 г. (заповед № ЧР-01-160/01.06.2012 г.). При така изложената фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, Пето отделение намира жалбата за основателна. С разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл е предвидено, че когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Цитираната разпоредба регламентира правомощието на органа по назначаването да направи преценка на субективните качества на служителя в срока за изпитване и в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение, без да е необходимо да мотивира своето решение. За законосъобразността на административния акт са необходими две кумулативно дадени предпоставки: служителят да постъпва за първи път на държавна служба и прекратяването на служебното правоотношение да е извършено в едногодишен срок от възникването му. Настоящият състав на Пето отделение намира, че заповедта е издадена от компетентния орган в рамките на неговите правомощия, но правото на административния орган да прекрати едностранно съществуващото служебно правоотношение на основание чл. 12, ал. 2 от ЗДСл е упражнено при липсата на материалноправните предпоставки на цитираната норма. На първо място, действително е налице предходно прекратено служебно правоотношение в срока за изпитване по ал. 1 и съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗДСл при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване, но в разглеждания случай това прекратяване на служебното правоотношение и едновременното му подновяване с назначаването на друга длъжност в същата администрация от същия административен орган сочат категорично на изменение на служебното правоотношение чрез преназначаване на друга длъжност по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, извършено със съгласието на служителя, независимо от правната форма и процесуалните средства чрез които е постигнато. Преназначаването на друга длъжност в рамките на министерството има за правна последица продължаване на срока за изпитване съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 2-ро. Както е посочено по-горе Колев е назначен за първи път на държавна служба на 01.03.2012 г. при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл със срок за изпитване в полза на органа по назначаване, измененото служебното правоотношение на 14.05.2012 г. и втори път на 01.06.2012 г. (заповед № ЧР-01-160/01.06.2012 г.) не се отразява върху срока за изпитване, който продължава да тече и изтича на 01.03.2013 г. Следователно при произнасянето на заповед № ЧР-03-10/19.04.2013 г. за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл правото на органа по назначаване е погасено. На следващо място, дори да се приеме, че с оглед обсъдените по-горе доказателства е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл, а именно прекратено служебно правоотношение в срока по чл. 12, ал. 1 и последващо постъпване на държавна служба на 14.05.2012 г., то видно от заповедта и условията за назначаване, Колев е назначен на държавна служба по заместване (чл. 15 от ЗДСл), а не при уговорен в полза на министъра срок за изпитване, следователно назначаването на длъжност държавен експерт в дирекция "Международно правно сътрудничество и международни въпроси", отдел "Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела" на 14.05.2012 г. по заместване следва да изключи приложението на чл. 12, ал. 2, тъй като прекратяването на служебното правоотношение на същата дата е по взаимно съгласие, а не поради негативната преценка на министъра относно професионалните и служебни качества на служителя. Не опровергава извода за неприложимост на срока за изпитване в разглеждания случай и факта на издаването на заповед от 01.06.2012 г. за преназначаване на Колев на друга длъжност отново в администрацията на Министерство на правосъдието с отпаднала клауза за заместване. Напротив, това назначаване от същия административен орган сочи на доверие и желание от негова страна да запази конкретния служител с оглед професионалните му качества и способности. Един от основните принципи на функционирането на държавната служба е изведеният от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДСл за стабилност на служебното правоотношение като гаранция за непрекъсваемост и постоянство на държавната служба. Изрично посочените в закона изключения, включително по чл. 12 от ЗДСл се прилагат при спазване на строго регламентираните изисквания и предпоставки за това, които не позволяват злоупотреби от страна на органа по назначаване при прекратяване на служебното правоотношение. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че доказателствата по делото безспорно установяват изпълнение на служебните задължения от страна на Колев в една и съща администрация, при един и същ орган по назначаване за период по-дълъг от една година, независимо от преназначаванията, поради което прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание е в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,