Решение № 13437 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2014 г.

Решение № 13437 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 5318 от 04.08.2014 г., постановено по адм. д. № 2590 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Драгомир Кръстев Нинов оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода от 08.06.2012 г. до 21.06.2012 г. вследствие на изтърпяване на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", наложено със заповед № 392/23.05.2012 г. на началника на Затвора София, отменена като незаконосъобразна на 21.06.2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.. 2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 390 лева за разноски. Отхвърлил е предявения иск над сумата 4 000 лв. до 5000 лв., предявен като частичен от 10 000 лв., за неимуществени вреди, претърпени за периода от 08.06.2012 г. до 21.06.2012 г. вследствие на изтърпяване на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", наложено със заповед № 392/23.05.2012 г. на началника на Затвора София, отменена като незаконосъобразна на 21.06.2012 г., заедно със законната лихва върху отхвърлената част от исковата претенция, считано от 21.06.2012 г. до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че искът е основателен и доказан до уважения от него размер, а за останалата част до предявения размер искът е счетен за неосноветелен и недоказан. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е проявил процесуална активност, събрал е относимите доказателства и въз основа на установените факти е извел правилни и обосновани изводи. С оглед забраната за фактически установявания, съобразно правилото на чл. 220 АПК настоящата инстанция следва да възприеме фактите, така както те са установени от първоинстнационния съд, без да е необходимо да ги възпроизвежда в настоящото решение. Правилни са изводите, че за прилагане на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ необходимо установяване на елементите от фактическия състав на отговорността, а именно - незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, който акт, за целите на надлежното упражняване на правото на иск, следва да е отменен по съответния ред - чл. 204, ал. 1 АПК. Другите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата са наличие на вреди и причинно-следствена връзка между акта и вредите. Правилна е преценка, че дейността по изпълнение на ЗИНЗС представлява административна дейност по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото тя има винаги подзаконов характер, осъществява се от органи, които принадлежат към системата на изпълнителната власт и се осъществява на основата на властнически метод. В конкретния случай вредите се претендират от отменен по съдебен ред административен акт, както и незаконосъобразно бездействие да осигури на лишените от свобода, с които лицата да не са поставени в условия, които сочат на нечовешко или унизително отнасяне, относно условията, при които е изтърпяно незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че при преценката за понесени неимуществени вреди от посоченото от ищеца фактическо основание следва да се приложат и стандартите за това, установени от юриспруденцията на ЕСПЧ, както и тежестта на доказване, правилата за това по отношение на чл. 3 ЕКПЧ, също са установени. Въпреки това съдът е проявил процесуална активност, като е основал съдебния си акт върху събрания по делото доказателствен материал - свидетелски показания и заключение на вещо лице. При определяне на размера на обезщетението съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, изложил е съображения, кои обстоятелства са били решаващи размерът да бъде определ на 4000 лв. В т. 49 от решението тези обстоятелства са подробно изложени, поради което не се налага да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Настоящата инстнация споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил същия в силно завишен размер, в сравнение с други случаи в сходни хипотези, определни по дела на лишени от свобода. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, в предвид срока, в който е търпяно неблагоприятното въздействие на отменения административен акт, респ. условията в наказателната килия - общо 14 денонощия, настоящият съд намира, че размер от 600 лв. като обезщетение отговаря на изискванията на понятието "по справедливост" - чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за основателен и доказан, поради което решението следва дасе измени чрез намаление на определното обезщетение. Водим от горното, Върховният административен съд