Решение № 705 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2017 г.

Решение № 705 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 129, ал. 7, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на "Дъбова гора" ООД, със седалище и адрес на управление в с. Писменово, община Приморско, ул. "Лозята" № 39, представлявано от управителя Д. К., против решение № 1298 от 11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1211/2016 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, в частта, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 0004/30.03.2015 г., издаден от ст. експерт "Ревизии", дирекция "Местни данъци и такси (МДТ)" при община Приморско, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "МДТ" при община Приморско, относно установените в тежест на дружеството задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2014 г. По поддържаните доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие на формираните правни изводи с разпоредби от ЗМДТ, се иска отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което АУЗД да бъде отменен като незаконосъобразен. Твърденията на касатора, обосноваващи тезата му за недължимост на установените с АУЗД задължения за ТБО, са идентични с поддържаните и в първоинстанционното съдебно производство. Същите се свеждат до това, че процесният имот представлява "къща за гости" и на основание чл. 7 от Наредбата за определяне на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско, дължимата за него ТБО е 2 промила, а не 8, 5 промила. Твърди, че имотът не попада в регулационните линии на населеното място, няма изградена инфраструктура (ток и вода), а главният път, водещ до имота е в лошо състояние и не е ремонтиран. Счита, че неправилно ТБО е определена за трите компонента общо: сметосъбиране, сметоизвозване и депониране. Не става ясно какъв е размерът на задълженията за дейностите поотделно. Претендира отмяна на съдебното решение и отмяна на АУЗД в обжалваната му част. Ответникът – директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, не се представлява в с. з. и не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 2 ДР на ДОПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да обоснове извод за законосъобразност на оспорената част от АУЗД, която е предмет на настоящата касационна проверка, АС – Бургас е счел, че актът е издаден от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. За да обоснове този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят "Дъбова гора" ООД е собственик на недвижими имоти, както следва: 1) поземлен имот с площ от 700 кв. метра, находящ се в землището на с. Писменово, община Приморско, местността "Лозята", съставляващ имот с пл. № 0109 по плана на новообразуваните имоти на с. Писменово (бивш парцел ІІІ) в кв. 17 по неодобрения план на зоната за земеделско ползване на същото село; 2) поземлен имот с площ от 529 кв. метра, съставляващ имот с пл. № 0112, находящ се в землището на с. Писменово, местността "Лозята". Констатирал е, че със заповед № 198/30.03.2004 г. на кмета на община Приморско, е одобрен подробен устройствен план за застрояване на поземлени имоти 109 и 112. Впоследствие е променено предназначението на имотите, представляващи земеделска земя от пета категория, за изграждане на обект вилна сграда в землището на с. Писменово. Видно от скица № 36/15.03.2017 г. в имот № 109, образуван от бившите ПИ № 109 и ПИ № 112 е построена ваканционна къща, въведена в експлоатация с удостоверение № 26/25.06.2012 г., за която на 06.08.2012 г. жалбоподателят е подал в община Приморско декларация по чл. 14 ЗМДТ. В декларацията е отбелязано, че обектът представлява къща за селски туризъм с РЗП 182. 67 кв. м. с отчетна стойност 283 000 лв. При тази фактическа установеност съдът е преценил, че легитимирайки се като собственик на описаните в АУЗД имоти, жалбоподателят "Дъбова гора" ООД се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, вр. чл. 11 ЗМДТ. Въз основа на приложените по делото писмени доказателства (заповеди с № 731/7.07.2011 г., № 1034/30.10.2012 г., № 861/23.10.2013 г. на кмета на община Приморско за определяне на границите на районите и вида на предлаганите в тях услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината, както и честотата на сметоизвозване за 2012 г, 2013 г, и 2014 г.; заповед № 198/30.03.2004 г. на кмета на община Приморско за одобряване на подробен устройствен план за застрояване на процесните поземлени имоти; извадка от ситуационната схема; пътни листи; разрешение за ползване на регионално депо за твърди битови отпадъци; справка за количеството депонирани отпадъци от община Приморско и заплатените суми за отчисления и обезпечение), съдът е счел за доказано престирането на услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, за които в тежест на жалбоподателя са начислени суми за ТБО за 2012, 2013 и 2014 г. Кредитирайки като обосновано и компетентно изготвено заключението по проведената съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ), АС – Бургас е приел, че таксата е правомерно изчислена - върху отчетната стойност на сградата – 283 000 лв., която е по-висока от данъчната оценка. Съдът е констатирал, че дадените от ССчЕ размери на задълженията за услугите по чл. 62 ЗМДТ, общо и по компоненти, съответстват на определените с обжалвания акт, поради което приел, че АУЗД е законосъобразен и отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 62 ЗМДТ (в приложимата редакция на ДВ, бр. 153 от 1998 г.) за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В относимата за спора редакция на чл. 66 ЗМДТ е посочено, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1-4). Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ: 1. за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Преценката на съда за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи дължимост на процесните задължения за ТБО за 2012, 2103 и 2014 г. съответства на приложимия материален закон - адресатът на акта е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи размера на публичното задължение. По делото са представени достатъчно писмени доказателства, установяващи престираните услуги до процесните имоти, които първоинстанционният съд подробно е обсъдил и няма нужда да бъдат преповтаряни отново. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Поради това без значение е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер. По отношение на размера на установените с АУЗД задължения за ТБО, който основно се оспорва с касационната жалба: Процесният АУЗД е издаден при действието на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско, приета с Протокол № 49/17.03.2004 г. на Общински съвет - Приморско (Наредбата). Конкретният размер на процесните вземания са изчислени при регламентацията на чл. 19, т. 3 Наредбата, изменена с Решение № 3/29.01.2009 г., която предвижда, че за нежилищни имоти, собственост на юридически лица, намиращи се в населените места, извън гр. Приморско и гр. Китен таксата е 8, 5 промила, общо за всички дейности, върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Наред с това в чл. 19, т. 7 е предвидена по-ниска такса за семейни хотели, разположени на територията на община Приморско, която в размер на 2 промила, но след подаване на заявление от юридическото лице. По делото липсват доказателства за това, че през процесните периоди "Дъбова гора" ЕООД е предявило ползването на визираното в чл. 19, т. 7 от Наредбата данъчно облекчение. Жалбоподателят не твърди наличие на посочения в правната норма правопораждащ юридически факт - подадено заявление пред общинската администрация. Независимо от това, както е констатирала и ССчЕ, за 2012 г. и 2013 г. дължимата от дружеството ТБО е била определена в размер на 2 промила съгласно чл. 19, т. 7 от Наредбата. Освен това, доказателствата по делото безспорно сочат, че имотът, притежаван от "Дъбова гора" ООД представлява "къща за гости", съгласно издаденото му удостоверение за категоризация, а не "семеен хотел". Това обстоятелство органът е установил на по-късен етап, след извършена административна проверка, което обстоятелство е съобразено при изчисляване на ТБО, но само за 2014 г. За тази календарна година таксата е изчислена съобразно предвидения в чл. 19, т. 3 от Наредбата размер на промилите - 8. 5 промила върху отчетната стойност на имота, която е по-високата сума от тази на данъчната оценка. Това обяснява голямата, (незаконосъобразна според касатора) разлика в установените за 2012 г. и 2013 г. размери на публичните вземания, в сравнение с тези за 2014 г. На практика за 2012 и 2013 г. АУЗД е издаден въз основа на благоприятната за оспорващия хипотеза на закона, без да е имало основание за това. Т. к. фактически дължимото задължение е по-голямо от установеното с оспорения акт, с оглед забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК, АС - Бургас - не е могъл да измени акта във вреда на задълженото лице. Обстоятелството, че не са посочени отделните стойности на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, а е изчислена общата стойност на дължимата по периоди ТБО, не води до материална незаконосъобразност на АУЗД. Съдът, с оглед задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК, решава спора по същество. Доколкото в акта е посочена отчетната стойност на всеки един от процесните недвижими имоти и размерът на таксата в промили за всяка отделна услуга, които не се оспорват от дружеството, е въпрос на математически изчисления да се определи конкретният размер на таксата за всяка от дейностите по чл. 62 ЗМДТ. С тази цел е назначена и приета в първоинстанционното производство ССчЕ, заключението по която обосновано е кредитирано от съда, като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е потвърдило констатациите на административния орган и направените в АУЗД изчисления, поради което правилно е преценено в обжалваното решение, че същият е законосъобразен. Доводите на касатора за затруднено ползване на услугите по чл. 62 ЗМДТ, дължащо се на компрометираната пътна настилка към имотите и елементите на инфраструктурата, не обосновават различни правни изводи. Цитираните обстоятелства са взети предвид от общинската администрация при определяне на данъчната оценка на същите тези имоти, която е по-ниска от релевантната за размера на таксата отчетна стойност и е основа за определяне на следващите се ТБО. Всички оплаквания на жалбоподателя, поддържани и пред първоинстанционния съд, се опровергават от ангажираните от ответника писмени доказателства, от които се установява реално изпълнение на услугите по трите компонента съгласно чл. 62 ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Поради това, като е отхвърлил жалбата срещу АУЗД, съдът е приложил правилно материалния закон. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт, в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението на АС – Бургас следва да бъде оставено в сила. Ответникът, имащ право на разноски, не ги е претендирал, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение