Решение № 5586 от 30.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград (ОД на МВР - Благоевград), чрез юрк. И. Пенкова срещу решение 1629 от 11.10.2022 г., постановено по адм. д. 522/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград в частта му, с която ОД на МВР - Благоевград е осъдена да заплати на Е. Илиев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., претърпени от отменената с влязло в сила Решение 26/18.01.2022 г., постановено по НАХД 1711/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград Заповед за задържане на лице с УРИ 7852зз-369/13.11.2021г., издадена от А. Аргиров младши разузнавач (издирване) при 02 РУ - Благоевград на ОД на МВР Благоевград, изразяващи се в причинени: страх, стрес, безпокойство, психическо напрежение, унижение и безпомощност на ищеца, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 06.06.2022 г., до окончателното й заплащане, както и сумата от 63,33 лв. разноски определени от съда след извършена компенсация. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в атакуваната част като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно в атакуваната с жалбата част с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения, а при условията на евентуалност - моли да се намали размерът на присъденото обезщетение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград, не се представлява. Ответникът, Е. Илиев, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Ангелова, която оспорва касационната жалба на ОД на МВР - Благоевград, поддържа подадения писмен отговор, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в отговора и устно в хода по същество. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е оставил без разглеждане и е върнал като процесуално недопустима исковата молба на Е. Илиев против ОД на МВР - Благоевград с правно основание чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК в частта й, в която се претендира сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по НАХД 1711/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград, приключило с влязло в сила Решение 26/18.01.2022 г., с което е отменена Заповед за задържане на лице с УРИ 7852зз-369/13.11.2021 г., издадена от А. Аргиров младши разузнавач (издирване) при 02 РУ - Благоевград на ОД на МВР - Благоевград, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й заплащане и е прекратил производството по делото в тази му част; осъдил е ОД на МВР - Благоевград да заплати на Е. Илиев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., претърпени от отменената с влязло в сила Решение 26/18.01.2022 г., постановено по НАХД 1711/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград Заповед за задържане на лице с УРИ 7852зз-369/13.11.2021г., издадена от А. Аргиров младши разузнавач (издирване) при 02 РУ - Благоевград на ОД на МВР Благоевград, изразяващи се в причинени: страх, стрес, безпокойство, психическо напрежение, унижение и безпомощност на ищеца, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 06.06.2022 г., до окончателното й заплащане, както и сумата от 63,33 лв. разноски и е отхвърлил претенцията за присъждане на неимуществени вреди до пълния й предявен размер от 1 000 лв. като неоснователна. Съдебното решение в частта, с която е оставен без разглеждане искът за присъждане на имуществени вреди и производството по делото в тази част е прекратено, както и в отхвърлителния му диспозитив, е влязло в сила като необжалвано. Предмет на касационно обжалване е съдебното решение само в осъдителния му диспозитив. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Благоевград, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за така претендираните вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност по чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се както в незаконосъобразно ограничение на свободата му на движение за времето на задържане, така и в унижение, неудобство, безпокойство, страх, стрес, психическо напрежение и притеснение, злепоставяне на доброто му име като гражданин, в казуса не само пред обществото, но и пред близките му, доколкото задържането е извършено в домашна обстановка, от маскирани лица, в присъствие на съпругата, децата, сина и малолетните му внуци; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Административният съд е намерил за безспорно установено, че претърпените от Илиев неимуществени вреди са произтекли пряко и непосредствено от отменената като незаконосъобразна заповед. След подробно обсъждане на понятието справедлив размер при определяне обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) , както и изхождайки от обективните критерии за това характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е претърпяно увреждането, последици от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АС - Благоевград е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 500 лв. Присъдил е и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно - установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. Правилно съдът е заключил, че са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност административен акт заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Неправомерното задържане при установените по делото обстоятелства несъмнено има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице, още повече че при осъществяването му не са разяснени на ищеца основанията, на които се извършва. В този смисъл са налице и причинени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи негативни преживявания, изразяващи се в изпитани унижение, неудобство, безпокойство, страх, стрес, психическо напрежение и притеснение, като същите са в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лицето. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора за това, че остават недоказани както преживените от ищеца неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между тези негативни емоции и отменената заповед. Необосновани са твърденията на касатора за неправилност на правните изводи на съда поради базирането им единствено на показанията на разпитания свидетел К. Мавродиев, без да се отчете липсата на други писмени доказателства за психическото състояние на ищеца. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта установяването на твърдените негативни преживявания да се извършва именно чрез разпит на съответните свидетели, които да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение и да са били свидетели на емоционалното отражение на задържането върху начина му на живот. След обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната цялост първоинстанционният съд е достигнал до обосновани правни изводи относно наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдебното решение е правилно и по отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Същият следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Така определеният размер отговаря както на периода на търпенето на вредите, така и на техния интензитет. Присъденото обезщетение съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, пропорционален на негативните преживявания на увреденото лице. Правилно административният съд е заключил, че установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в определения от съда размер. Безспорно ищецът е претърпял негативни усещания както от задържането в дома му, извършено пред цялото му семейство, без да бъде информиран за основанията за осъществяването му, така и от неправомерното му задържане за период от около 24 часа в полицейското управление. Съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер от 500 лв., като правилно е съобразил периода на неправомерното задържане на ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоции, времетраенето и характерът им. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правило в атакуваната му част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от адв. С. Ангелова искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адв. С. Ангелова следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството по делото в размер на 400 лв. , съответстващо на минималния размер на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при наличието на представен по делото списък за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд