Решение № 12680 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10384/2015 г.

Решение № 12680 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10384/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. М. срещу решение № 4131/15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1939/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ). К. К. К. Милков обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върната преписката на Комисията за защита на личните данни със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, алтернативно е формулирано и искане да бъде постановено решение по същество, с което да бъде прието за извършено твърдяното от него нарушение и наложена имуществена санкция. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛ) оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора разноски. Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Р. Б. оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Окръжна прокуратура- В. Т. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 4131/15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1939/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на К. К. М. против Решение № 883/2014 г. от 21.01.2015 г. на КЗЛД и са присъдени разноски. Административният съд е обосновал извода си законосъобразност на атакуваното пред него решение на КЗЛ въз основа на събраните в административното производство доказателства, от които е приел за установено, че по отношение на решението на КЗЛД като административен акт не са налице основателни основания за неговото оспорване по смисъла на чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е неправилно. Основателно е възражението в касационната жалба, че при изясняване на спора от фактическа страна пред КЗЛД са пренебрегнати основни възражения, за които не са събирани доказателства и са формирани правни изводи без да са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Независимо от направените пред КЗЛД доказателствени искания относно относими към спора факти те не са събрани по надлежния процесуален ред. При събиране на доказателствата по делото не са допуснати процесуални нарушения, но АССГ се е съобразил и обсъдил само доказателствата, събрани в административната фаза на производството, но не и всички събрани по делото доказателства. Попоради неизясняване на всички факти от КЗЛД и необсъждане на доказателствата, приети в съдебното производство, са формирани правни изводи, чието съответствие с материалния закон не може да бъде проверено при неизяснената фактическа обстановка по спора. При установяване на фактическата обстановка по спора АССГ е изложил подробни и последователни съображения относно спазването на процедурата по образуване на производството пред КЗЛД, провеждане на заседанията и постановяване на обжалваното пред него решение като административен акт, но относно материалноправния спор се е ограничил до проверка относно спазването на материалния закон само въз основа на фактите, възприети от КЗЛД без да формира свои собствени фактически изводи относно всички относими към приложимите правни норми факти. АССГ не е обсъдил въобще приетите в съдебното производство доказателства и не е изложил никакви мотиви относно какво приема за установено въз основа на тях, респективно как фактите, за които са ангажирани се отнасят към приложението на материалния закон. Правилни и законосъобразни са изводите на АССГ относно действителността и допустимостта на решението на КЗЛД, но не и относно спазването на административнопроизводствените правила при разглеждане на жалбата на К. К. М.. Действително касационният жалбоподател в настоящото производство не може да се позовава на нарушение права пред първата инстанция на другите страни в производството, но АССГ е бил длъжен да извърши проверка относно правилността на конституирането на страните пред КЗЛД като гаранция за спазване на правата на всички участници в административното производство. АССГ е следвало да констатира, че в административната фаза са направени доказателствени искания, които са относими към спора и за тях не са събрани доказателства, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила и е довело до вземане на решение от КЗЛД при неизяснена фактическа обстановка. Пред КЗЛД е останал неизяснен въпроса доколко имената на физическото лице в конкретния случай са достатъчни за неговата индивидуализация. Не е изяснено неговото обществено положение независимо от направените доказателствени искания. Тези факти са останали неизяснени и от АССГ, който е игнорирал ангажираните за тях доказателства и въобще не ги е обсъдил в обжалваното решение. С оглед забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция не може да извърши пълна проверка на обжалваното съдебно решение, което е постановено при липса на мотиви относно възприетата от решаващият съд фактическа обстановка по спора, а и при неизясняването й пред КЗЛД. Изрично следва да бъде посочено и вътрешното противоречие в мотивите на съдебното решение относно възможността за идентификация на лицето (предпоследен абзац на л. 7 от съдебното решение), които също не е възможно да бъдат проверени при липса на формирани фактически установявания от първата инстанция относно обществения статус конкретно на К. К. М. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което оспореното решение на КЗЛД да бъде отменено и делото да бъде изпратено като преписка на КЗЛД за ново произнасяне при изясняване на всички относими към спора факти без нарушения на административнопроизводствените правила и при изясняване на спора от фактическа страна при участие на заинтересованите страни по правоотношението. Касационният жалбоподател претендира разноски в размер на 1615 лв., за които е представил списък, но за съдебното производство действително направените от него разноски с в размер на 815 лв., поради което и с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му бъдат присъдени от бюджета на КЗЛД. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно с оглед характера на спора и неговата фактическа и правна сложност, но не следва да бъдат присъждани и претендираните разноски в пълен размер, а само тези направени в съдебното производство, за които има представени доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,