Решение № 11111 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 17671 от 23.05.2025 г. по адм. д. 3648/2025 г. Административен съд София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Х. У. М., гражданин на Сирия, против решене 2089/28.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Х. У. М., гражданин на Сирия, чрез адв. К. Владимиров служебен защитник. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ), както и на разпоредбата чл. 9, ал. 1, т.3 от ЗУБ. Поддържа се, че молителят е получил призовка за мобилизация още през 2011 г. и не е изпълнил задълженията си по нея обстоятелство, което не е отчетено от решаващия съд. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу оспорения административен акт и преписката се върне на административния орган с указания за ново разглеждане на молбата на Х. У. М.. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът се явява лично и се представлява от адв. К. Владимиров. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител гл. юрк. Хичовкси, който оспорва основателността на жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 2089/28.02.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на Х. У. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалвания съдебен акт АССГ е отхвърлил жалбата против решението на председателя на ДАБ при Министерски съвет. Решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според АССГ, решението е издадено и в съответствие с материалния закон. Решаващият съд е приел, че по отношение на Х. У. М. не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Административен съд София град е приел от фактическа и правна страна, че не са налице предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо Х. У. М., визирани в нормата на чл. 9 ЗУБ. По отношение на предпоставките обуславящи предоставяне на хуманитарен статут на чуждият гражданин по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, административния съд е очертал материалноправните предпоставки на посочения правен институт и е направил извод, че от бежанската история на лицето и данните по делото, не се доказва наличието им в случая. Според решаващият съд няма основания да се приеме, че Х. У. М. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Административният съд е приел също така, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което е прието, че не били налице хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съдът се е позовал на актуална справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която подробно е описана в оспорения съдебен акт. Крайният извод на АССГ е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно уредбата на чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновани на доказателствата по делото са възприетите от съда изводи за липса на фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. У. М.. Правилно АССГ приема, че от доказателствата по делото не се установяват данни, а и липсват твърдения, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността на чужденеца към определена социална група. В конкретния случай Х. У. М. не е направил относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молителят изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Жалбоподателят Х. У. М. е роден на [дата]. в гр. Хаджин, обл. Дейр Алзор, Сирия, [етническа принадлежност], [вероизповедание], женен. Решаващият съд е акцентирал на бежанската му история, от която става ясно, че е напуснал Сирия в посока Република Турция с помощта на трафикант и с група. След транзитно преминаване през Република Турция е влязъл нелегално на територията на Република България на 18.09.2024 г. Един от братята ми и сестра му се намират в Германия. Съпругата му и петте му деца живеят в гр. гр. Хаджин. В обжалвания съдебен акт, липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., като съдът е анализирал бежанската история на Х. У. М. и предоставените данни от актуални справки за обществено-политическата обстановка в Сирия. Съгласно цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Именно в тази насока са и основните възражения, изложени в касационната жалба, които с оглед данните от бежанската история и актуалната информация относно Сирия, се преценяват от настоящия съдебен състав за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В тази връзка, правилно съдът е съобразил постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Чуждият гражданин не е заявил твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, съгласно предпоставките уредени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Административен съд София град в подробни мотиви и след задълбочен анализ, е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Логичен и обоснован е правният му извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган, основавайки се на представените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ МС, както и на представената пред първоинстанционния съд справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция Междунардна дейност при ДАБ-МС, относно актуалната обстановка в Сирия, вкл. и от ангажираните справки в административното производство относно реалната ситуация в страната на произход на лицето. Твърдението в касационната жалба за мобилизация на Х. У. М. още през 2011 г., която не е осъществена, не е доказано от лицето, а наред с това е и неотносимо към предмета на правния спор и наличието хипотезите по чл. 8 и 9 от ЗУБ, тъй като се отнасят за значителен период преди напускането на Сирия от лицето (09.2024 г.). Наред с това, настоящият съдебен състав счита, че от представената в настоящото производство справка МД-02-528/31.10.2025 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, се установява, че след падането на режима на Башар Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализира и според бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26.09.2025 г., към 25.09.2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. Между 17-23 септември 2025 г. Демографския профил на завърналите се лица показва балансирано разпределение по пол, с много деца и възрастни в трудоспособна възраст и малък дял възрастни хора. Най-сетне, видно от справка МД-02-572/27.10.2025 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, преходната администрация в Сиря премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуация на национално извънредно положение. В началото на юни 2025 г. сирийски военни представители заявяват, че Министерството на отбраната е набрало 100 000 от планираните 200 000 доброволци, които да се присъединят към новата сирийска армия. Според съобщенията, новата армия се състои главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам (HTS) и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит (източник EUAA European Union Agency for Assylum: Syria Coutry Focus, July 2025). Въз основа на изложеното, като е приел решение 793/22.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение