Решение № 321 от 30.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 260/2010 г.

Решение № 321 от 30.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 260/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на решение № 89 от 30.05.2008 г. постановено по ВЧНД № 81/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция при групиране на наказанията по влязлите в сила присъди не е спазила принципа за най-благоприятното съчетание, така, че осъдения да търпи най-малко по размер наказание. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не е взел становище по искането, а служебният му защитник моли да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение № 109 от 30.01.2008 г. постановено по ЧНД № 461/2007 г. Великотърновският окръжен съд по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК е групирал наказанията на осъдения И. Й. И., като му е определил за изтърпяване общо наказание от шестнадесет години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 2656/2004 г. и НОХ дело № 164/2004 г. С решение № 89 от 30.05.2008 г. постановено по ВЧНД № 81/2008 г. Великотърновския апелативен съд е отменил определението на първата инстанция и вместо него е постановил ново групиране на отразените в свидетелството за съдимост присъди, като е определил общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 179/95 г., НОХ дело № 536/96 г. и НОХ дело № 518/99 г.; общо наказание от шест месеца лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 1001/2001 г. и НОХ дело № 822/2002 год и шестнадесет години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 778/2003 г., НОХ дело № 2656/2004 г. и НОХ дело № 164/2003 г. Въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в интерес на осъдения и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. Великотърновският апелативен съд е бил сезиран с жалба на осъдения И. Й. И. против постановеното от първоинстанционния съд определение, с което са групирани само наказанията по последните две присъди, отразени в свидетелството му за съдимост и е отказано цялостно групиране на наказанията по останалите присъди, по съображения, че те вече са били групирани. Въззивният състав е възприел довода за допуснато нарушение на материалния закон и е обосновал извода си, че предходното групиране на част от влязлите в сила присъди, не е пречка да се извърши цялостно групиране, при което да бъдат обособени различни от предходните съвкупности, защото са налице изискванията на закона. С въззивното решение е отменил определението на първата инстанция и вместо него е постановил решение, с което е групирал наказанията по всички осем влязли в сила присъди, като е обособил три съвкупности. При постановяване на решението въззивният състав не е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 3 НПК, като при усложнената форма на множество престъпления не е изследвал в цялост данните за осъжданията относно, времето на извършване на деянията, влизането на присъдите в сила и размерите на наложените наказания през призмата на изискването да обособи съвкупностите така, че осъденият да търпи общо най-малко по размер наказание, в какъвто смисъл са задължителните указания дадени от ВС в пост. № 4/65 г. казаното в т. 9 от същото принципно положение, че когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, общо наказание за съвкупността следва да бъде наложено само по присъдите, за които са налице условия за това и то в най- благоприятното за осъдения съчетание, с оглед размера на общото наказание и наказанието, което следва да се изтърпи отделно, не е загубило своето значение. Затова съдът следва не само да определи съвкупностите, като включи в тях присъдите, деянията за които са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, но при наличието на различни варианти да ги обособи по такъв начин, че общото наказание да бъде най-малко. Великотърновския апелативен съд не е изпълнил това свое задължение, като в мотивите липсват съображения дали е обсъждана възможността за извършване на друго групиране, при което би се достигнал по благоприятен за осъдения ефект. Видно от данните по делото наказанията по осемте влязли в сила присъди могат да бъдат групирани и по друг начин, при което общия сбор на наказанията по размер ще бъде по- малък. Съществува възможност да бъдат обособени две съвкупности, като в първата бъдат включени НОХ дело № 179/05 г. и НОХ дело № 536/96 г. с общо наказание от една година и шест месеца, а във втората - НОХ дело № 518/99год, НОХ дело № 822/02 г. НОХ дело № 778/03 г. и НОХ дело № 164/03 г. с общо наказание от шестнадесет години и бъде постановено отделно изтърпяване на наказанието три месеца по НОХ дело № 2656/04 г., както и наказанието глоба по НОХ дело № 1001/01 г. При този вариант общото наказание лишаване от свобода, което ще се търпи е седемнадесет години и девет месеца, което е по-малко от групирането, извършено от въззивната инстанция. Липсата на мотиви не дава възможност да се провери начинът на формиране волята на съда, което във всички случаи е съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт, без да е необходимо изричното му релевиране от обжалвалата страна. То може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото. На това основание влязлото в сила решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да отстрани посочените по горе нарушения на материалния и процесуалния закон, като обсъди всички данни съдържащи се в свидетелството за съдимост, които имат значение при групирането на наказанията и при обособяване на съвкупностите приеме такъв вариант, при който размерът на наказанието, което ще се търпи да бъде най-малък. Въззивният състав следва да мотивира решението си, за да бъде проверена правилността на изводите му. Наличието на основание за отмяна на решението прави безпредметно обсъждането от настоящия състав на довода за допуснато нарушение по чл. 25, ал. 2 НК, така както е релевиран в искането за възобновяване. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере и обсъди и данните за всички периоди, през които осъденият се е намирал в затвора във връзка с отделните осъждания и те да бъдат зачетени като изтърпяни части, с оглед изискването по чл. 25, ал. 2 НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение