Решение № 8225 от 28.9.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Каприз-2004" ООД срещу решение 189 от 29.10.2021 г., постановено по адм. дело 259/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020 изх. 01-2600/4741/19.08.2021 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение обаче се основава на необоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Основателни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности за горепосочения програмен период, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020-а. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. (в приложимата редакция) биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4 от Наредба 4/24.02.2015 г., когато са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 15 от Наредбата. Съгласно чл.59, ал.2 т.4 от АПК актът следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. да бъде мотивиран. Чрез излагането на мотиви следва да може да бъде установено, от една страна, как е формирана волята на административния орган и въз основа на какво той е изградил преценката си, а от друга страна, да може да бъде извършена проверка относно съответствието на акта с материалния закон - дали сочените фактически основания действително са налице и дали те правилно са били подведени под съответната правна норма. Не на последно място, изложените мотиви следва да са ясни и разбираеми така щото лицето да може да организира своето право на защита. В случая това изискване не е спазено. Неправилно съдът е приел за установено, че не следва да се споделят доводите в жалбата за порочност на акта, касателно самостоятелно поет ангажимент с начало 2016 г., за който е било подадено самостоятелно Заявление за подпомагане с УИН 28/270516/80199 за Кампания 2016 г. и издадено нарочно Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. 02-280-2600/3216 от 15.12.2016 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Оспореният административен акт не съдържа конкретни и разбираеми мотиви по отношение на обстоятелството дали одобрението за участие се явява в продължение на одобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020г. с изх. 02-280-2600/3216 от 15.12.2016г. и доколко се отнася до поет биологичен ангажимент, подновен през 2016 кампания. При издаването на административния акт е следвало да бъде обсъдено и значението на обстоятелствата, изложени в Писмо изх. 70-279/13.02.2020 г. МЗХГ доколкото в заявление вх. 70-279/17.01.2020 г. до МЗХГ дружеството е посочило наличието на ангажимент с начало стопанската 2014-2015 г., за който е подадено Заявление за подпомагане с УИН 28/200515/73879 за Кампания 2015 г. и издадено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. 02-280-2600/185 от 24.2.2016 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", без да е изяснено наличието на следващите цитирани по-горе предприети действия и издадени административни актове. С оглед изложеното дотук съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при липса на конкретни мотиви, водеща до невъзможност да бъде установено как е формирано волеизявлението на административния орган и препятстващи възможността на засегнатото лице да организира адекватно защитата си, поради което актът се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Съгласно чл.173, ал.2 АПК след отмяната преписката да бъде върната на административния орган за издаване на нов акт, в който администривният орган да изложи конкретни, последователни и разбираеми мотиви, които да дават възможност да бъде осъществена проверката за съответствие с материалния закон . Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020 изх. 01-2600/4741/19.08.2021 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ Земеделие е издаден в противоречие с процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд-Ямбол е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде уважена, като оспореният акт се отмени. Делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган, който да се произнесе, след като на основание чл. 35 и чл. 36 АПК изясни фактите и обстоятелствата съобразно изложените по-горе мотиви. При този изход на спора искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото следва да бъде уважено в общ размер на 1 420 лв., съгласно представения списък на разноските. Воден от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,