Решение № 9667 от 4.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба, подадена от М. М. П. против Заповед ЗС-201/18.10.2017г. на министъра на отбраната на РБългария. Производството е второ по ред след като Решение 1452 от 16.02.2022 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм.дело 12994 от 2017 г. е отменено с Решение 7930 от 17.07.2023 г. на петчленен състав на същия съд по адм.дело 2484 от 2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С обжалваната заповед се изземва от М. М. П. апартамент [номер], находящ се в [адрес], район Искър , [жк],гр.София, със застроена площ от 112,20 кв. м., с принадлежащо мазе[номер] със застроена площ 5,15 кв.м., заедно с 1,378% идеални части. В заповедта е посочено, че имотът е частна държавна собственост и се държи без основание. Като фактически обстоятелства в заповедта са посочени следните: за имота има акт за частна държавна собственост от 2008 година и по силата на ПМС от 2010г. е предоставен в управление на Изпълнителна агенция Военни клубове и военно-почивно дело . През 1994г. М. М. П. в качеството му на военнослужещ е определен за купувач на апартамента и с него Министерство на отбраната сключва предварителен договор за покупко-продажба на апартамента, като през 1995г. е въведен във владение на жилището. С писма съответно от 2003 и 2008г. П. е поканен да организира реализиране на сделката със собственото му жилище в гр. Пловдив. Сделката за покупко-продажба на държавното жилище не е реализирана поради неизпълнение от страна на П. на условието да продаде собственото му жилище в гр. Пловдив. Констатирана е и липсата на данни за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради което е прието, че на осн. чл.87, ал.1 ЗЗД договорът се смята за развален. Констатирана е липса на издавани настанителни документи на М. П. заповед за настаняване и сключен договор за ведомственото жилище. Въз основа на тези обстоятелства е прието, че жилището се ползва без основание, както и че П. не попада в категорията правоимащи по смисъла на чл.226б от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария и чл.2, ал.2 от Наредба Н-22/16.07.2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Констатирано е, че до момента на заповедта, имотът не е освободен и не е предаден на сектор Жилища към отдел Жилиен фонд в дирекция Управление на собствеността и жилищен фонд при ИА Военни клубове и военно-почивно дело . Със заповедта е определен срок за доброволно изпълнение и е насрочена дата за принудително изземване по административен ред. В жалбата на П., подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед ЗС-201/18.10.2017г. на министъра на отбраната се твърди, че тя е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. Оплакванията наведени от жалбоподателя са свързани с липса на правно основание за издаване на процесната заповед и липса на предпоставките на чл.80а, ал.1 от Закона за държавната собственост, тъй като жилището се ползва на правно основание, годно да го направи собственик на имота. П. счита, че е владелец по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС, а когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, както е в процесния случай, владелецът има правата по чл.71 и чл. 72 от ЗС, като има право и да задържи имота. Жалбоподателят заявява, че е предявил иск пред гражданския съд срещу Министерството на отбраната с правно основание чл. 72 от ЗС с предмет заплащане на подобренията в процесния имот, с които се е увеличила неговата стойност. Ответникът министърът на отбраната оспорва жалбата по съображения изложени в писмена защита. Изразява становище, че процесната заповед е законосъобразна и че наведените възражения за упражнено право на задържане са доводи, касаещи облигационните отношения между страните, които са извън предмета на административното правосъдие.. Иска се отхвърляне на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима и подадена в срок. По основателността на жалбата, съдът приема следното: От фактическа страна, съдът установи, че с обжалваната Заповед ЗС-201/18.10.2017г. на министъра на отбраната се изземва от М. М. П. апартамент [номер], находящ се в [адрес], район Искър , [жк],гр.София, със застроена площ от 112,20 кв. м., с принадлежащо мазе[номер] със застроена площ 5,15 кв.м., заедно с 1,378% идеални части. В заповедта е посочено, че имотът е частна държавна собственост и се държи без основание. Като мотиви за издаването на заповедта в административния акт е посочено, че за имота има акт за частна държавна собственост 06685/16.07.2008година и по силата на ПМС 54 от 01.04.2010г. е предоставен в управление на Изпълнителна агенция Военни клубове и военно-почивно дело . За имотът е имало сключен предварителен договор за покупко-продажба с жалбоподателя П., но поради неизпълнено от негова страна договорно задължение, договорът е развален на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД. Административният орган е установил, че П. няма сключен договор за наем и настанителни документи и жалбоподателят не попада в категориите правоимащ по смисъла на чл. 226б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл.2, ал.2 от Наредба Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. По съществото основанията за издаване на процесната заповед са, че лицето държи имота без законово основание, поради което е разпоредено изземването му по реда на чл.80а от ЗДС. Установява се, че с протокол за избор на жилище от 21.06.1994г. М. М. П. в качеството му на военнослужещ е определен за купувач на процесния апартамента. На същата дата Министерство на отбраната сключва с жалбоподателя предварителен договор за покупко-продажба на апартамента, като на 07.07.1995г. е въведен във владение на жилището във връзка със сключения предварителен договор. Жалбоподателят е заплатил посочената в договора цена. Прехвърлителната сделка е под условие, че купувачът П. продаде собственото си жилище, находящо се в гр. Пловдив на картотекиран военнослужещ по базисна пазарна цена. Съобразно данните по делото ищецът на 20.08.2001 г. е поискал съдействие от ответната страна за изпълнение на това свое задължение, като Министерството на отбраната е оказало съдействие изготвена е оценка на жилището в гр. Пловдив, съобразно методиката за определяне на продажни цени за имот ВЖФ в общ размер на 11 032,69 лева. С уведомително писмо от 02.08.2002 г. М. П. е изразил несъгласието си с начина на определяне на цената на жилището в гр. Пловдив, като излага твърдения, че продажната цена е занижена 3,5 пъти . Министерството е отговорило, че оценката е извършена като са спазени всички законови изисквания. С писмо от 16.08.2002 г. Изпълнителна агенция Управление на частната държавна собственост на МО е уведомила П., че за жилището в гр. Пловдив е определен купувач. С писмо с изх. 62-00-794/19.02.2003 г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Управление на частната собственост на МО , П. е уведомен, че в едномесечен срок следва да осъществи сделка за собствения си апартамент в гр. Пловдив. С писмо с изх.62-00-2487 от 06.06.2003 г. след установяване на обстоятелството, че продажбата на жилището не е осъществена, Министерството на отбраната е поискало от М. П. да посочи банкова сметка, по която да бъдат възстановени платените от него суми във връзка със закупуването на жилището в гр. София. С писмо с изх. 62-00-371 от 28.01.2008 г. от ИА Държавна собственост на МО до П. е указано, че причината да не бъде окончателно осъществена сделката е, че той не е изпълнил задължението си по т.5 от предварителния договор от 1994 г., като следва в 15 дневен срок от датата на получаването на настоящото писмо да представи копие на предварителен договор за продажба на жилището в гр. Пловдив или да върне на МО жилището в гр. София срещу заплащане от страна на МО платената от П. сума. Това писмо е получено на дата 09.02.2008 г. съгласно копие от пощенска разписка. По делото е приложено становище на Правно-нормативна дейност към изпълнителната агенция, според което последната покана до М. П. датира от 19.02.2003 г. и това следва да се счита като предупреждение за разваляне на предварителния договор по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В същото становище е констатирано, че следва да се предприемат действия по чл. 80а от Закона за държавната собственост с оглед възстановяване на владението на Министерството на отбраната. Сделката за покупко-продажба на държавното жилище не е реализирана поради неизпълнение от страна на П. на условието в чл. 5 от предварителния договор да продаде собственото му жилище в гр. Пловдив. Със заповед ЗС-5 от 08.-01.2009 г. на министъра на отбраната е заповядано изземване на основание чл.80а ЗДС на недвижим имот частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд, находящ се в гр. София, [жк], [адрес]. Тази заповед е обжалвана от П., но жалбата му е отхвърлена на две съдебни инстанции. Заповедта не е изпълнена от административния орган. С акт за частна държавна собственост от 27.02.2008 г. процесният имот е актуван като държавен на основание чл.68, ал.1 от ЗС във вр. с чл.103 и 104 ППЗДС. На 18.10.2017 г. е издадена процесната Заповед ЗС-201 на министъра на отбраната на основание, че недвижимият имот се задържа без основание от М. П., като му е даден срок за доброволно освобождаване на имота и е насрочено принудително изземване по административен ред при неизпълнение. Копие от заповедта е залепена на вратата на имота на 25.10.2017 г. Видно от протокол 23.10.2017 г. с жалбоподателя П. е осъществен разговор по телефона, като същият е заявил, че не е запознат със съдържанието на заповедта, но ще обжалва всяка издадена заповед относно освобождаването на ползвания от него имот. . В писмената защита на жалбоподателят П., процесуалния представител заявява, че заповедта е връчена на 26.10.2017 г. С Определение от 16.11.2017 по адм.дело 12994 от 2017 г. по описа на Върховен административен съд е спряно предварителното изпълнение на Заповед ЗС-201/18.10.2017 г. От събраните по делото данни се установява, че имотът в гр. Пловдив е продаден на 28.06.2019 г. По фактите страните не спорят, като спорът се състои в това законосъобразно ли е издадена Заповед ЗС-201/18.10.2017г. на министъра на отбраната. Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи: На основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основание по чл.146 от АПК. Обжалваната заповед за изземване на въпросното жилище е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, тези обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция намира, че при издаването на заповедта са спазени изискванията на материалния и процесуалния закон, като е спазена и отчетена целта на закона. Административният орган е установил действителните фактите от значение за процесния случая в пълнота съгласно чл.7 от АПК, като е извършил и преценка на всички факти и доводи. Събрал е всички необходими доказателства. Правилен е изводът на административния орган, че процесния имот се държи без правно основание, доколко жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че сключеният през 1994 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е развален поради договорно неизпълнение от страна на П. на условието по т. 5 от посочения договор. Настоящата инстанция споделя становището на процесуални представител на ответната страна, че въпросът дали жалбоподателят има или не правата по чл.71 и чл.72 от ЗС не е предмет на настоящото съдебно производство и отговор на тези въпроси ще даде гражданският съд с постановяването на окончателен съдебен акт по спора между страните. Административният орган многократно е отправял покани до П. да изпълни доброволно задължението си по предварителния договор, като е заявявал и готовност да възстанови платените от жалбоподателя суми. Настоящата инстанция намира, че от страна на административният орган е проявено търпение за достатъчно дълго време и са давани многократно възможности за финализиране на сделката по продажба на процесния имот в гр. София. П. е продал имотът си в гр. Пловдив чак през 2019 г., дълго след като предварителният договор от 1994 г. вече е станал невалиден. Не се установява между страните да има валидно наемно правоотношение с предмет процесния имот. Действително не са налични и настанителни документи. Съгласно чл. 226б от ЗОВСРБ Министерството на отбраната създава жилищен фонд за задоволяване жилищните нужди на военнослужещите, състоящ се от изградени със собствени средства, наети или придобити служебни жилища, ателиета и гаражи.