Решение № 15110 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2012 г.

Решение № 15110 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на кмета на община Хасково и на Сабахетин Мюмюн Сабри, действащ чрез адв. Стоянова, надлежно упълномощена, против решение № 78/23.04.12 г. по адм. д. № 820/11 г. по описа на Административен съд- Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Хамди Сабри Хасан и Метин Хюсни Хамди в писмени бележки, изготвени от адв. Попов, поддържат становище за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното с тях решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени от надлежно легитимирани страни /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: Оспорена в първоинстанционното производство по жалбата на ответниците по касация Хасан и Хамди е Заповед № 1564/11.11.11 г. на кмета на община Хасково, с която на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, § 8 ПРЗУТ и чл. 113, ал. 1 и 2 вр. с чл. 36, ал. 1 ЗУТ е одобрен ПУП- изменение на плана за регулация на УПИ IХ /ПИ с идентификатор 77195.739.468/ и РУП за УПИ VIII /ПИ 77195.739.149/, УПИ IХ /ПИ 77195.739.468 и УПИ Х/ПИ 77195.739.151/, кв. 115 по плана на гр. Хасково. С спореното решение, в обжалвана му част, Административен съд- Хасково е уважил оспорването срещу заповедта в частта относно одобрения работен устройствен план и я е отменил в тази част като издадена в нарушение на материалния закон. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. В мотивите си съдът е обсъдил доказателствата по делото, вкл. писменото заключение на назначената съдебно техническа експертиза, в съвкупност с доводите на страните и като е отчел, че това заключение, приобщено към материалите по делото по реда на чл. 195-203 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК, не е оспорено от страните и с оглед характера на повдигнатия с жалбата спор, е основал правните си изводи за констатациите в него. Изводите относно допуснати при разработката множество нарушения на императивни норми на устройствения закон, довели до нарушения по чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ са обосновани и законосъобразни. Във връзка с всяко от нарушенията са изложени обосновани и точни съображения, които изцяло се възприемат от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение следва да се акцентира на установяването, че в УПИ IХ /ПИ с идентификатор 77195.739.468/ е налице строеж, чието изпълнение е спряно с надлежна заповед на компетентния административен орган и по отношение на който има висящо по заявление на касатора Сабри производство по узаконяване, от което следва, че процесната разработка е одобрена в нарушение императивната разпоредба на чл. 134, ал. 4, т. 4 ЗУТ, съгласно който влязъл в сила подробен устройствен план не може да се изменя с цел узаконяване на незаконно изградени строежи. Изложеното определя касационните жалби неоснователни. Безспорно установеното нарушение на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ определя липсата на необходимост конкретните касационни доводи да бъдат подробно обсъдени, тъй като и в двете касационни жалби това безспорно установяване е неглижирано. Следва решението като правилно да бъде оставено в сила, при което на ответниците по касационната жалба Хасан и Хамди се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв, своевременно заявени и доказани до размера от 100 лв. /л. 33/, платими по равно от касационните жалбоподатели. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на II-ро отделение