Решение № 2296 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2011 г.

Решение № 2296 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, обжалва решение № 556 от 10.03.2011 г. по адм. дело № 3484/2010 г. на АС - Варна в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 900794/30.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 657/01.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която на Джихан Алиев Салиев, действащ и като ЕТ с фирма "Диго - Джихан Салиев", по реда на чл. 122 от ДОПК са му установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. в размера над 20 664,72 лв. и за лихви в размера над 5809,99 лв.; за 2008 г. в размера над 6083,46 лв. и за лихви в размера над 792,90 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване изцяло на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ЕТ "Диго - Джихан Салиев", чрез адв. Коцева, обжалва решението на Варненския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 900794/30.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 657/01.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. С обжалваното решение АС-Варна е отменил РА № 900794/30.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 657/01.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която на Джихан Алиев Салиев, действащ и като ЕТ с фирма "Диго - Джихан Салиев", по реда на чл. 122 от ДОПК са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. в размера над 20 664,72 лв. и за лихви в размера над 5 809,99 лв.; за 2008 г. в размера над 6 083,46 лв. и за лихви в размера над 792,90 лв. Съдът е приел, че и двете основания за извършване на облагане по особения ред, а именно по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК са безспорно доказани от органа по приходите, като не е спорно, че ревизираното лице е регистрирано като едноличен търговец считано от 1995 г. и от този момент не е подавало ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ и чл. 50 от ЗДДФЛ. Съдът е анализирал подробно баланса на паричните средства за всяка една от годините, въз основа на събраните писмени доказателства - договори за продажба на МПС, нотариални актове, документи за извършени банкови разплащания, документално установените разходи по лизингови вноски и декларираните от лицето разходи за издръжка и пътувания, както и получените суми от дарения и заеми. За ревизираната 2007 г. съдът е констатирал, че при определяне на положителната страна на баланса, органите по приходите неправилно са включили два пъти дохода от договора за продажба на МПС Фолксваген Голф 4 ТХ 4889 СХ по договор от 21.06.2007 г. (ст. 251) - 300 лв., като в същото време е пропуснат договора за продажба на товарен автомобил Пежо Боксер от 07.08.2007 г. (стр. 266) - э за жалбоподателя 400 лв. от общо получена сума от 800,00 лв. С оглед на което съдът е посочил, че за 2007 г. превишението на разходите над приходите е в размер на 88 953,02 лв., а не както е установено от ревизиращите 89 053,02 лв., а дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е 20664,72 лв. и лихви 5809,99 лв. /вместо изчисления от ревизиращите данък в размер на 20 688,72 лв. и лихви до датата на акта в размер на 5816,79 лв./. Относно получената от жалбоподателя сума от Радослав Ангелов Радев по договор за заем от 28.12.2008 г. в размер на 15 000 лв., съдът е приел за неправилен изводът на ревизиращите, че заемодателят не е разполагал с тази сума. Съдът е установил от приложения към ГДД отчет за приходите и разходите за 2008 г. (стр. 178), в раздел I "Приходи от оперативна дейност", че общо нетните приходи са в размер на 42 000 лв., от които 35 000 лв. нетни приходи от продажба на продукция. След като са посочени нетни приходи (т. е. след приспадане на всички разходи), неправилно според съда органите по приходите са приели, че не е съобразено обстоятелството, че заемодателят е имал разходи като земеделски производител. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че не са представени доказателства за съхранение на средствата преди предоставяне на заема, тъй като заемът е предоставен в края на календарната година, за която е деклариран дохода като земеделски производител. Ирелевантно според съда е и обстоятелството, че не са представени доказателства за връщане на заема, тъй като към датата на съставяне на доклада и акта, срокът за окончателното връщане на сумата - 15.12.2011 г., т. е. не е изтекъл. Съдът е приел, че при определяне на баланса на разполагаемите парични средства на жалбоподателя, следва да се съобрази в приходната част предоставената от Р. Радев сума по договора за заем от 28.12.2008 г. - от 15000 лв. или 7500 лв. / тъй като е в СИО/. Предоставянето на заема е изрично потвърдено от заемодателя, заемополучателят е подписал разписка, с която е признал, че на 15.12.2008 г. е получил сумата по договора, съответно задължил се е да я върне, освен това заемът е деклариран от жалбоподателя както в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, така и още при извършване на проверката на имущественото му състояние през 2009 г. По отношение на 2008 г., при съобразяване на заема предоставен от Р. Радев, съдът е приел, че превишението на разходите над приходите е в размер на 60 834,59 лв., а не както е установено от ревизиращите 68 334,59 лв., като дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е 6083,46 лв. и лихви 792.90 лв., вместо изчислените в РА данък - 6833,46 лв. и лихви до датата на акта в размер на 890,65 лв. С оглед изложеното по-горе, АС-Варна е отменил РА в частта относно установените задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размера над 20 664,72 лв. и за лихви в размера над 5809,99 лв.; за 2008 г. в размера над 6083,46 лв. и за лихви в размера над 792,90 лв. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ като неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят не е оспорил констатираните покупки, продажби на движимо имущество и недвижими имоти, както и установените разходи за издръжка, пътуване, данъци и лизингови вноски, но е поддържал, че при определяне на разполагаемите парични средства, неправилно не са съобразени представените от него доказателства за получени дарения и заеми, поради което и установеното превишение на разходите е необосновано. За да обоснове произхода на средствата за извършване на разходите през ревизирания период, жалбоподателят е посочил, че е получил суми по дарение от 30.12.2006 г. и 05.08.2008 г. за сумата съответно от 15 000 лв. и 10 000 лв. сключени с Юзел Салиев /брат на жалбоподателя/; договор за дарение от 15.10.2005 г. за сумата от 25 000 лв. с Али Салиев /баща на жалбоподателя/ и дарение от 27.08.2006 г. за сумата от 120 000 лв. сключен с Атче Ф. Мехмедова /майка на жалбоподателя/. Съдът подробно е обсъдил приложените по делото договори за дарение, както и възможността на всеки един от дарителите да предостави на жалбоподателя горепосочените суми. Съдът е приел, че с оглед представените по делото доказателства не може да бъде обоснован извод, че дарителите са притежавали дарените суми, към датата на сключване на договорите. Наред с това не са представени доказателства за реалното предаване на дарените суми, тъй като договорите сами по себе си не са достатъчни да се приеме, че сумите са получени. Настоящият касационен състав намира за неоснователна касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. Възраженията са свързани с признатата от съда сума в размер на 15 000 лв. получена от ДЗЛ по договор за заем от 28.12.2008 г., сключен с Радослав Ангелов Радев. Правилно АС е приел, че за доказване на реалното предаване на заема, от решаващо значение е да се установи дали заемодателят е имал възможност да предостави заема, т. е. разполагал ли е с парични средства, като в случая това обстоятелство е установено въз основа на представената ГДД за 2008 г. на заемодателя. Предоставянето на заема е изрично потвърдено от заемодателя, заемополучателят е подписал разписка, с която е признал, че на 15.12.2008 г. е получил сумата по договора. Заемът е деклариран от жалбоподателя както в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, така и още при извършване на проверката на имущественото му състояние през 2009 г. По отношение касационната жалба на ЕТ "Диго - Джихан Салиев": Същата е неоснователна. В нея се поддържа, че АС - Варна неправилно е приел, че е налице превишение на разходите над приходите за процесните години като не е признал получените суми от дарения предоставени от родителите му, брат му - Юзел Али и съпругата му Фирдекс Агюл. Съдът е направил законосъобразни изводи, че органът по приходите не е допуснал нарушение като е извършил ревизията по особения ред по чл. 122 ДОПК. В тази връзка правилно е анализирал фактите по делото, които обосновават наличието на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, както и че констатациите на ревизионния акт се ползват с презумптивна доказателствена сила, която не е опровергана от жалбоподателя, с оглед задължението му, вменено от чл. 124, ал. 2 ДОПК. Законосъобразни са изводите на съда относно твърденията за дарени средства. Съдът правилно е обсъдил и възприел правната природа на договора за дарение съгласно чл. 225 ЗЗД, както и обосновано е преценил доказателствената сила на представените договори. В случая, в хода на ревизията са представени писмени договори за дарение, които не са с нотариална заверка на подписите, поради което за да се приеме, че дарението е осъществено, от значение е да се установи реалното предаване на сумите. Доказателства в тази насока не са представени. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК