Решение № 14366 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2016 г.
ВАСV отделение27.11.2017 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1459 от 02.03.2016 г., постановено по адм. дело № 158/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. ОСЪЖДА Х.-Д. В. Ш. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР сумат 100 (сто) лева разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14366 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х.-Д. В. Ш., подадена срещу решение № 1459 от 02.03.2016 г., постановено по адм. дело № 158/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане на лице с рег. № 225зз3193/19.12.2015 г., издадена от Т. К. П. - старши полицай в 01 РУ СДВР - МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление за срок не по-дълъг от 24 часа. Касае се за принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети провеждането на евентуално наказателно преследване. Неоснователно е оплакването, че процесната заповед за задържане на жалбоподателя не е издадена в установената от закона форма и е немотивирана. Такова възражение се съдържа и в първоначалната жалба до АССГ, като е обсъдено в оспореното решение. В заповедта, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като фактическо основание е посочено "съмнение за притежание на наркотично вещество". Видно е от докладната записка на органа, издал акта, че това съмнение е възникнало в полицейския патрул, след по време на нощния обход видял група младежи, събрани в кръг, които се притеснили, сбутали се и от някой от тях в краката им паднала саморъчно свита цигара с растителна маса. Същите отказали да дадат обяснение и това наложило отвеждането им в полицейското управление за установяване на съдържанието на цигарата и нейния притежател, тъй като държането на наркотично вещество марихуана е забранено от закона и съставлява престъпление по смисъла на НК. Н. Ш. са били разяснени мотивите за задържането му, поради което правото му на защита не е нарушено. Следователно като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касаторът следва да се осъди да заплати на СДВР сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,