Решение № 9190 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5475/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 10411/16.03.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 11132/2025 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221421005171-091-001/21.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя упреци към познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, включително заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи. Отрича убеждаващото въздействие на частните свидетелстващи документи за установяване на доставките, за които с РА е отречено правото на признаване на данъчен кредит. Настоява доказването на доставките да е разколебано от непредставянето от ревизираното лице на поискани от него частни документи, както и от доказателствените факти на момента на учредяване на дружествата доставчици, размера на техния дружествен капитал, пропускът им да публикуват годишни финансови отчети и да подадат годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО, отсъствието на кадрова и техническа обезпеченост у доставчиците. Търси признаци на относителна симулация на сделките с доставчиците. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация „Евро лифт 2000“ ЕООД, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховната касационно прокуратура е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Обжалваното решение е постановено в ново първоинстанционно производство – след като с решение № 10253/22.10.2025 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11387/2024 г. е отменено решение № 17015 от 17.09.2024 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 11747/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на „Евро лифт 2000“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 149 843.30 лева с лихви за забава 58 659.96 лева. Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ревизираното лице /РЛ/ резултати по ЗДДС в отделни данъчни периоди от 01.12.2015 г. до 31.12.2018 г., от 01.02.2019 г. до 31.08.2019 г., м.10.2019 г. ,от м.02.2020 г. до 31.01.2021г. и от м.03.2021 г. до м.07.2021 г. Основание за корекцията е отказът им да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на ДЗЛ, упражнено в тези периоди. Отреченото данъчно предимство е в общ размер 149 843.80 лева по фактури, издадени от „Мд Кан Еуропе“ ЕООД, „Соник МП“ ЕООД, „Над-Нет Сейлс“ ЕООД, „Силвестър Строй“ ЕООД, „Агар Консултанси“ ЕООД, „ММК Строй“ ЕООД, „Стан Строй 93“ ЕООД, „Йонито Трейд“ ЕООД, „Ник Трейд 2017“ ЕООД, „Астрал 94“ ЕООД, „СКС 17“ ЕООД, „Нимекс БГ“ ЕООД, „Клуб Билд“ ЕООД, „Шайн 8888“ ЕООД, „Анита Сервиз 3“ ЕООД, „Ин Трейд 76“ ЕООД, „Сиджи-7“ ЕООД, „Лукстрейд“ ЕООД, „Кофи Брейк“ ЕООД, „Хай Куалити Сървисис“ ЕООД, „Лейди Суит“ ЕООД, „Симдес“ ЕООД, „Мевикар“ ЕООД, „Строй Комерс 25“ ЕООД, „Аякс Трейд“ ЕООД, „МИМ Трейд 83“ ЕООД и „Строй Инженеринг 2016“ ЕООД с предмет на доставките различни видове материали - кабели, кабелни връзки, остриета, режещи дискове, GSM комуникатор, електроди, контактор, бургии, термошлаух, метален шнаух, тинол, опаковки кутии, краен изключвател и др. Според органите по приходите фактурираните доставки на стоки не са извършени. Позовавали са се на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 60 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменен РА. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност, с дължимото съдържание и в съответствие с административнопроизводствените правила. Различни от тези на администрацията са установяванията на съда и изводите му по прилагане на материалния закон. По установяванията на първостепенния съд жалбоподатеят е заприходил като материални запаси материали от вида, съответсттващ на стоките по фактурите на 27-те доставчици и не е купувал от други доставчици стоки като описаните в приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи; предметът на доставките не предполага технически и кадрови ресурс; получените стоки по фактурите са свързани с дейността на получателя и без тях тя не може да се осъществи. Съдът е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя доказването на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отказал е да възприеме доводите на органите по приходите, на които е основан отказът им да признаят съществуването на ползваното от ДЗЛ данъчно предимство и обвързаното с това установяване на допълнителни публични задължения. Според първостепенния съд пропускът на доставчиците да представят поискани от тях документи и невъзможността да бъдат открити на адреса за кореспондеция не е основание да се откаже правото на приспадане. Същевременно органите по приходите не установили сделките да са привидни или да са част от изкуствена правна конструкция. Решаващият правен извод на административния съд е за неправомерен отказ на администрацията да зачете упражненото от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит и за незаканосъобразност на РА. Оспореният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи от мотивите на решението и препраща към тях /вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съответства на процесуалния закон и на логическите правила познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, представени от жалбоподателя за установяване на действителността на доставките. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт – този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя данъчно право. Доставката на стоки или услуги е данъчно събитие (вж. чл. 25, ал. 1 ЗДДС). С възникването на данъчното събитие настъпва изискуемостта на данъка и задължението на ДЗЛ да го начисли – чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС. Спорът за възникването на данъчното събитие в общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС е фактически (съобр. чл. 153 ГПК във в. с § 2 от ДР на ДОПК), а не материалноправен. Познавателната дейност на съда включва всички събрани допустими и относими доказателствени източници, което дължимо според правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК. Правилно инстанцията по същество е ценила заключенията на ССЕ и СТЕ. Като ответник в първоинстанционното производство, касторът е пропуснал чрез доказателствено искане по чл. 156, ал. 4 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК да повлияе върху процесуалната дейност на съда по допускане на доказателства, като въздейства върху предмета и задачата на експертизата и посочи материалите на които да се основе заключението. Чрез източниците на специални знания съдът е извършил проверка на факти от предмета на доказване, включително на индициите в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя – начина на осчетоводяване на стоките по фактурите, отсъствието на други доставки с такъв предмет в ревизирания период, връзката на полученото по фактурите с дейността на ДЗЛ и нейната невъзможност без тях. Не съществува ограничение за доказателствената стойност на заключенията на съдебните експертизи заради техните предмет и задачи. Убеждаващото им въздействие се определя чрез съпоставка с другите доказателствени средства по делото (вж. чл. 202 ГПК). Касационният жалбоподател не твърди информационни противоречия на заключенията с други доказателства. Обратно – утвърждава, че те са основани на тях. Отсъствието на подписи върху част от протоколите към фактурите не ги дисквалифицира като доказателствено средство, а засяга убеждаващото им въздействие. Извършването на последващи доставки, чието изпълнение е обусловено от получаването на предходната, е индиция за осъществяването на предходната. Доказателствен факт за възникването на данъчното събитие е плащането от получателя по фактурите заради генетичната и функционална връзка на насрещните престации по двустранните договори. Неоснователно от органите по приходите са направени изводи във вреда на РЛ от неустановената кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Търсенето на съответния ресурс у доставика е за целите на насрещното доказване. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението / не се отрича, че услугите са извършени; резултатът им е установен от заключението на съдебната експертиза и не е заявена дължимост на данъка по доставките на РЛ само на основание чл. 85 ЗДДС като издател на данъчния документ/ изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Изпълнението на доставките не от персонала на издателя на фактурите, а от персонала на друг стопански субект може да означава прикриване с измамна цел на действителния доставчик, но и просто ползване на друг подизпълнител /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-324-11/. От публичноправните задължения на доставчика, представляващи елементи на динамичния фактически състав по начисляването на данъка, значение за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит у получателя има само издаването на данъчния документ (вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС). Неизпълнението на други задължения на доставчика и да засяга фиска е ирелевантно за данъчното предимство на получателя по доставката. С арг. от чл. 37, ал.4 във вр. с ал. 3 и чл. 9, ал. 1 ДОПК пропускът на участник в процеса, който не е страна, да представи поискани от орган по приходите доказателства не е предпоставка за презумпцията, че те не съществуват. Липсата на активност на доставчиците в извънсъдебната фаза на производството да представят поискани доказателства не засяга процесуалното положение на РЛ и убедителността на провежданото от него доказване. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Не съществуват установените с РА публична задължения в привръзка с отреченото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на 27-те доставчици. Отмяната на РА е в съответствие с материалния закон. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение