Решение № 12259 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2018 г.

Решение № 12259 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от К. Узунов от [населено място], общ. [община] срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., (обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г.), издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2017 г., отразяване на резултатите от теренни проверки на технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Заповедта се обжалва в частта й, с която заявените от жалбоподателя за подпомагане парцели са определени като площи извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", както следва: 1. в землището на [населено място] дол, общ. [община] - парцел с идентификатор 10851-45-2-5 със заявена площ от 21.36 ха, от които определени като недопустими 13, 38 ха; 2. в землището на [населено място], общ. [община]- парцел с идентификатор 37491-55-1-1 със заявена площ от 12.22 ха, от които определени като недопустими 1.63 ха; 3. също и в землището на [населено място], общ. [община] - парцели с идентификатор 67009-256-3-1; 67009-256-4-1 и 67009-256-5-2 /попадащи в един и същи физически блок - ...9-256/ със заявени за подпомагане, съответно следните площи – 2.74 ха; 1, 5 ха и 4, 99 ха, от които определени за недопустими 100 % от заявената площ. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Прави се искане за отмяна на заповедта в оспорената част и признаване като допустима за подпомагане площта на приетите за недопустими площи. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите чрез процесуален представител, в съдебно заседание и с писмени бележки, изразява становище за неоснователност на оспорването. Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е от заинтересовано лице, чието възражение срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. не е уважено. От фактическа страна по делото е установено следното: Жалбоподателят К. Узунов е регистриран като земеделски стопанин с УРН683652, като за 2017 г. е заявил за подпомагане 9 парцела. Със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. В раздел IV от нея е дал възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 05.01.2018 г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. К. Узунов е подал възражение от 21.12.2018 г. против одобрения проект на специализирания слой с описани 5 парцела. Със обжалваната заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. След извършена справка К. Узунов е установил, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е било уважено. Оспорващият е подал жалбата си срещу заповедта на министър на земеделието, храните и горите, в частта й за описаните по-горе 5 парцела. От директора на дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в министерството на земеделието, храните и горите е предоставено писмо с изх. № 11-183 от 26.04.2018 г., в което се посочва, че за кампания 2017 г. бенефициентът е заявил за подпомагане 9 парцела, като обект възражението на кандидата и жалбата по настоящето производство са 5 от тях. Два от заявените и обжалвани в настоящото производство парцели попадат в частта от територията на страната, покрита със самостоятелни снимки за периода 25.06-30.06.2017 г. Тоест за тези територии е извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията) цифрова ортофото карта (ЦОФК), в резултат на която част от площите попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", тъй като са оценени като неподдържани и следователно – като негодни за подпомагане, съгласно Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2). В писмото е посочено също, че останалите три от заявените парцели попадат в частта от страната, извън извършеното през годината самолетно заснемане. За тези площи актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване "допустим слой", съгласно заповед №РД 09-614 от 04.08.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. По делото се предоставя цифрова ортофото карта изготвена по самолетни снимки от 2017 г. Също е представен протокол от специализирана теренна проверка на място №PAZ-04-GY-13952 от 31.10.2017 г., извършена на 11.10.2017 г. В протокола в графата "Метод‘ по отношение на физически блок - ...9-256, част от който са парцели с идентификатор 67009-256-3-1; 67009-256-4-1 и 67009-256-5-2 е записано, че теренната проверка е извършена чрез визуален метод, а в графата "Причини за недопустимост" е посочено чл. 9, ал. 1, т. 1 "повече от допустимите дървета и храсти/невъзможно пашуване"; чл. 9, ал. 1, т. 2 – "по – голям от допустимия процент недопустими елементи"; чл. 9, ал. 3 и 4 – "по-голяма височина на тревостроя от допустимия". В таблицата приложена в цифров вид по делото по отношение на имотите част от физически блок - ...9-256 е записано в графата "Причини за изключване на площи от слоя ПДП/забележка", че са "описани в протокол", по отношение на парцел с идентификатор 10851-45-2-5 е записано "Съгласно ЦОФК/дешифрация, част от парцела е недопустима за подпомагане на основание чл. 2, ал.2, т.7, чл. 7 и чл. 9, ал. 1, т.2 и ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. - площта представлява област с бедна растителност, с преобладаващо наличие на камъни и оголени терени", а по отношение парцел с идентификатор 37491-55-1-1 – е записано "Съгласно ЦОФК/дешифрация, част от парцела е недопустима за подпомагане на основание чл. 2, ал.2, т.1 и 4, чл. 7 и чл. 9, ал. 1, т. 1 и ал.2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. - площта е неподдържана, без следи от земеделска дейност (паша или коситба), заета от храсти и висока тревна растителност, както и от мочурлива, преовлажнена зона покрай воден обект". За изясняването на спора по същество съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението по нея се установява, че дешифрацията на цифровата ортофото карта (ЦОФК), изготвена по сателитно заснемане от 2017 г. е направена коректно по отношение на парцел с идентификатор 10851-45-2-5 и недопустимата площ от 13, 38 ха е недопустима, като заета от бедна растителност. По отношение на парцел с идентификатор 37491-55-1-1 със заявена площ от 12.22 ха и останала като недопустима 13.38 ха - според административния орган, показана на Приложение № 2 към експертизата, вещото лице е посочило, че недопустимата площ следва да бъде намалена на 0.76 ха, тъй като от анализа на самолетното изображение не може да бъде установена височината на тревите в част от заявения парцел и няма основание да се определи като недопустима. Вещото лице установява също, че за парцели с идентификатор 67009-256-3-1; 67009-256-4-1 и 67009-256-5-2 /попадащи в един и същи физически блок - ...9-256/ теренната проверка също е извършена коректно, като причините за недопустимост вписани в таблицата приложена в цифров вид по делото – чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 2, се потвърждават. В съдебно заседание на 02.10.2018 г. вещото лице в обясненията си потвърждава изцяло констатациите на административния орган относно определената като недопустима площ - както за един от парцелите, за които тази площ е определена след извършено самолетно заснемане, така и трите парцела, за който недопустимата площ е определена след извършена теренна проверка. Единствено по отношение на парцел с идентификатор 37491-55-1-1 вещото лице определя по-малко недопустима площ от определената от административния орган. При това фактическо установяване и в изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение намира следното: Според чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е издал и Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в релевантната й редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. При анализа на доказателствата по делото, съдът намира, че по отношение на парцел с идентификатор 10851-45-2-5 и парцели с идентификатор 67009-256-3-1; 67009-256-4-1 и 67009-256-5-2 /попадащи в един и същи физически блок - ...9-256/ заповедта е съответна на материалния закон и на неговата цел. Установява се, че от административния орган е приета недопустимост за подпомагане за парцел с идентификатор 10851-45-2-5 след извършената дешифрация на актуалната за кампанията цифрова ортофото карта. Констатациите от дешифрирането на цифровата ортофото карта се потвърждават от заключението на вещото лице. Същото се установява и от приложения на магнитен носител копие от цифровата ортофото карта. Частта от нея относно спорният парцел е представена и към заключението на вещото лице. За парцели с идентификатор 67009-256-3-1; 67009-256-4-1 и 67009-256-5-2 /попадащи в един и същи физически блок - ...9-256/ недопустимата за подпомагане площ е определена след извършена специализирана теренна проверка, резултатите от която са обективирани в протокол от специализирана теренна проверка на място. Към протокола за теренна проверка са представени на магнитен носител и снимки от извършено заснемане. От приложените снимки ясно се вижда, че определената за недопустима площ съответства на констатациите в съставения протокол от теренната проверка. Тези констатации се потвърждават и от заключението на вещото лице. Затова съдът приема, че няма допуснато нарушение при определяне недопустимата площ и за тези парцели. При анализа на доказателствата по делото, съдът намира, че по отношение на парцел с идентификатор 37491-55-1-1 заповедта не съответства на материалния закон. По отношение на парцел с идентификатор 37491-55-1-1с определена от МЗХГ като недопустима площ от 1, 63 ха вещото лице е посочило, че недопустимата площ следва да бъде намалена на 0, 76 ха, тъй като в изключената част попадат площи, за които няма видими белези за недопустимост. В заключението си за този парцел вещото лице е посочило, че не е достатъчно коректно определена границата на допустимия слой, като същата е можело да бъде прецизирана с оглед включване в нея на допълнителна площ от пасищата, за които няма видими белези, че същите не отговарят на изискванията на Наредба № 2/2015 г. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК за парцел с идентификатор 37491-55-1-1 от оспорената заповед, която в тази част следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на спора, както и направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане - за присъждане на адвокатско възнаграждение, след приключване на последното заседание по делото, разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение